"Мирен план" за "малка война"

Висши международни чиновници напоследък проявяват симптоми на предпенсионна истерия. Колкото по-малко време им остава, толкова по-абсурдни изявления правят. Колкото по-висок пост заемат, толкова повече е пяната в устата и по-застрашително звучат изстреляните фрази. Сякаш се състезават един с друг в кампанията по сплашване на Русия.
Особено се отличават най-големите началници в ЕС и НАТО - Барозу и Расмусен. При това отправените от тях заплахи винаги идват в момент, когато дипломатическите усилия на Русия и дадена европейска страна са успели да постигнат макар и крехък напредък. Докато западният политически елит с умиление наблюдаваше инаугурацията на украинския президент, Барозу намери за уместно да предупреди Москва да не пречи на асоциирането на Киев с ЕС: "Москва няма право на вето върху решенията на ЕС, както и да влияе на волята на отделни страни да се присъединят към него". За повече тежест на думите си той включи и малко военна музика: "Русия веднага да изтегли военната си техника от Югоизточна Украйна и да умиротвори сепаратистите".
Като същ алхимик португалецът очаква продължителната употреба на лъжата за руска намеса в конфликта да се превърне в истина. Защото от самото начало тъкмо това е целта на украинския сценарий - на всяка цена Русия да бъде въвлечена в "малка", но продължителна братоубийствена война. И всяка стъпка, насочена към мирно решаване на кризата, заплашва изпълнението на плана. Предизвиква колики и кисели гримаси по физиономиите на неговите автори и високоплатени изпълнители.
Няма съмнение обаче, че състезанието засега печели датчанинът Фог Расмусен. Логично - той все пак е предводител на по-мощна организация. След като съзря заговор на Москва с международни природозащитни организации срещу шистовия газ, летящата абсурдна мисъл на шефа на Алианса се приземи до конкретни оперативни дела. "НАТО ще се заеме с укрепване отбраната на Украйна и приемането на допълнителни мерки в тази насока вече е одобрено", рапортува той на по-големия шеф във Вашингтон. И не забрави да добави, че "сътрудничеството с Москва остава замразено, тъй като от страна на Русия не се забелязват усилия за деескалация на конфликта".
Моментът също не бе избран случайно - обявяването на едноседмично примирие между воюващите в Донбас. Момент, когато държавни лидери се надпреварваха да ръкопляскат на "мирния план" на Порошенко и да приветстват решението на Путин да оттегли даденото му от Сената разрешение да използва войска в Украйна. Да, но аплодисментите бяха само шумов ефект, който трябваше да прикрие подготовката за "малката война" срещу Русия. Няма обаче такъв смокинов лист, който да прикрие гигантските срамни за всеки здрав разум цели на Алианса.
Много факти от кръвопролитния конфликт се премълчават - за стотиците убити и хилядите прокудени, за ужасяващите разрушения и мародерства, за омерзителното промиване на мозъци и настървения национализъм. В пропагандната кампания по подготовка на войната с Русия упорито се избягва и ролята на украинските олигарси и особено станалото вече емблематично име на Игор Коломойски. Той е елемент от националната особеност на украинската революция. Освен че е губернатор на Днепропетровска област, където са съсредоточени големи промишлени предприятия, той разполага и със собствена армия. Едва обявен "мирният план" на Порошенко, Коломойски отсече: "Няма да се съобразявам с президентските намерения. Моите момчета ще воюват, докато не ликвидираме всички сепаратисти". Олигархът поне е откровен.
Защо обаче не се чу нито дума на упрек срещу него? Защо т.нар. президент не може да го озапти? Първо, защото губернаторът-феодал работи в правилната посока - към поддържане огъня на конфликта. И второ, защото неговите батальони са по-силни, по-страшни и по-жестоки от редовната армия на главнокомандващия Порошенко. Те могат да свършат повече работа в "прочистването" на югоизтока от "вредни руски елементи". А през това време НАТО ще бърза с обучението и модернизацията на украинската армия, с нейното превъоръжаване главно с американско оръжие и оборудване. Този процес влиза в сметката на т.нар. кредити по спасяване на фалиращата икономика на страната. Чистото име на Коломойски се пази и защото неговата идея за "велика украинска стена" по границата с Русия се одобрява. Оказва се, че САЩ вече са дали около 10 млн. долара за "укрепване на границата".
Това обяснява и лицемерните аплодисменти за "мирния план" на Киев, който всъщност е ултиматум към опълчението на Донбас за капитулация. Така става ясно и бързането с промените в конституцията, разработени еднолично от президента, които Радата веднага послушно ще гласува. И спешното подписване на споразумение за асоцииране към ЕС. Всичко в името на голямата цел - превръщане на Украйна в плацдарм срещу Русия, в нов клиентски терен за военно-промишления комплекс на САЩ.