Миналото като настояще
/ брой: 84
Случайно прочетох публично обръщение от двама артисти, в което се твърдеше, че България е отрицание на глобалния меркантилизъм. Е, позволете да се съмняваме в това островно изключение. Четиригодишно детенце каза по телевизията в събота, че иска да стане юрист! Но не за да защитава добрите срещу лошите, а защото така се правели парички! Веднъж вкоренена, тази идеология е неунищожима. "Ела, сине, да видиш колко глупаво се управлява светът"- така казвал на сина си шведският крал Густав Адолф, когато Швеция имаше статут на велика сила и участваше във важни срещи. Изразът на княз Ото фон Бисмарк за качествената зависимост между народ и управление остава класическа формула за всяка съдба. Но железният канцлер междувременно е поучавал, че правителството не трябва да бъде любимо, а търпимо. Всички съвременници се терзаят между омерзение от настоящето и носталгия по миналото. Но дали свидетелите в тогавашните времена са имали същото усещане? Горчивият израз "О, времена, о нрави!" е произнесен от оратор, живял в знаменита епоха. А той се е отнасял към нея с уморено презрение. Но много често и високопарната фразеология за успехи и слава е звучала жалко само след десетина години дистанция. Когато щатните прогнозисти не вникват в тази коварна особеност на миналото, те срещат чудните приключения от изкуствени изненади. А после търсят несръчни приспособявания за природното си пророчество.
Ние сме склонни към идеализация на миналото не само поради неудовлетвореност от съвремието. Това човечно увлечение е атавистично продължение на синовното ни пристрастие към добродетелите на нашите родители! Ние се вживяваме в суетната мисия на носители и продължители на техните постижения. А самите те често пъти са преувеличавани. Няма нищо укорително в тази древна тръпка на преклонение, когато е простряна до фамилен обхват. Но когато тя е въведена в етична норма за всички останали, тя среща скептицизма на онези, чиито родители не се поместват в тази рамкова значимост. А това означава, че миналото продължава да разделя по глупав, но по-свиреп от настоящето начин. Това е най-важната част от дефектите, които продължават да ни озлобяват и парализират не по-малко от съвременните пороци на консумативното общество. Значи миналото не само учи, то не по-малко развращава! Да имате усещането, че Ал Капоне буди отвращение в съвременната американска младеж?
Неумолимо условие за всеки политик е да представи като небивал успех своята и на партията си дейност. Кога с изкусни лъжи, кога със заплашителна наглост, кога с неумолима категоричност, че иначе не може. Всичко това неизбежно е поднесено като единствен път, защото останалите пътища са затворени. Каква лесно смилаема храна за наивници, които тръпнат за близки чудеса и ефектни измами. Няма по-висок показател за плачевна посредственост от такава натрапчива логика. Какъв е този свят, където се говори за единствена алтернатива?