Мек и слаб, но супермен

Той бил мек, бил слаб, неумолимо му падал рейтингът. Все определения, които не ласкаят мъжкото достойнство. И децата вече знаят, че те се отнасят до най-силния, най-влиятелния мъж на планетата, до вожда на най-мощната държава, на единствената суперсила в света, на "империята на доброто".
Самият Барак Обама е раздвоен. От една страна, се опитва да заема стойката на безстрашен боец, но от друга - вътрешният глас му нашепва, че нещо не е наред. А какво точно, изглежда не може да схване. Затова първосигнално прибягва до инструментите на свои предшественици, но уви - отдавна излезли от употреба. Първо издава застрашителен рев: "Ще поставя Путин на колене, ще накажа Русия, ще я изолирам". Като види, че никой не се стряска, се хваща за санкциите. Те дават засечка след засечка, а мекият и слабият продължава да се пъчи.
Може би в собствените му очи за Обама това е проява на характер, а всъщност е най-елементарен инат, който не му вещае нищо добро. По-лошото е, че пробутва същия скапан инструмент и на най-близките си съюзници. Европейците, като по-стари и с повече опит в международните дела, се опитаха да му обяснят, че санкциите не само не работят, но са във вреда на всички. Ефект няма. Започна и тях да наказва.
Заради отказа на Франция да спре поръчката с "мистралите" за Русия една от най-големите френски банки Parisbas бе глобена с внушителна сума. Германският едър бизнес с големи сделки в Русия открито се противопостави на "наказателните" му мерки, а от Вашингтон последва окончателен отказ да върне на Берлин златните запаси, които се стопанисват от Федералния резерв на САЩ. Това било невъзможно, тъй като операцията можела да се проточи до 2020 г. Става дума за 3,5 хиляди тона жълт метал. Немски и американски финансисти изразиха сериозни подозрения, че САЩ тайно използват, т.е. безцеремонно крадат от чуждото злато.
Съвсем по съюзнически във вторник, ден преди срещата на високо равнище на ЕС, в Белия дом спешно бяха привикани всички посланици на страните членки. Вратите бяха затворени, нито един журналист не припари до поверителната сбирка. Вождът с раздвоеното съзнание започваше да изпада в ярост от дързостта на подчинените си съюзници: девет от тях си бяха позволили да изразят несъгласие със санкциите. Редиците трябваше да бъдат стегнати. Тревога будеше и склонността на канцлера Меркел да се поддава на чара на стопанина в Кремъл и да отхвърля санкциите. Затова тя бе подкована по телефона. И първата фрау на Германия клекна, каза "Йес, сър!" и на другия ден втвърди тона срещу Москва.
Въпреки това в сряда вечерта на заседанието на лидерите в Брюксел пак се усети нездравословно колебание в европейския стан. Тогава Вашингтон светкавично обяви новия си пакет от наказания. Това трябваше да им даде сигнал за действие. И в Брюксел го чуха. И оттам изстреляха своята сигнална ракета срещу Москва. Заканиха се, че ще става страшно. А то става комично - всеки път от залповете повече се плашат в Брюксел и Вашингтон, отколкото в Москва. Поредните санкции на САЩ трябва да засегнат руския банков, енергиен и оръжеен сектор. Веднага след обявяването им обаче Обама се втурна да успокоява своите бизнесмени. Обясни им, че техните сделки в Русия нямало да пострадат. В Брюксел пък наредиха на европейските финансови институции да не субсидират нови сделки с Москва. Е, и? Как ще стане това на практика? Та нали в една от тях - Европейската банка за реконструкция и развитие, членуват 64 страни - много повече, отколкото са в ЕС, включително и самата Русия.
Докато Обама истерично пришпорваше Европа да подтичва в крак с него и заедно да стряскат Русия, провъзгласеният от него за "тотално изолиран" Путин в Латинска Америка прокара под носа му път към нови територии за руския бизнес. Когато късно в сряда в края на посещението в Бразилия му съобщиха за новите санкции, отговорът на Путин бе: "Нима?" После обясни очевидното: "Санкциите са с ефект на бумеранг. Тези, които разработват американската външна политика, действат агресивно и непрофесионално. Където и да стъпят, само проблеми създават. Жалко. Работят срещу стратегическите американски интереси. И за какво? За да поправят една грешка с друга?" После руският президент продължи спокойно да си гледа работата - да се "самоизолира" в компанията на лидери от цяла Латинска Америка и на страните гиганти от БРИКС. Да пълни кошницата си със сделки за руските компании от всички сфери на икономиката и енергетиката по цялата територия на субконтинента.
Петте от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, сякаш се бяха събрали на топлия бразилски бряг нарочно да дразнят суперсилата. Решиха да създадат Нова банка за развитие, която да стимулира взаимните инвестиции, да ги подпомага в моменти на криза, срещу произвола на командваните от САЩ финансови институции и срещу хобито да се наказват всички наоколо. Как при така създалите се обстоятелства човекът да не омекне и да не отслабне? И супермен да е, не може да издържи. Като няма за какво друго, се хваща за кобура със санкции.