15 Ноември 2024петък04:17 ч.

Стефан Иванов:

Мечтая поне за две олимпиади

Искам да спечеля нови трофеи при аматьорите, а после да премина при професионалистите, казва най-младият български носител на купа "Странджа"

/ брой: 77

автор:Владимир Николов

visibility 2899

Стефан Иванов е роден на 28 юли 1992 г. в София. Зодия Лъв. Боксира в БК Левски от 9 години. Европейски шампион за кадети в Пловдив 2008 г. и бронзов медалист от европейското първенство за юноши през 2009 г. През февруари 2012 г., още ненавършил 20 години, става най-младият български носител на купа "Странджа" в 63-ото издание на турнира, след като на финала нокаутира световния вицешампион и европейски първенец Андрю Селби (Уелс).

- Има ли нещо лъвско в теб, щом си зодия "Лъв"?
- Ами, сигурно има. Противниците ми на ринга най-добре го усещат.
- Това ли те накара да се захванеш с бокс?
- Не. Просто си дойде случайно.
- Говори се, че твой съсед от махалата те е завел в Левски, а сега сте заедно и в националния отбор?
- Да, но преди да започна в Левски, видях една зала в квартала, където Тодор Занданов тренираше млади боксьори. Сам поисках и аз да започна там. После обаче той затвори залата в нашия квартал "Христо Ботев". Чак тогава Георги Андонов ме напъти към Левски. Заведе ме и останах и досега, макар че чух, че Зандана е отворил нова школа в "Дружба". Вече съм левскар.
- Все пак си лека категория и на вид по-беззащитен. Това ли те накара да се ориентираш към бокса, за да се защитаваш от по-едрите и големите?
- Не. Може би генът ми е такъв, да съм по-дребничък и по-слабичък. На първия турнир с екипа на Левски загубих още първата среща, но после почти неизменно ставах първи в България. Не закъсняха и международните успехи. На европейското първенство за кадети в Пловдив пак станах първи. После в Полша на континенталния шампионат вече за юноши станах трети, а от миналата година се състезавам при мъжете.
Засега се стремя да се утвърдя в националния отбор и очаквам успехите ми да се множат. Спечелих "Странджа", после турнира в Хелзинки и се надявам и занапред да вървя така.

Стефан (в средата) между близки и приятели 

- Още в първата година при мъжете вече беше включен в националния отбор и дебютира на европейско първенство. Какво се случи там?
- Загубих на четвъртфинала и не можах да достигна до медалите. Съперник ми беше руснакът Георги Балакшин. Не само че е руснак, но е много титулуван боксьор. Все пак съм доволен, че му направих равностоен мач.
- Имаш ли проблеми с килограмите? Лесно ли поддържаш категорията, която преди години се казваше "муха"?
- Имам проблеми. За състезания трябва да свалям по 5 кг, за да изляза в категория до 52 кг. Засега обаче не мисля да се качвам в по-горна категория. Трябва да поддържам теглото си и да се бия в нея. Седмица преди състезания започвам да се ограничавам от вода, храна и с повече тренировки успявам да смъкна една десета от теглото си. Не е леко, но съм свикнал на такъв режим.
- Какво ти предстои с оглед на това, че нямаш още олимпийска виза за Лондон?
- Ами европейската олимпийска квалификация е в Трабзон и започва по Великден. Заминаваме на лагер в Турция и хем ще имаме време за аклиматизация, хем и възможност за по-качествени спаринги. Няма да са леки боевете, защото само трима в моята категория ще извоюват визи за Лондон.
- Явно, че участието на олимпийския ринг в Лондон е приоритетно за теб през годината, в която си и абитуриент...
- Да, не остава време за всичките неща. Мъча се да ги съчетавам. Няма как иначе. Натискам бокса, а после и училището. Ако остана на изпити, ще уча и ще гледам да ги изкарам.
- Ти си от малцината, които завършват редовно училище, а не спортното училище на Левски. Защо?
- Ами в моето училище нямам проблеми и срещам разбиране. Знаят, че съм спортист, малко или много ми помагат и затова не пожелах да се преместя в спортното училище на Левски. Те също се гордеят с мен, защото аз съм най-изявеният им спортист и ученик, а аз се старая да постигам още успехи.
- Има ли и други деца от квартала, които се запалиха по бокса от теб и от успехите ти?
- Да, има. Доста са. Покрай мен и те почнаха да тренират и сега имам много боксьорчета.
- Какви са амбициите ти извън бокса? Ще продължиш ли да учиш и къде?
- Е, първо да завърша. Обстоятелството, че редувам уроците с лагерите и състезанията, не ми гарантира отличен успех. Първо трябва да завърша и като взема дипломата, ще избирам между Академията на МВР и Националната спортна академия. Надявам се и от клуба ми Левски да помогнат при кандидатстването.
- Казват, че си в това училище и заради любовта на живота ти. Така ли е? Пречи ли любовта на спорта?
- Не, мисля че не пречи. Иначе с Даниела сме от години заедно. Вече я прибрах и вкъщи, но сватба още не сме правили.
- Кои са ти кумири в бокса?
- От българите това е Серафим Тодоров. Не съм го гледал на ринга, но знам, че е единственият българин три пъти световен шампион. Той е и олимпийски вицешампион. Гледал съм много негови срещи, качени в интернет. Определено ми допада стилът му. Също и Борис Георгиев. Изобщо допадат ми техничните боксьори. Защото и моята игра е технична. На последния турнир във Финландия отново ме наградиха за най-техничен боксьор на турнира. Казаха, че съм бил вторият Борис Георгиев. Той е известен от участията си в турнира преди години. Пратиха му поздрави по мене. Но аз искам да бъда първият Стефан Иванов. От чужденците много харесвам Амир Хан, англичанин от пакистански произход. Той е спечелил "Странджа" през 2004 г. Бил е по-млад от мен, само на 18 години, а същата година стана и олимпийски вицешампион от Атина 2004, а после премина при професионалистите. Фен съм му. Филипинецът Мани Пакиао е също един от любимите ми боксьори.
 - От него имаш и автограф. Разкажи как го получи?
- Да. През декември бяхме на турнир в Пакистан. Прибрахме се точно в деня преди Нова година, на 30 декември. Той беше там, защото е пакистанец по произход и беше поканен като официален гост на състезанието. Видях го в залата. Веднага го познах, защото той, както казах, е един от любимите ми боксьори. Гледал съм на запис много негови тренировки и срещите му за световната титла при професионалистите. Учил съм се и продължавам да се уча от него. Бях много щастлив, защото не всеки боксьор може да види Амир Хан отблизо. Отидох към него, но те не искаха да ме пускат. Тогава помолих треньора ми Палми Ранчев да ми съдейства. Той се съгласи, защото само ние и словенците бяхме единствените боксьори от Европа. Той се съгласи да се снима с мен, защото сме европейци, но се оказа, че ме е запомнил. Като се запознавахме, той ме попита: "Ти не стана ли европейски шампион в Пловдив? Не ти ли дадоха и купа за най-техничен боксьор на турнира? Отговорих му утвърдително. Аз те знам, ти си много добър", похвал ме той. Макар че същия ден загубих от узбек. Макар че в третия рунд му счупих носа, разкървих му устата, и той на другия ден не се качи на ринга и не можа да продължи. Но и аз отпаднах след загуба по точки. Просто в първия рунд ми взе малко повече точки и не можах до края да наваксам. Амир Хан ми даде автограф. Снимахме се и ми пожела успехи в кариерата.
- А пожела ли ти да го надминеш?
- (усмихва се) Да. Каза ми, че съм добър боксьор и се надява да постигна по-големи успехи от неговите.
- Понеже той е постигнал успехи най-вече като професионалист, мислиш ли и ти да преминеш някога при професионалистите. Сега вече има и полупрофесионалната Световна лига...
- Все още съм млад и засега нямам такива амбиции. Искам да участвам поне на 2 олимпиади, да спечеля трофеи при аматьорите и после ще видя. Поне още 4-5 години ще се старая да постигам успехи при аматьорите.
- Извън бокса за какво ти остава време?
- То такова почти не ни остава. След лагери и състезания ни остават по един-два дни почивка и започваме отново подготовка. Олимпиадата не е далеч, но най-важен засега е предолимпийският турнир в Трабзон. Иначе, когато съм свободен, излизам с приятели, с приятелката ми Даниела. Но боксът е най-важен в момента за мен.
- Има едно твърдение, че боксът е спорт на гладните. Смяташ ли, че то е вярно?
- (усмихва се) Мисля, че са го кръстили така, защото все още няма финанси както в голфа, тениса, футбола. Президентът на федерацията ни Красимир Инински се опитва обаче да подобри финансирането, раздава премии, заплати, осигурява ни лагери, екипировка. От Левски също се грижат за нас и се надявам да не казват повече за бокса, че е спорт за гладните.




 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ