15 Ноември 2024петък01:56 ч.

Малките в английското училище

Униформите във Великобритания изграждат уважение и пазят престижа на школото

/ брой: 108

visibility 2104

Галя КЛАРК


Началното образование във Великобритания и българското начално образование - ей, богу, такива разлики, че свят да ви се завие. Първо, в Обединеното кралство то започва на 5 години, дори на 4. Съответно образованието е безплатно. И задължително. Ако не пращате детето си да се учи, ви чакат солени глоби. Не се спи следобед, затова и децата не мразят училището. Питайте малките от детските градини в България, и ще видите колко много се оплакват от досадното и никому ненужно спане следобед. 6-7-годишни деца у нас скучаят, правят "прозорчета" в леглата си, защото не могат да заспят. Второ, на Острова не им дават време да скучаят, непрекъснато им обновяват знанията, стремят се да им е интересно. Дъщеря ми (на 8 години) ми обясняваше колко скучно й било в забавачката (предучилищната) в България, когато за пореден път им говорили за кокичето, шапчицата му и т.н. Ами децата знаят това сигурно от 4-годишна възраст.

На Острова се учи много

имат три срока с кратки едноседмични ваканции помежду им. Лятната ваканция не е разтеглена цели три месеца, а е само 6 седмици. Тук баби и дядовци не се включват в отглеждането на поколението така масово.
Българската система трябва да се модернизира, тя определено е твърде остаряла. Не казвам, че трябва да се копира английската, но да се види кое е добро в английски, френски, скандинавски училища има смисъл. Всяка образователна система има плюсове и минуси. Защо да не се съберат мнения на родители, чиито деца учат в чужбина, и да се пие от извора. Това може да се направи от служители на Агенцията за българите в чужбина, които разполагат с огромна база данни. Иначе у нас, в България, реформите никога не са спирали и нищо сериозно не са реформирали.
Училищата на Острова в повечето случаи са на един етаж, просторни, а около тях има ливадка с окосена трева, а не асфалт, на която се тича в часовете по физическо. Има и детска площадка, но не с инфантилни люлки, а с най-различни почти алпинистки стени за катерене и други интересни катерушки. Задължително има опитно поле, където децата садят растения и проследяват растежа им. Сегашните българчета май изобщо не знаят какво е опитно поле.
Родителите непрекъснато са информирани какво се случва - всеки ден ученикът носи

вести от училище в книжка за контакт

Обратно, родителите могат чрез същата тази "Contact book" да задават въпроси на учителите. Всякакви брошурки за курсове и занимания извън училище, за празници с различни игри се появяват всеки ден в чантата на ученика. Те са особено полезни по време на ваканциите и уикендите. Прекалено многото книжнина е въпрос на избор - в училища за възрастовите групи от 7 до 11 г. учителите чрез имейл-кореспонденция се опитват да запазят връзката с родителите на ниво, но без да се хаби толкова хартия. Това се нарича интерактивност, особено важна и за двете страни.
Когато учениците сменят училището от Infant (5-7 г.) в Primary (7-11), смяната става постепенно. След като детето "кандидатства" за място в бъдещото си училище и се получи писмо, че е прието и се знае в коя паралелка и при кой учител, новото училище кани децата от старото в определен ден. Показват им залите за занятия, разговарят с тях какво им предстои. В друг определен ден родителите посещават училището и им обясняват какво предстои - с power point презентация от директора и кратки обяснения от учители. След това родителите са поканени на чаша кафе да си зададат въпросите. Имат възможност и да купят части от униформата.
В България родителите на бъдещите първолаци много се вълнуват, и с право, в кое училище да запишат детето си и каква учителка ще се падне. Преходът обаче от забавачката към училище е почти нулев. Опира до разговор с учителката, ако родителите искат. Няма организирано посещение на родители и деца в бъдещото им училище. Всички училища от Албиона следват националните стандарти по различните предмети и накрая на годината изпращат лични писма до всички родители с подробна информация за напредъка на детето им и покриването на стандартите.
Освен по четене, писане, математика още на 7 години децата в Англия имат обучение по световни религии - то не е религиозно, а просто учат

най-важното за основните религии

Например за религията на сикхите или на юдеите. Не се забиват в теософски теми за бога, а обясняват на децата как се наричат храмовете на различните религии, какво ядат и какво е забранено, какви са основните им религиозни знаци. Учителите държат децата да бъдат с добри обноски, така наречените у нас вълшебни думички тук са всекидневие при малки и при големи. По физическо са с екипи - бели тениски и черни шорти, но при по-големите ги разделят на отбори в самите класове по цветове и съответно тениските са в цвета на отбора им - например англи, сакси, нормани и датчани. Просто си представям как в България могат да ги разделят на траки, славяни и прабългари. С различен цвят тениски. При добро желание. 
В Англия имат занимания по наука, любими за много ученици, тъй като са свързани с експерименти. Те са пригодени към различната възраст и опитите по химия например са представяни по интересен начин пред децата. 
Униформите са много важни, те са гордостта на училището, същевременно се продават в различни магазини на ниски цени, за да могат всички слоеве да си ги купуват без проблеми. Родителите от различни националности са толерирани от управата на училището да разкажат на съответните езици приказки на децата, за да чуят те в оригинал как звучат различните езици. Други пък призовават родителите чужденци да дават на децата уроци по съответните езици. Всяка година учениците в началното училище учат нов чужд език. И заедно с него - по нещо от културата и историята на народа. Така например в година трета, което съответства на нашия първи клас, децата имаха проект за Германия, тъй като учат немски. Детето можеше да нарисува съответното знаме, да научи коя е столицата на държавата, да се поинтересува от любопитни факти за страната. 
Тъй като училището

не е на смени като в България

а от 9 до 15 ч., логично е, че децата обядват там. Обядът варира, има опция за топъл обяд, който или се плаща от родителите, или е безплатен, ако те са на социални помощи. Повечето деца предпочитат суха храна от къщи, packed lunch. В специална красива кутия - lunch box. Британска традиция от време оно е да се произвеждат такива кутии и специални храни, подходящи за обяда на учениците. Това са силно развити индустрии. Децата предпочитат тези обеди, защото, ако времето го позволява, са на ливадката, "на полето" като на пикник. 
Учениците не се "точат" сутрин, защото часът започва на минутата. Учителите не висят до 17-18 ч., докато ги вземат родителите, както е в нашата детска градина. В България децата могат да бъдат вземани от градина от 16 до 19 ч., но учителите с основание се мусят, ако някой чака последния момент, а не е взел детето до 17.30 ч. Изобщо в България родителите повече мислят за собственото си положение, отколкото за образованието на децата си. Родителите в България се интересуват най-вече детето им да ходи на английски, в което няма лошо, но какво изобщо учат в градината - не ги интересува. За тях е важно детето да е някъде на сигурно, докато те работят.
Във Великобритания децата се взимат в 15 ч. с визуален контакт - учителката ги пуска, когато види, че родителите на детето чакат в двора. Директорът лично всеки ден изпраща децата в двора на училището. Ако работещи родители не могат да ги вземат в 15 ч., винаги има варианти за интересни занимания и игри след училище в самата сграда. Но на Острова работното време е рядко от 9 до 17. То е много гъвкаво, често се работи на половин работен ден, почасово или при други форми, което позволява на родителите да си вземат децата навреме.
И накрая за училищните празници. Поне с три различни събития се отбелязва краят на учебната година. Годишен празник на училището, на който има томболи, разнообразни игри за децата срещу нищожно заплащане, танци, състезания, конкурси за най-хубаво направени шапки например. Събраните средства от игрите и томболите отиват за училището. В друг специален ден родителите са поканени да гледат физкултурния празник, на който момчета и момичета играят футбол, щафети с тичане и хвърляне. Накрая всички обядват заедно на пикник в училищния двор. Кулминацията за края на годината е концерт, при който няма отделни стихчета, песнички или пък пиеска, а цялостен мюзикъл с доста сложни мелодии, с елементи на пиеса и т.н. На вечерно парти завършилите годината танцуват, хапват сладкиши и гледат фокуси. Учителите не получават цветя от родителите, както е прието в България. Само класната получава дребни подаръчета за края на годината и ги разопакова пред всички деца. Директорката пък лично дава подаръци на най-заслужилите майки, помагали на училището.

 
 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ