Линейките идат!

През 2015 г., когато европарите дойдоха, бяха обещани на българите 600 нови линейки. След година стана ясно, че нямало да са 600, а 400. Вчера обещаха, че първите 280 ще тръгнат по пътищата на страната след 2 месеца. През това време онези от 1973 г. или другите на по 550 хил. км ще спасяват хората от трънските, видинските или родопските села и махали, както и в пограничните райони. Когато и ако стигнат до нуждаещите се. Общо взето, старите машини в тези райони се движат благодарение на морала и човечността на медиците, които често трамбоват километри пеш в 50-60 см сняг. Благодарение и на професионализма на шофьорите, и на Божията добронамереност. Но не и благодарение на държавна политика в здравеопазването. 

Защото "държавната политика" в българското здравеопазване в последните 10 години очевидно се крепи на  лобита и на диаметрално противоположни една на друга приумици на управляващите. Списъкът е прекалено дълъг, в повечето случаи се действа в нарушение дори на законите. Най-пресният пример са болниците. Преди година на някого от мнозинството му хрумна да спре разрешенията за разкриване не само на нови болници, но и на нови дейности в съществуващите. Пари в системата не се спестиха от това.

Сега на същото мнозинство му хрумна пак да разрешава разкриването на нови болници (някой някому е обещал добър рушвет!). Разрешението щял да дава кабинетът, щял бил да вземе мнението на НЗОК, щял бил да се съобрази с Националната здравна карта. Само да припомним, че през май бе представена поредната мъртвородена карта, която е просто снимка на болничната мрежа в страната. Няма механизъм за равномерно разпределение на болничната помощ - в столицата и големите градове болниците продължават да са през всяка пряка, а в пограничните райони като донкихотовци 50-60-годишни лекари и сестри се борят с вятърните мелници на системата, убиваща малките общински болници. И това, ако е спазване на конституционното право на всеки български гражданин за равен достъп до качествена и навременна медицинска помощ, здраве му кажи!

Та, човек се пита, какъв е смисълът едни хора в скъпи костюми да подписват авторитетно със златни писалки едни договори за едни линейки, които никак не е сигурно кога и дали ще стигнат да спасяват в лютата зима леля Пена от Горно нанадолнище, когато, не дай Боже, получи инфаркт или инсулт.