Кои се страхуваха от Христо Ботев

През есента на 1990 г. част от редакционния екип на българо-съветското младежко списание "Дружба", издание на Димитровския и Ленинския комсомол, с редакции в София и Москва, след посещение на група писатели и художници в с. Задунаевка, Одеска област, се обърна с възвание за събиране на дарения за построяване на паметник на Христо Ботев в българското бесарабско село, където през 1866-1867 г. е учителствал безсмъртният поет и революционер.
Идеята се роди под лозницата в двора на поета Нико Стоянов в с. Ивановка, на няколко километра от Задунаевка. Там графикът и скулптор Георги Недялков, най-добрият наш ботевец в изобразителното изкуство, през целия следобед на 6 септември 1990 г. рисува с туш поета и като войвода, и като учител, и като писател, и като емигрант в Румъния. После си подаряваше рисунките на накачулилите го българчета от Ивановка, отпивайки глътки вино, приготвено от бащата на Нико.
На другата сутрин съчинихме възванието. Аз, като главен редактор на "Дружба" от българска страна и директор на Българския културно-информационен център в Москва, поех инициативата за обнародването и изпращането му до различни обществени организации и фирми за финансова подкрепа. Възванието бе написано по писателски - емоционално и аргументирано! Онази далечна утрин за мен се превърна в един от най-щастливите мигове в живота ми. През същия ден посетихме и Задунаевка. Избрахме и евентуалното място за паметника - между училището "Христо Ботев" и черквата, където се простираше голяма поляна. Георги Недялков предложи Христо Ботев да бъде изваян в цял ръст и в цивилни дрехи, каквито са носили учителите през ХІХ век, и

обезателно да гледа към България

Замисленото благородно дело много бързо се увенча с успех, въпреки че в България се развиваха събития, които бяха в противоречие с идеята на групата писатели да увековечат подвига на Христо Ботев и паметта за него. Именно тогава у нас се появиха и първите платени опоненти на "комуниста и терориста" Христо Ботев, превзел кораба "Радецки", а преди това, на 20 април 1871 г. в Галац, написал "Символ-верую на българската комуна", в което изповядва "единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото".
И въпреки страха на някои личности и институции да се ангажират с Христо Ботев в първите месеци на вилнеещата "нежна революция" с криминални и брутални прояви, в България дариха средства за паметника Съюзът на българските писатели, Съюзът на преводачите в България, Федерацията за приятелство със СССР, музеят "Радецки" в Козлодуй, списание "Дружба", фирма "Балкан", СПТУ по дърводобив - Силистра. Но най-голямата финансова и морална подкрепа бе на територията на Съветския съюз. Съюзът на съветските писатели внесе в банковата сметка 10 000 тогавашни рубли, БКИЦ в Москва - 10 000, СП "Интерпринт" - 2000, издателство "Художественная литература" - 1000, гр. Арциз, Одеска област - 1000, БСГ в Стари Оскол - 2500, Лъчезар Еленков - 105. Особено голямо бе участието за събирането на средства на българчета, деца на нашите строители и работници по дърводобива в гр. Усогорск, Коми АССР. Тяхното пристрастие бе най-вълнуващо, защото децата са всъщност лакмусът на всяко патриотично дело, особено когато е свързано с паметта на гениален българин.
Бяха събрани 28 395 рубли и 6300 лева, което се равнява на тогавашни около 35 000 долара - сума, която се оказа достатъчна за построяването на паметника. Другите дарения не бяха в пари. Например колхоз "Христо Ботев" с председател българина Питак превози паметника от Москва до Задунаевка с ТИР, който бе докарал в столицата задунаевско грозде. А металургичен завод край Москва дари медни и бронзови отпадъци за изливането на статуята. Ателие на Съюза на съветските художници "Вучетич" предостави помещение, в което Георги Недялков работи повече от два месеца. Съюзът на украинските писатели дари цветен мрамор за постамента. Паметникът бе одобрен от държавната художествена комисия при Съюза на съветските художници, която прикрепи като помощници на нашия скулптор за увеличаване мащаба на паметника няколко руски студенти - бъдещи ваятели. Получи се и разрешение за издигането на паметника от Министерството на културата на Украйна, за което помогна Фондът за славянска култура в Кишинев с председател Игор Василев.
Паметникът бе открит на 2 юни 1991 г. по случай 115-та годишнина от гибелта на Ботев. Едва ли има друг паметник, осъществен за осем месеца - от идеята за неговото издигане до прерязването на лентата. На тържеството се събраха

повече от 5000 души

от Одеса, Кишинев, Киев и околните български и руски села. Беше паметно и вълнуващо! Истинско тържество - с народна трапеза и веселие. Всеки от присъстващите беше донесъл каквото Бог е дал - погача, сирене, месо, череши, вино, водка.
Разказвам подробно за съпричастието на хората и обществените институции в СССР, които се ангажираха с паметника на Ботев, защото построяването и откриването на паметника в Задунаевка срещна безразличието на двама високопоставени български държавници тогава. На поканата до президента Желю Желев и до министъра на културата проф. Димо Димов бе отговорено с хладно мълчание и пренебрежение. Името на Ботев ги плашеше! Не пожелаха да открият паметника на поета. Пътуването до Задунаевка (тогава на територията на "червения" СССР) щеше да им подкопае авторитета и да си навлекат гнева на новоизлюпените "демократи" в България. Христо Ботев не влизаше в "мъдрото" им полезрение на политици и държавни чиновници. Тогава най-фрапиращо пролича политическото и гражданското нищожество на безумците пред титана на свободолюбивия български дух Христо Ботев. Но този позорен факт си остава за тяхна сметка. Защото, както се получава в такива случаи, двамата държавници мизантропи много скоро бяха издухани от вятъра на забравата - както от политическата сцена, така и от арената на съвестта, върху която се проявяват човешкото достойнство, принципите на морала, силата на нравствеността. В Задунаевка не пристигна и тогавашният посланик на България в Москва Владимир Велчев.
Единствена уважи събитието българската църква в лицето на митрополит Григорий (тогава ректор на Софийската духовна семинария) - той освети паметника.

Нищожествата и двуличниците

в България през онази 1991 г. не се свършиха. Георги Недялков (той фатално заболя от пренебрежението към труда му и великия Ботев) и моя милост занесохме в Българската национална телевизия тридесетминутен документален филм, заснет от Одеската телевизия, за да се излъчи и информира у нас обществеността за открития паметник на Ботев извън границите на милото ни Отечество. Мошениците в телевизията не само че не излъчиха филма, но го и потурчиха. Вече не могат да го открият! Навярно е унищожен от някой платен подлец или омаяна от "демократите" мижитурка. А на ул. "Ангел Кънчев" № 5, където се подвизаваше писателският вестник през онази зловеща година с главен редактор Марко Ганчев, също се подиграха с Ботев - не пускаха нито ред за откриването на паметника. Единствен вестник ДУМА разказа за събитието в Задунаевка чрез интервю, взето от Георги Недялков. Социалистическият вестник винаги е защищавал поета на България от арогантните маршове на политическите хлебарки срещу огромния му духовен и физически ръст.
Има нещо, което е по-съществено от всичко казано дотук: Христо Ботев сам се защитава със своята гениална поезия, с прозренията си на велик мислител и с безсмъртния си подвиг.


Паметникът на поета в Задунаевка

Къщата на Ботев в Задунаевка

Поклон пред делото на Христо Ботев