15 Ноември 2024петък15:00 ч.

Как последните станаха първи

Висшето образование не бива да се превръща в бизнес, направляван от неолиберална секта

/ брой: 82

автор:Чавдар Николов

visibility 2404

Откровена характерна черта на българския модел на прехода е, че най-изявените пазарни фундаменталисти правят, струват, всячески публично пламенно проповядват свободната конкуренция. Докато в един момент лъсва истината, че дължат благосъстоянието и своя житейски успех на дълголетното си "прикачване" към системата на държавните поръчки и по този начин на паразитирането върху държавните финанси.
Казаното се отнася отколе до големите строителни предприемачи, до дежурните в общественото пространство социолози и политолози, а в по-ново време, както стана ясно, и до производителите и дистрибуторите на лекарства. Методите, или по-скоро методът е прозрачно елементарно еднообразен, но изключително действен: картели, нагласени и дирижирани търгове, "села без кучета", политически чадъри и прочее вариации и подобия. Свържете всичко това със собствеността върху повечето масмедии, за да получите цялостната нашенска картинка, в която може да се открие всичко друго, но не и свобода.
    Напоследък интензивно се заговори за

 рейтинга на висшите учебни заведения

изработен и публикуван от фондация "Отворено общество". Първият непосредствен и много належащ въпрос, който възниква в контекста, е защо бе предпочетена именно тази фондация? Имаше ли конкурс, какви бяха критериите? Какви са предимствата на "Отворено общество" пред други т.нар. мозъчни тръстове, академични и държавни институции, в изпълнението на толкова отговорни функции по отношение на приоритета "висше образование"?
 Да си припомним също, че въпросната фондация изначално бе замислена и се утвърди през годините като център за пропагандиране на неолибералните идеи, които бяха актуални по света до голямата криза от 2008 г. Следователно, изначално и изконно, така да се каже, упълномощената фондация по никой начин не е и не може да бъде неутрална страна, обективен и безпристрастен наблюдател и регистратор, какъвто се предполага да има за изработването на обективен рейтинг. Черно-белият, сектантски, допотопно вчерашен мироглед на повечето персонал във фондацията, демонстиран публично неведнъж, предполага подхода: "Който не е с нас, е против нас", откъдето до фаворизиране на висши училища, които първо, са частни, и второ, преподават "политически коректната идеология", не е никак далеч. Показателен е фактът, че самият Джордж Сорос промени през последните години възгледите си и вероятно по тази причина спря финансирането на фондацията, където въпреки това концентрацията на агенти на влияние си остана неизменна. "Отворено общество" премина на финансиране на "проектен принцип", а в контекста някакси "много уместно" възникна и финансираната по европейска програма рейтингова система за висшите училища.
Дайте да хвърлим поглед върху публикуваната в брошурка и интернет университетска класация в направлението "Икономика". Във въпросната сфера все пак съм набрал достатъчно практика и имам претенциите нещичко да поразбирам. Според мен генерално така предложеният рейтинг се явява доста тенденциозен и същевременно твърде нескопосан опит да бъдат разместени, пренаредени и

дискредитирани действителните стойности

в българското висше икономическо образование и така целенасочено да бъде оказано въздействие върху общественото мнение у нас и в чужбина.
Класирането на първо място по направление "Икономика" на Американския университет в България е поклон в предполагаемо "нужната и правилна" посока. Но пък е малко понятно как един университет, подготвящ само бакалаври, въобще може се мери с други, обучаващи и магистри и доктори по икономика? Преподаватели, които преподават и в трите образователно-квалификационни степени - бакалавърска, магистърска и докторска, по презумпция са много по-компетентни, отколкото онези, които преподават само в първата. Същото може да се каже и за дипломиращите се. Така при "шампионството" на Американския университет сме принудени още да констатираме голяма доза банална криворазбраност на цивилизацията. Частично обяснение на възникналия феномен евентуално може да се намери също в разпространяващите се из Благоевград слухове, че на студентите във визираното висше училище преподавателите им обяснявали колко е неправ Обама и колко са прави и достойни кандидатите за президент на Републиканската партия. Но всичко рано или късно си проличава. Като по-рано е значително по-добре от по-късно.


Университетското образование по икономика

в България все пак обективно има три основни стожера и това са УНСС, Стопанската академия в Свищов и Варненският икономически университет. Те са средищата с най-голям потенциал за многопосочно преподаване и за развитие на науката. Именно около тях по естествен път гравитират, с тях взаимодействат отделните по-малки факултети към държавните университети. Последните, разбира се, понятно, че са с различни възможности, но като правило и неголословно доказано научно-педагогическите им възможности са по-големи от тези на частните висши училища и техните факултети и особено от възможностите на нароилите се на принципа "направи си сам" колежи.
Присъствието в челната десетка по рейтинг на повечето частни висши училища говори най-вече за

 преднамереност на приложената методология

има даже случаи на откровени недоразумения и парадокси. Световнонеизвестни колежчета, някои от тях подготвящи единствено професионални бакалаври, както и висши училища с твърде недобра публична репутация и никому неизвестен преподавателски състав чудно защо са се озовали, или по-точно добрали, до завидни рейтингови позиции. Наблюдава се дори един университет, който само в рамките на настоящата година е придобил три точки повече и се е озовал от 12 на 10 място.
Как точно се случва всичко това? Кой аджеба го контролира? Кой отговаря за констатирани фрапантни грешки в изходните данни? Къде да се жалва дадено висше училище, даден факултет? Пред частната институция, в случая пред "Отворено общество" ли? Така ли трябва да са поставени нещата? Откъде накъде на една неприкрита неолиберална секта ще се предоставя

толкова голяма публична власт?

Каква е отговорността на Министерството на образованието, младежта и науката по отношение на рейтинговата система?
 Прозрачността в контекста на университетския рейтинг е направо нищожна. И тъй като става дума за обещавани 25-процентни добавки към субсидирането на висшите училища с държавни пари, не е ли подходящо да се запитаме класическото: Дали няма потребност от сериозна ревизия и прокурорска проверка, примерно за конфликт на интереси? Да не се окаже, че някой, дето твори рейтинга, по български навик е същевременно акционер в еди-кое си частно висше училище?
Солидната академична общност не бе консултирана в никаква степен относно методологията на рейтингуването. Общността понастоящем е

лишена и от правото на миниторинг

с минимализирани обяснения й се сервира единствено готовото класиране. Затова явно в рейтинговата система изобилстват неясноти и спорни показатели от сорта на "осигурителен доход на завършилите" и "безработица сред завършилите".
По повод първото как да го разбираме? Целта на висшето образование нали не е всички да отидат в чужбина или да се заселят в София. Защото на тези две места заплатите понастоящем са най-големи. Ако обаче осигурителният доход се изчисли като процент от средния за съответния регион, дали пък в класацията "последните няма да станат първи" и обратно? Или примерно, ако абсолвентите на Американския университет, масово заминаващи зад граница, съпоставят доходите си с тези на дипломираните от Харвард, да речем, каква ще излезе тя? А що се отнася до безработицата, тя в повечето рейтинги по света е отпаднала като критерий, защото при нея става дума за зависимост от строго макроикономически конюнктурни процеси, а не толкова за индивидуална и такава на випуските подготвеност за трудова реализация.
Защо в методиката индексите на цитируемост и "признаваните" статии в научни списания са нагласени така, че са игнорирани редица традиционни за България издания с повече от няколко десетилетна история? Те не са ли научна продукция,

кой го реши това

"по международни стандарти". Работата тук намирисва на откровена злоумисъл с цел игнориране на известни и добросъвестни учени, на десетилетен труд, публикации, научна мисъл и постижения, роля във формирането на общественото мнение и държавната политика.
Така бавно и полека стигаме до предполагаемата, имплицитно подозираната от нас цел на упражнението, наречено рейтинг на висшите училища у нас.
От много официално място по БНТ заявиха, че образованието било бизнес. Съжалявам, но и тук категорично съм длъжен да възразя. Европейската социална позиция, позицията на социалните европейски държави, основополагащата за ЕС позиция изглежда по съвсем различен начин.

Образованието е мисия

то е държавническа, обществено отговорна политика, последователно налагаща социалдемократическия принцип на "равния шанс", респективно либералния принцип на "равен старт" в обществения живот. Частното образование е и ще си остане в континенталната част на континента "лукс по желание", за ограничено малцинство. Достъпът до образование е в Европа неотменимо човешко право, то не се детерминира от дебелината на портфейла, както на някои у нас се иска да го видят.
В българския конкретен случай явно става дума по-скоро чрез рейтинга да се даде рамо, включително финансово, на

близки до примитивната неолиберална идея

висши учебни заведения и особено на частните висши училища. Главно с оглед обстоятелството, че последните съвкупно закъсаха откъм кандидат-студенти през кризата. (Държавните нямат този проблем, за нашия факултет в ЮЗУ кандидатстваха по трима за едно място и това, ако ме питате, е най-достоверният и истински, обществено признат рейнинг.)
След като вече се движи въпросът за субсидии на частните средни училища (макар и с отлагане във времето за 2016 г.), защо в непосредствено бъдеще да не бъде посилно обоснован и този за субсидирането на частните университети и колежи? Чрез скалъпването на подходяща рейтингова система, показваща "предимствата" им например? Това, както личи, е същността на пиесата, която се играе на обществената сцена и повече задкулисно.
Да, обаче докога академическата общност у нас ще мишкува, ще мълчи, ще се чуди, мърмори и ще позволява на разни полуинтелигентни импровизации да й се стоварват на главата. Как ще се произнесе по въпроса за рейтинговата система Съветът на ректорите? А също и по многобройните натрупали се прецеденти при приложението на новия закон за академичното израстване (за научните степени и звания), вече позволили точно по байганьовски на доста магарета да станат доценти и професори?

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ