Излизаме от кризата, за да влезем в рецесия

Излезли сме от кризата, технически. Това заяви вчера Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. Такова твърдение от устата на председателя на Асоциацията на банките сякаш не е изненада. Чували сме го и от финансовия министър, и от дежурни икономисти. И дотам. Всички останали продължаваме да твърдим, че кризата е тук. Според Хампарцумян обаче останалите сме в състояние на "психологическа криза", защото "имаме грешното желание да се сравняваме с годините на бума", когато и да са били те.
Така стигаме до наложилата се двойнствена релност, че има два типа криза - една, която икономистите измерват, и друга, която усещат обикновените хора. Те продължават да се чувстват в криза - по галопиращите цени на стоки от първа необходимост, на комунални услуги като парно, ток, вода. Мнозина губят своята работа. На други доходите им са замразени или намалени. Малкият и средният бизнес се борят за оцеляването си. Междуфирмената задлъжнялост достига застрашителни размери. По последни данни на БСК от 2010-а тя е 160 млрд. лв., което е повече от два пъти над БВП (70,4 млрд. лв.) Държавата и общините дължат близо половин милиард лева на бизнеса. Бизнесът пък дължи близо 2 млрд. за заплати. Порочният кръг се задълбочава, генерирайки нови задължения. Резултатът - фирми масово фалират, а с тях расте и броят на безработните. Намаленият семеен бюджет води до намалено потребление и невъзможност за изплащане на кредити. Лошите кредити минаха рекордните 9 млрд. лв., а с техния ръст ще расте и броят на хората, изгубили своите домове. Инфлацията, макар и ниска, допълнително изяжда доходите. Паниката е толкова голяма, че домакинствата са замразили или отменили планирани значителни покупки, които иначе биха подпомогнали икономиката.
Къде във всички тези показатели икономистите виждат подобрение и излизане от кризата - не става ясно. Дори напротив, именно микро- и макропоказателите говорят за задълбочаване на кризата. Тези дни статистиката отчете скок на цените на производител с над 5 на сто, като в някои сектори той достига и 16%. А увеличението на цените на едро е залог за бъдещ ръст и на инфлацията. Вчера Министерството на финансите обяви, че само за м. януари фискалният резерв е намалял с около 1 млрд. лв. и към 31.01.2012 г. е в размер на 4 млрд. Реално ГЕРБ изчерпа всички свободни ресурси. На практика нямаме вече фискален резерв. В него са само парите от Сребърния фонд, фонда "Козлодуй" и още няколко задължителни фонда. Т.е. България няма свободни ликвидни средства и става неплатежоспособна. А когато останалият свят разбере това, има опасност да скочат лихвите и да не идват чужди инвеститори. Догодина трябва да се платят 1,8 млрд. лв. външен дълг. Тези пари ги нямаме. Заради всичко това тепърва навлизаме в окото на кризата. Тези, които твърдят обратното, просто не четат обективно данните. Или имат мотив да не казват истината.
Да не забравяме, че икономическите показатели в България следват тези в Европейския съюз. Влошаването, което се очаква в ЕС, идващо от еврозоната, неминуемо ще се отрази и на България, така че е твърде рано да се говори за излизане от кризата. За това предупреди в края на м.г. и бившият президент на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Той беше категоричен, че дълговата криза в еврозоната не е свършила. Известният финансист Джордж Сорос заяви, че все още не е установен надежден контрол върху световната финансово-икономическа система, ударена от кризата. "Кризата още не е приключила. В момента ние просто започваме да навлизаме в нейния втори етап, характеризиращ се с корекция на финансовия дисбаланс и възстановяване на контрола над системата", заяви икономистът.
Дотук никакви индикации за излизане от кризата, както от различните участници в индустрията, така и според световни експерти. Все пак родните икономисти може и да са прави - от кризата наистина излизаме, но само за да влезем в рецесия.