Интервю с Буда

Тази година Европейската комисия се преструва, че работи през август. Този месец винаги е бил свещен за почивката на еврочиновниците. Но заради кризата в еврозоната вместо да затвори кепенците, както обикновено, комисията продължава да провежда своите ежедневни пресконференции. И макар че Барозу е някъде в родната си Португалия, говорителите на комисията създават впечатлението, че той не спира да работи, да пише писма до световните лидери и да провeжда важни телефонни разговори. Сигурно от някоя хавлия между плажа и басейна.
Иначе август е месец на изнедади. През 2008 г. даже имаше истинска война между Русия и Грузия. Миналата година през август избухна необявена война на Саркози срещу ромите от Румъния и България. Това беше война в медийното пространство. Оттогава нищо не се е променило, но война няма. Сякаш защото медиите така сме решили.
Време е да издам някои тайни за нас, медиите. По принцип никоя гилдия не го прави. И по-добре. Известно е, че производител на кренвирши никога не си купува този колбас. По тази логика вестникар не би трябвало да си купува вестници. Когато съм в България, правя неуспешни опити да си купувам точно тези вестници, които изключително трудно се намират по сергиите. Оказва се, че за мен е много по-лесно да напиша нещо в този вестник, отколкото да си го купя. Основна причина е, че българският медиен пазар не е пазар, той е подчинен на други правила.
В Брюксел работим около хиляда журналисти, специализирани по европейската тема. От близо четири години всеки ден съм сред тази гилдия. Виждаме се по събития, на споменатата ежденевна пресконференция на комисията и на всевъзможните други събития на евроинституциите. Познаваме се и си симпатизираме, но никой не забравя, че всеки на всекиго е не само колега, но и конкурент.
Журналистите на големите световни медии ги познават всички. Това са хора, заслужили с дългогодишен успешен труд да работят за най-престижните медии. За разлика от тях деветдесет и няколко процента от брюкселските журналисти изглеждат анонимни. Но и те са елит. Много от националните кореспонденти са добре известни на публиката в техните страни. Почти всички са на "ти" с основните политически играчи в своите страни, а ролята им за формирането на общественото мнение, в една или друга посока, има значение. Брюксел е втората столица на всички 27 страни-членки. Събитията от националната столица се отразяват от стотици и дори хиляди журналисти, но в Брюксел малко на брой колеги отразяват теми, не по-маловажни за тяхната държава и общество.
България има съвсем малко журналисти в Брюксел и почти никакви извън националните медии. Националното радио, БНТ и БТА имат кореспонденти. Не поставям под съмнение качествата им, но все пак те са на издръжката на данъкоплатеца. От частните медии само вестник "Труд" има кореспондент, плюс медийната група на Ирен Кръстева, която е акредитирала двама души. Впрочем Кръстева не се интересува от журналистика, тя просто прави пиар за правителството на Б.Б. Впечатляваща е сградата, която са си взели за офис - по-престижна е дори от българското посолство.
Българските колеги страдат, че техните редакции се интересуват от теми, встрани от интереса на европейската аудитория. Дойде ли премиерът в Брюксел, българските журналисти го канят да коментира някоя актуална вътрешнополитическа простотийка, а не решенията, които се вземат на срещите на върха на Евросъюза. Това впрочем устройва Б.Б., който по мои впечатления невинаги разбира за какво са се договорили лидерите. А за въпросите не са виновни колегите, просто редакциите им им поставят такива задачки.
Не съм акредитиран като кореспондент на ДУМА, но сякаш изпълнявам тази роля благодарение на тази колонка. Акредитиран съм от брюкселска медия, но всъщност съм независим журналист, който продава своя труд на клиенти, способни да го оценят. С удоволстие редовно сътруднича и на други медии, включително и от САЩ. Освен традиционната журналистика все по-интересно ми е да се изразявам в блога си и в туитър. Давам си сметка, че тази колонка прилича на блог, който се списва не по емоция, а по строга седмична периодичост. Опитвам се да отгатна каква ще е утрешната журналистика и да бъда конвертируем на медийния пазар. Надявам се, че журналистиката ще си остане една от най-интересните професии, за което отрано ми бяха отворили очите баща ми и майка ми, журналисти по образование, професия и душа.
И в Брюксел журналистическата професия е поставена на изпитания. Например има увеличаване на разстоянието между политиците и журналистите. Ярък пример за това е изолирането на Барозу от медиите. Журналистите даже вече го наричат Буда, защото шансът да му вземат интервю е почти същият. Немислимо е Барозу да каже нещо, което не е било одобрено, прономеровано и прошнуровано от неговите съветници. Това е в разрез с традициите на брюкселската журналистика и ако се утвърди като медийно поведение, ще сме си виновни ние, днешните брюкселски журналисти, защото сме го допуснали.
В сравнение с Барозу Б.Б. е просто връх на медийната бъбривост. Но председателят на Еврокомисията си има извинителни причини. При тази безпрецедентна криза всяка негова непремерена дума би могла да постави на изпитание еврозоната и Евросъюза дори. Точно това се случи буквално преди седмица, когато едно негово писмо до лидерите на еврозоната, в което той писа, че кризата вече засяга не само периферията на ЕС, вбеси Саркози и Меркел и раздвижи пазарите. А нашият премиер от сутрин до вечер медийно изговаря какво ли не и точно обратното, без думите му да имат каквото и да било значение.
Малка августовска алегория за ЕС: Буда се престува, че работи. Но всъщност лежи на хавлията и завижда на Поразяващата уста.