Волна програма

На стари години ме прихвана въдичарската страст. Обичам речния риболов, защото се движа сред природата.
    Приятели от цяла България всяко лято в продължение на 15 години се събирахме на река Стряма между селата Песнопой и Баня. Опъвахме 10-15 палатки и изкарвахме по два месеца. Нещо като хипарите.
Бате Еньо, певец в хоровата капела, беше тартор на групата. Отиваше първи, избираше мястото и правеше кайначе - изворче за вода до реката. Когато пристигнехме, набивахме колове, за да го покрием.
Като семейство бяхме през двата лагерни месеца. Жени, баби, деца, даже и поп си имахме - бако Тодор от село Маноле. Ходеше си в селото само ако имаше погребение или някаква служба. Останалото време живееше при нас.
Волна програма. Единствено гледахме децата да се нахранят и да си лягат навреме. Вечер сядахме на бали със слама, разхвърляни край огнището, и почвахме лакърдиите. Невероятни кодоши. Красотата беше, че никой не държеше сметка на никого. Панталоните ми, изцапани от риба, не ги перях. Накрая ги изгарях.
Най-щастливи бяха децата. През деня се къпеха в реката и обикаляха на воля, а вечер прескачаха огньове. Правеха си пуканки в една кутия от филми, която бях откраднал от киноцентъра.
Днес повечето деца са лишени от тези най-малки и естествени емоции.
Ядяхме основно киселец и лапад с яйца и ориз, но понякога взимахме телешки глави от карловския месокомбинат и правехме курбани. Веднъж близо до лагера влакът сгази магаре и една седмица ядохме кюфтета.
Редовно ходехме с туби до Калофер, за да вземем вино от бай Митю Пътеката. Прякорът му е наследствен - някога дядо му е знаел по коя пътека се стига до хайдутите.
Тогава прохождах в риболова и бях най-големият балама. Гепвах се на всякакви кодоши. Например вземаха ми белите червеи, слагаха на тяхно място ориз и казваха, че такъв е резултатът, когато престоят много. Закачвали са ми на дънната въдица скелет на риба.
Учеха ме каква стръв да използвам за различните риби, видовете възли и т.н.  
Бате Еньо, когато хванеше първата риба, винаги я пускаше и казваше:
- Да отидеш да доведеш кака и бате.
Винаги спазвах този ритуал.


Доньо Донев (първият отдясно) по време на хипарските си години...


Доньо... със слука