Нещо повече от светилници

Ще започна тези встъпителни думи за писателката-документалистка Мария Радонова с отваряне на скоба, за да кажа, че тя е едно отдавна доказано писателско перо и странно защо не се числи в СБП, който наскоро проведе драматично отчетно-изборно събрание и там виждах лица и чувах имена на съвсем непознати хора, имена, които нищо не ми говорят и дали някога ще ми кажат нещо... А Мария Радонова присъства в общественото пространство с поредица от книги, особено биографията на Вапцаров.
Сега на вниманието ни е новата й книга "Неугаснали светилници". Тя е посветена на 250-годишнината от написването на "История славянобългарска", 290 години от рождението на нейния автор Паисий и 130 години от смъртта на Неофит Рилски. Двама банскалии, извисили високо профилите си в небето на България. Книгата е от стотина страници. Проследени са биографиите на двамата знаменити нашенци. Родствената връзка между Паисий и Неофит е вплетена в сходните моменти на техните биографии. Авторката е вложила цялото си сърце в страниците на тази чудесна книга, съставена сякаш от две жития. Цялата си любов и възхита е оставила по страниците Мария Радонова и когато я прочетох, не се стърпях и й се обадих да й благодаря, че с най-важните факти от живота и делото на двамата будители-възрожденци, с преклонението пред тях и изричането на толкова топли думи от устата на една признателна потомка ме развълнува. Четивото надхвърля очакванията ми и си мисля как това стойностно издание да стигне до повече хора.
Писателката ни повежда от самия праг на Баановата къща с тръгналия преди два века и половина от Банско за Хилендарския манастир Петър Баанов, за да стане Отец Паисий и да напише първата история на българите. А едно столетие по-късно от Бенината къща тръгва Никола Бенин за Рилския манастир, за да стане йеромонах Неофит Рилски и да напише първата българска граматика и цял библиотечен рафт с книги, учебници и учебни пособия. Книгата на Мария Радонова е по банскалийски темелна, дялан камък, настолно четиво, в което за Неофит Рилски говори с неговите уста: "Досега нашите съотечественици не са познавали коя е била причината за непросвещението... Требувало е понапред да се строят училища, а потом църкви и монастири. Понапред да се напечатат на нашия Болгарски език потребните за учението книги, а после Вехтий и Новий Завет."
Това е достатъчно, за да разберем с какъв човек си имаме работа.
Тези светилници осветяват цялата природа на бита и битието ни, те са наш национален олтар, в който стоим с шапки в ръце.
Тази книга трябва да бъде прочетена от политическата класа и да помислят всички дали трябва да изричат за отечеството си "тая страна...".