Право куме в очи
И наведената глава я секат
/ брой: 127
Единият - големият, тръгна на зрелищно европейско турне, за да даде повод на света да заговори за него във водещите си новини. Желателно със суперлативи, подобаващи за суперсилата. За да чуят и у дома, където доверието към него драстично пада, че той все още е силен, твърд и способен да ръководи и страната, и света. Другият - малкият, се отправи към мястото на знаменателното събитие, за да добави самочувствие и значимост на собствената си персона.
И двамата се срещнаха, ръкуваха се, потупаха се мъжки по гърбовете, огряха се един друг с холивудски усмивки. Мигът на докосването бе върховен. Кадрите го спряха и запечатаха. Медиите го разпространиха за радост на унилото население. После, както предвижда етикетът, единият започна да чете пламенни речи с театрален патос пред многолюдна аудитория, а другият да прави смешни изявления със сериозна физиономия пред самотни микрофони за местна БГ употреба.
Тайнството на варшавската среща бе под чадъра на демокрацията. Обама, нашият Плевнелиев и останалите държавни глави от Източна Европа се бяха стекли, да отбележат четвъртвековния юбилей от първите демократични избори в Полша и цяла посткомунарска Европа. Лошо няма. Ако фалшът и лъжите не бяха в такъв срамотен излишък. Докато във Варшава се лееха баналните тиради, смесени със заплахи срещу Русия, в същите часове на 4 юни 2014 г. в Източна Украйна армията на киевската хунта изтри от лицето на земята цяло едно градче - Красний лиман. Не пощадиха никого. Сринаха дори болницата, заедно с болните. Там нямаше барикади, нямаше "сепаратистки" отряди. Живееха обикновени хора.
Няма лошо, казват в Държавния департамент. САЩ подкрепят усилията на властите да въведат ред в страната. В понятията на Америка - а вече полека-лека и на Европа, по странен начин с демокрацията се връзват и военните преврати, и олигархията, и хунтите, и диктатурата. Не е за първи път. Някой да е забравил Чили и Пиночет? С дръзко хладнокръвие във Вашингтон официално заявиха, че за украинската демокрация нямало опасност от "антитерористичната операция", докато жертвите не надхвърлят 2-3 хиляди души. Добра цена. По американски - с размах. И ние, в лицето на Нашия във Варшава, подкрепяме. Солидарни сме. Съгласни сме с всичко. Ние винаги сме най-съгласни. А всъщност никой никога не ни пита.
Нобеловият лауреат за мир обеща $1 млрд. за засилване на американското военно присъствие в Източна Европа, но нареди и Европа да даде своя дял. БГ държавната глава каза "браво". Онзи нареди повишаване на военните бюджети, този отвърна "слушам". "Лидерът" на света поиска сплотени редици, за да накажем заедно Русия, защото пустата е много голяма и поотделно няма да е по силите дори на суперсилата. Държавният ни мъж рапортува с "винаги готов".
Щедростта на САЩ e умилителна. За сигурността на цяла Европа, за скъпите съюзници дават 1 млрд. - толкова, колкото отпуснаха само на Ирак и парите стигнаха, за да бъдат закупени от американските заводи 24 изтребителя и 20 джипа. Толкова. Кой ти го дава? Затова пък присъствието на US каските ще бъде по-забележимо. Тъкмо от Афганистан и Ирак се освобождава доста бойна ръка, за която и без това работа в Америка няма. Ще дойдат в Европа да изпълняват воинския си дълг. Покрай бойците, зарибени с характерната афганистанска селскостопанска продукция, ще се засили и тук трафикът на омайващата трева. А това пак са пари. Няма лошо.
Бараковите призиви обаче не предизвикаха възторг сред всички. Старият синдром на Варшавския договор за безпрекословно козируване у някои не проработи. "Ситуацията в сферата на сигурността не изисква увеличаване на присъствието на НАТО в Източна Европа. Чешката република не се нуждае от нищо подобно", заяви премиерът Бохуслав Соботка. Няма лошо. Жалко за порива на Нашия. Жалко за нас.
Но, както се казва, всяко зло за добро. Един детайл буди оптимизъм в свитото българско сърце. Във възбудата си да изреди всички бивши "съветски сателити", чиято сигурност днес е готов да брани с разквартируването на воините си на тяхна територия, Обама взе, че забрави България. Тръгна от Полша, мина през Прибалтика, слезе на юг до Румъния и спря. Истинска черна неблагодарност от негова страна! Нашият толкова се стара. Навежда се по повод и без повод. Всуе. Понякога и наведената глава го отнася.