15 Ноември 2024петък04:20 ч.

Хърватия e изправена пред планина от дългове

/ брой: 154

автор:Иван Аладжов

visibility 2833

Само през изминалата година държавните дългове на Хърватия нараснаха с 1/5 до близо 100% от брутния вътрешен продукт (БВП). Една от основните причини за скока на задлъжнялостта е, че от години бюджетът на страната е с постоянен дефицит от около -4%. А като един от водещите стимули за необходимите фискални ограничения анализаторите изтъкват предстоящото приемане на страната в Европейския съюз.
Но дали съкращенията ще са реално възможни и доколко ситуацията в адриатическата държава не е вече наистина тревожна? Тук неминуемо възниква и още един въпрос - дали при днешната ситуация Хърватия не е застрашена от гръцки сценарий?
През последното десетилетие държавните дългове на страната нараснаха почти двойно. А само през миналата година те скочиха с допълнителни 20%, с което тя става водеща в Източна Европа. Но и по още един показател страната е сред рекордьорите в негативно отношение - задлъжнялостта на гражданите вече надхвърля 1/3 от БВП. Това е изключително висок показател и крие рискове за изпадане в неплатежоспособност и за по-нататъшно социално пропадане на широки слоеве от населението.
Понеже държавните дългове вече почти са се изравнили с годишния брутен вътрешен продукт, кредитите и държавните облигации, които страната трябва да издава, за да рефинансира старите си задължения, са поскъпнали значително. А днес Хърватия се нуждае спешно от нови средства, тъй като се възстановява прекалено бавно от финансовата криза. Миналата година икономиката пропадна с още 6%, а безработица вече надхвърля 16%. Вследствие на кризата броят на бедните хора в Хърватия се е увеличил с 35%, респ. нови 150 000 души. Така трайно бедните в страната вече са около 14% от цялото население с постоянно растяща тенденция.
И докато съизмерими държави като Полша и Чехия тази година успяха вече да постигнат, макар и скромен, икономичиски прираст, стопанството на Хърватия, според преценките на анализаторите, ще се оттласне от дъното в най-оптимистичния случай през есента. Освен това експертите считат, че проблемите на страната, въпреки високия й дълг, са внесени от вън. Поради нарастващата предпазливост, предимно от австрийските банки в Хърватия, понастоящем кредитите, а оттам и капиталите въобще, са се превърнали в силно дефицитен продукт. Чуждестранните финансови институти, които контролират по-голямата част от банковия сектор в бившата югорепублика, предпочитат да държат парите си в сейфовете, вместо да дават заеми на не особено сигурни длъжници. Освен това чуждестранните банки, опериращи в страната, са силно засегнати от кризата и по принцип имат затруднения с кредитирането. Също и преките чуждестранни инвестиции, които бяха основен мотор на икономиката, се сринаха през 2009 г. с 50%, без перспективи за възстановяване.
Затова правителството в Загреб обяви "най-големия реформаторски пакет в историята на Хърватия". Както навсякъде, и в тази страна ще се режат пенсии и заплати, ще се свиват социални програми, ще се намаляват държавните разходи и ще се замразят инфраструктурни проекти. Защото новите задължения трябва да паднат под 3% от БВП, за да може бившата Югославска република да изпълни поне част от критериите за влизане в ЕС.
Реализирането на реформите обаче няма да е лесно и ще е с много висока социална цена за гражданите. В Хърватия има над 300 000 безработни - приблизително, колкото и в Австрия, която обаче има двойно повече население. Единствен стимул за правителството по стръмния път на ограниченията е заплануваното за 2012 г. влизане на страната в Европейския съюз. Но напоследък зачестяват мненията, че вследствие на тежката криза в Европа влизането на поредната проблемна страна може да бъде отложено за по-късно. А това би било пагубно за рейтинга на високозадлъжнялата адриатическа държава и би имало тежки последици за нея на международните финансови пазари, от които тя е силно зависима. Така че не е изключено да станем свидетели на по-нататъшно пропадане и на тази страна.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ