ЕС затяга мерките към мигрантите

Европейският парламент гласува пакет, включващ по-строги правила за предоставяне на убежище и миграция в Европейския съюз, предадоха агенциите. Това е ключова реформа на законодателството на ЕС за търсещите убежище и нелегалните мигранти.
Ако дадена страна от ЕС не желае да приеме хора, подали молби за убежище, тя ще трябва да предостави алтернативна помощ, например финансова подкрепа под формата на вноски в специален фонд за подпомагане.
Освен това държавите членки, в които има значително увеличение на броя на молбите за убежище, ще имат право да поискат кандидатите да бъдат разпределени в други страни от ЕС.
Държавите ще могат да избират между разселването на кандидатите за убежище, предоставянето на финансови вноски в общия бюджет за миграцията или оказване на подкрепа на страните, подложени на миграционен натиск, се уточнява в съобщението на ЕП.
Новият Пакт за убежището и миграцията на ЕС предвижда нелегалните мигранти, влизащи на територията на общността, да преминават през проверки на самоличността и здравето, както и за сигурност, биометричен запис на лицата и отпечатъците, което може да отнеме до 7 дни. Децата ще получават специално третиране, а страните членки ще имат независими механизми за мониторинг, за да осигурят спазването на правата им.
Документите на кандидатите за убежище с по-ниски шансове да получат статут на защита - определени като тези, идващи от страни, от които търсещите закрила средно са отхвърляни при 80% от случаите (Тунис, Мароко и Бангладеш), ще бъдат обработвани по-бързо. Техните молби ще бъдат селектирани в центрове недалеч от външните граници на ЕС - предимно сухопътни и пристанища, но и летища, така че да бъдат бързо връщани обратно, ако искането им бъде определено като неоснователно или недопустимо.
Новата система ще реформира т.нар. механизъм Дъблин III, според който като цяло страната от ЕС, в която нелегалният мигрант влезе първо, е отговорна за неговия случай. В момента този натиск е основно върху Италия, Гърция и Малта.