15 Ноември 2024петък15:00 ч.

Актуално

Емануел Макрон срещу ислямизацията и религиозния сепаратизъм

Политиката на толерантност спрямо фанатизма трябва да приключи

/ брой: 203

автор:Мирослав Попов

visibility 2206

Президентът Ердоган отправи рядко чувани в международните отношения обиди към френския си колега Емануел Макрон. Макрон се нуждаел от психиатричен преглед и лечение заради отношението му към мюсюлманите и исляма. Истината е следната. В емблематична политическа реч преди няколко седмици президентът Макрон обяви война на радикалния ислям в Петата република. Обвини радикалните ислямисти, че методично изграждат организация, за да се противопоставят на законите на Републиката и да създават паралелен обществен ред, с други ценности, и така да се изгради друга организация на обществото. Макрон обяви, че Франция трябва да започне борба с ислямисткия сепаратизъм, целящ да създаде паралелен ред в мюсюлманските общности в страната и да отхвърли ценностите на Републиката. Френският президент подчерта, че ислямът е "религия, която в наши дни преживява криза навсякъде по света. Не искам да бъде разбран погрешно, но е ясно, че съществува радикален ислямизъм, който води до отричане на Републиката", отбеляза той и посочи като пример "спирането на деца да не ходят на училище", "развитието на общностни спортни и културни практики" и "индоктринацията и отрицанието на нашите принципи, като равенството между мъжете и жените". Според Макрон, Франция се нуждае "от поколение на имами, но също така и на интелектуалци, които ще защитават един ислям, който е напълно съвместим с ценностите на Републиката", подчерта Емануел Макрон. Той обяви, че ще бъде създаден Научен институт по ислямология. Френският съвет на мюсюлманската религия ще бъде натоварен със сертифицирането на имами, с акредитирането и обучението им и с написването на харта, която те трябва да следват, ако не искат да загубят своя статус. 

Училищата трябва "да създават граждани, а не вярващи", изтъкна още Макрон. Френското правителство работи с представителни групи, авторитети за мюсюлманската религия в страната, с цел 

насърчаване на един "просветен ислям", 

който може да бъде "в мир с Републиката". 

Френският президент обяви и други конкретни мерки като въвеждането на задължение за всяка организация, която иска държавни субсидии, да подпише харта на секуларизма. Освен това, той планира засилен надзор над частните религиозни училища и строго ограничаване на домашното обучение. От следващата година ходенето на училище ще бъде задължително за всички френски деца, с изключение на извънредни случаи, при които домашното обучение се налага по здравословни причини. Макрон посочи, че властите неведнъж са откривали незаконни училища, където по време на учебните занятия се провеждат молитви и служителките носят някакво ислямско було. Диагнозата и предвижданата "терапия на президента Макрон" е вярна. Въпросът е, че през последните няколко десетилетия, не само във Франция, а в цяла Западна Европа, политиката спрямо локалните мюсюлмански общности бе неразумна. Подкрепата, която е морално дължима спрямо неравнопоставените, се преобрази в необосновано толериране на противоправни действия. 

Ердоган срещу Макрон

 

"Какъв е проблемът на този човек, наречен Макрон, с мюсюлманите и исляма? Макрон се нуждае от психиатричен преглед" контрира турският президент Ердоган. Очевидно, в Турция се придържат към разбирането, че принадлежността  към исляма дава някаква екстериториалност на евромюсюлманите. Това е държавноправен въпрос от първостепенна важност.   

Проблемът не е на Макрон, а в това, че една, не толкова малобройна част от "франкомюсюлманите" или от "евромюсюлманите", е убедена, че Кораничният закон стои над разните му там национални закони. 

Сега Макрон поставя въпроса на по-дълбока основа: онези, които по едни или други причини са се преселили във Франция, трябва ли да уважават и спазват Френската конституция и закони? Формално погледнато, това не се отрича. Паралелно обаче се натрапва друг модел - всеки да си живее в своята религиозно-етническа общност, да спазва нейните (на "общността") закони и да бъде съден съобразно тях. За мюсюлманския фанатик да отрежеш главата на богохулеца е право и задължение на искрено вярващия. Това означава разпад на обществото. Емануел Макрон огласи визията си за френския ислям седмици преди заколването на учителя. 

Френското правителство отговори на Ердоган, че изявленията и обидите му са неприемливи и че Турция трябва да промени курса си. 

Ердоган имитира неразбиране. Франция е стриктно светска държава, с голямо мюсюлманско население от около 6-7% и президентът Макрон иска съществено да промени отношението към противоправното поведение на отделни жители на Франция - мюсюлмани, чието поведение е в разрез с ценностите на Републиката. 

Последните дни половин дузина светски и духовни мюсюлмански лидери се разграничиха от концепцията на Макрон и я осъдиха в аванс. 

Визията на Макрон за френския ислям, очевидно е подготвяна отдавна. Онова, което е вбесило Ердоган и други мюсюлмански лидери, е разбирането, че 

днешният ислям е в криза

Озадачаващо? В нашия свят броят на мюсюлманите расте, те като брой вярващи, вече леко надхвърлиха броя на християните, а социалната енергия, която излъчват поне от две десетилетия е очевидно доста силна.  

В редица европейски държави процесът на разграничаване на държавата от църквата, не е завършил, а в някои постсоциалистически държави бе върнат много назад.  

Логиката на Макрон е безупречна: в светската държава не може да има задължително религиозно образование. То може да бъде само доброволно, което означава истинско. Според президента Макрон, "училището подготвя граждани", не е негова задача да подготвя вярващи. Вярващите се подготвят по друг начин. 

Учителско главоотрязване

 

Парижкото предградие Конфлан-Сент-Онорин миналия петък бе убит, по точно бе заклан с кухненски нож, учителят по история и география Самюел Пати. Убиецът е емигрант, на 18 г. от чеченски произход. Убийството е предумишлено. Този път властите няма да могат да кажат, че "Пати случайно е попаднал на "неуравновесен" човек". Убийството е планирано и фокусирано съвсем целенасочено. Точно гърлото на Пати е била целта на убиеца. Мотивът също е всеобщо известен. В продължение на две седмици учителят е бил обект на систематично плетене на интриги и клевети. Следили са го ислямистки активисти, сред които и бащата на един от учениците, ислямист, който е бил едновременно под надзора на специалните служби и член на "Съвета на имамите на Франция". Учителят бе обезглавен, защото отговорно и адекватно разбира въпроса за свободата на изразяване. Съобразно учебната програма, той имал урок за свободата и илюстрирал проблема с карикатурите от сатиричното списание "Шарли Ебдо", заради които редакцията бе групово екзекутирана от ислямисти. След масовото убийство стотици хиляди хора се обозначиха като "Аз съм Шарли". Смисълът бе: аз имам право да говоря, пиша и рисувам, така като мисля и чувствам. В отговор дойдоха фанатиците и избиха волнодумците.  

Време е да се разделим с 

подвеждащата представа за "самотните терористи" 

- фанатиците са се вкоренили в "ислямистката екосистема, която ги защитава и храни".

Ислямистката общност реагира именно като общност и то като общност, която прикрива враждебността на част от своите членове към утвърдения обществен ред. 

Еманел Макрон в хода на заседанието на Съвета за отбрана заяви, че "страхът ще премине в другия лагер", и че "ислямистите не трябва спокойно да спят в нашата страна". Преди няколко седмици, по повод спор за поведението на френска ученичка, Макрон обяви, че богохулството "не е престъпление". 

Вътрешният министър Дарманен заяви: "нито минута примирие с враговете на Републиката". Става дума за лица, известни на спецслужбите със своите радикални проповеди и ненавистнически постове в социалните мрежи. 

Европолитиката на "толерантност към фанатизма", просто трябва да приключи. Това е 

въпрос на цивилизационно оцеляване на Европа

В Брюксел трябва да проумеят, че сред евромюсюлманите масово се налага разбирането, че мюсюлманинът първо е член на глобалната УММА - световната общност на вярващите, и едва след това, ако не противоречи на първото - част от европейското общество. Тази представа е в основата на евромюсюлманския радикализъм. 

Необходимо е сред локалните мюсюлмански общности да се изгражда гражданска идентичност; евромюсюлманите, без да скъсват със своята вяра, да се откажат от ислямизма като някаква политическа религия и да тръгнат по пътя на секуляризацията на исляма. Скритият смисъл на концепцията на Емануел Макрон е именно този - във Франция да се утвърди ислям, който живее в мир със светската държава и общество. 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ