Единна ли е сплотената в юмрук партия ГЕРБ?

Във връзка с партия ГЕРБ са изказвани различни мнения, едни положителни, други негативни, трети просто комформистични. Но никой досега не е поискал даже да предположи, че в ГЕРБ поначало са възможни противоречия и конфликти. Възприема се априори, че Бойко Борисов - докторът, генерал-лейтенантът и премиерът, е човек със силна ръка, авторитар, който в собствената партия не си играе на шикалки: под негово ръководство всякакви подмолни действия и фракции са изключени.
Аз не мисля така. И ще се помъча да обоснова това свое мнение с известен паралел от близките години, но и с няколко примера.
Спомнете си, драги читатели, че през 2002 г. се формира известният

икономико-финансов кръг "Глобална България"

съставен от олигарси с "червено потекло", медийни босове, енергетици, политолози, граждани на САЩ, упражняващи медиен бизнес у нас, и др. Този кръг си постави една-единствена задача: да укрепи своите позиции след проведените няколко вълни на приватизация и съответно чрез властовите структури да придобие монополни права в икономиката на страната. В "Глобална България" изборът на лицето, което трябваше да осъществи тези интереси, падна върху пазача на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски - Бойко Борисов, шеф на охранителна фирма "Ипон": първо като кмет на София, а после като министър-председател. Тези "програмни" цели на кръга дори не се и криеха.
Много може да се разсъждава защо изборът пада точно върху мъжа от Банкя? Възможно е, защото го бяха изпробвали като лоялен и "комуникативен" с властта охранител на Живков. Възможно е да са заложили на непомерните му амбиции да "пробие" във високите етажи на обществото. Възможно е гаранцията да е била Цветелина Бориславова - интелигентна млада бизнесменка, бивша снаха на кандидат-член на Политбюро, успяла мълниеносно да се адаптира от служеща в структурите на външнотърговското ни разузнаване в горещ адепт на западните ценности. Възможно е да е надделял фактът, че Бойко Борисов е бивш сътрудник на МВР и син на високопоставен номенклатурен кадър на ГК на БКП-София преди 1989 г. Възможно е да са го предпочели пред други ръководители на СИК, оценявайки не само по-високия му процент интелигентност, но и гъвкавостта, импровизационния му талант, готовността му да прави сделки заради кариерата, без да изпитва драми на съвестта. Сметнали са за плюс и вродената му страхливост, за която споменава неговият личен треньор по източни бойни изкуства. Възможно е да са харесали чисто физическите му данни - едър, снажен, привлекателен за нежния пол, речовит, умеещ да прави чудесни смеси от истина и лъжа. Посланикът на САЩ Байърли в своя дипломатическа грама, след като изброява недостатъците и публично укоримите (криминални) пороци на Борисов, признава, че въпреки всичко той трябва да бъде подкрепен от голямата задокеанска държава; съгласен бил да служи

предано на световния господар в момента

Що се отнася до физическия портрет - изненадващо е, че държавниците в бивши социалистически държави, за които се говори, че са креатури на Вашингтон, до един типологически са сходни субекти - Юшченко в Украйна, Саакашвили в Грузия, Тачи в Косово и Борисов в България. Сравнението показва, че несъмнено по-образовани са лидерите на Украйна и Грузия.
Но да се върнем към основната тема. Първоначално в "Глобална България" влизат енергетици като Валентин Златев, банкери като Цветелина Бориславова и Левон Хампарцумян, медийни босове като Иво Прокопиев и Красимир Гергов, журналисти като Венелина Гочева, политолози като Иван Кръстев и др. Неформално тогава Иво Прокопиев се възприема за лидер на кръга, а Цветелина Бориславова е негов фактически заместник като отговорен секретар. Първоначално членовете на кръга решават да издигнат за бъдещ премиер банкера Емил Кюлев, но след неговата смърт шансът да бъде министър-председател е за Бойко Борисов. Едновременно с това обаче се е допускало за министър-председател да бъде предпочетен и Иво Прокопиев - собственик на "Каолин" по линия на приватизацията, на два вестника - "Капитал" и "Дневник", и на една новинарска телевизия. През този период отношенията между Иво Прокопиев и Бойко Борисов са отлични, още повече че Иво Прокопиев играе главна роля в кръга, той подкрепя и Борисов за премиер, въобразявайки си, че охранителят ще изпълнява волята на собствените си благодетели.
Според журналистически източници вътре в кръга "Глобална България" се оформя и група, която се е предвиждало да осъществява икономическата политика на правителството, оглавено от Борисов. Според информации тя се състои от Иво Прокопиев, Цветелина Бориславова и Росен Плевнелиев.
След като ГЕРБ спечели парламентарните избори през юли 2009 г. и Борисов стана премиер, между новия министър-председател и банкера Иво Прокопиев се запазиха доверителните отношения. Тогава Б.Б. даде красноречив знак за топлите си контакти с Прокопиев, като откри в Силистра завод на Прокопиев за панели за добив на соларна енергия.
В същото време, както се написа в пресата, активисти на ГЕРБ, за които се предполага, че са тясно свързани с Цв. Бориславова и Б. Борисов, държат лъвския пай от добива на ветрена енергия в Северното ни Черноморие. В случая се натрапва изводът, че икономическото лоби на ГЕРБ непосредствено след изборната победа координира сполучливо икономическите си интереси. Най-вероятно обединяващ е замисълът

да се извлекат крупни печалби от добива на зелена енергия

Приближените на Борисов живеят с илюзията, че ще могат безконфликтно да разпределят помежду си процентите от печалбата. Логично е в този начален момент те да виждат основна опасност в далеч по-евтината атомна енергия, която би могла да се превърне в "спъникамък" за бизнес амбициите им. Няма как и Бойко Борисов да не е бил въвлечен в този кръговрат от интереси. Може би още тогава, не единствено под американско давление, да се е включил в ликвидиране на опасния обект за приятелското му бизнес общество - АЕЦ "Белене", нейното строителство съвместно с руснаците.
Но, както се случва нерядко в живота, намеренията скоро претърпяват крах. Внезапно премиерът открива в довчерашния си меценат, задкулисен ръководител, фактически предводител на "Глобална България" Иво Прокопиев свой и на държавата враг - крайно корумпиран субект, завлякъл България с десетки милиони долара, играл нечестно на поредните приватизации, кредитен милионер и др. В медиите се разгръща огромна кампания срещу Иво Прокопиев, която го принуждава да напусне страната и да се установи в Сингапур.
Така Иво Прокопиев - реално първият човек в задкулисието на ГЕРБ,

изчезва от политическата сцена

Това, според мен, е дълбок пробив в конструкцията ГЕРБ, във финансово-икономическия му блок. Ненадейният, враждебен към Прокопиев, ход на Борисов би могъл да бъде обяснен с различни мотиви. Не е изключено за новоизбрания премиер да е било от жизнена важност с отстраняването на Прокопиев да доукрепи личните си позиции и перспективи. Възможно е Прокопиев да е работил в интерес на британски капитали, докато Борисов да е имал ангажимент с капиталите на друга голяма европейска държава или на САЩ.
На мен ми се струва обаче достоверно Борисов да е реагирал на непреодолим конфликт между най-изявените кандидати за територия в добива на зелена енергия: Иво Прокопиев и Цветелина Бориславова. Най-вероятно те двамата бързо са се убедили, че няма как да съчетаят взаимните си интереси - сблъскват се смъртоносно кой от тях да овладее монопола на зелената енергия. С помощта на Борисов победата я удържа Цветелина Бориславова. Което е и обяснимо. Бориславова, заедно с Борисов, основават през 90-те години фирмата "Ипон": тя отговаря за химическата и парфюмерийната продукция, той - за охранителния бизнес. Но парите от дейността на фирмата ги съхранява дамата на Бойковото сърце. Това продължава и след като Бойко Борисов става министър-председател, разчиствайки пред нея пространства за прояви на банкер. Наред с това Борисов няма нищо против да се освободи от съперник в лицето на Прокопиев, а най-близката му бизнес партньорка да се превърне в монополист при добива на зелена енергия у нас.
Заедно с Иво Прокопиев от управляващия екип изпада и друг виден член на "Глобална България" - политологът Иван Кръстев, с формално и неформално влияние в Западна Европа и САЩ. От приближените изчезва журналистката Венелина Гочева, главна редакторка на "24 часа" и автор на устава на "Глобална България". Показателно е, че тогава по линия на Прокопиев и Плевнелиев към симпатизантите на ГЕРБ гравитират олигарси като Огнян Донев, спрямо когото днес Борисов

преповтаря репертоара от обвинения

използвани преди това срещу Иво Прокопиев.
От най-близките на Иво Прокопиев кадри успява да оцелее единствено бизнесменът Росен Плевнелиев. С цената на тартюфщина и венцехвалене на Борисов той избягва "лустрацията", съхранява поста си на министър, а после е издигнат за президент на България. Борисов е наясно с ангажиментите на Плевнелиев към Прокопиев, но разчита, че днешният ни президент лесно може да бъде манипулиран. Което според мен би могло да подведе премиера, тъй като Плевнелиев не е толкова безхарактерен субект.
Би могло да се предположи, че олигарсите, които сложиха Борисов на премиерското кресло, вече не го поддържат толкова единодушно. Валентин Златев би трябвало да има вече "по-сложно" отношение към Борисов, въпреки техни общи бизнес дела. Мога да дам пример и с бизнесмена Алексей Петров, бивш ръководител на отряда барети към МВР, верен "авер" на Борисов. Взаимната им дружба се задълбочава в течение на няколко десетилетия. И след изборите от юли 2009 г. връзката между тях не се разколеба. Алексей Петров е "лоялният гражданин", който помага на Борисов да "устрои" прокурорска проверка на предишния министър-председател Сергей Станишев. Не след много обаче Борисов се разправи по най-безмилостен начин с един от най-близките си другари: обяви Ал. Петров, чрез подопечния си Цветанов, за "октопод" на прехода, подсигурявайки го с арести и съдебни процедури, от които няма измъкване.
Има вече симптоми, че Б.Борисов изпада определено в състоянията на "нарцис", но и на човек,

обзет от паника и чувство за вътрешна малоценност

За да се освободи от това чувство за вътрешна малоценност, Борисов търси лек в коктейла от похвали, угоднически жестове, триумфални характеристики за себе си. Придобива и качества на самолюбив властник - прекалена подозрителност и страхливост, отмъстителност и крайна недоверчивост, подмолност в действията и двуличие в речта. Неприятното е, че образът на симпатичното момче от улицата на големия град избледнява пред лика на индивида, който не се дистанцира от себе си. Свежата игра на актьорство в живота се подменя от автоматизирани жестове на жесток човек.
В началото Борисов се забавляваше с намирането на здравни министри на някакъв си провинциален разклон или на случайно парти. Постепенно кризата на съзнанието му се задълбочи и в Трайчо Трайков прозря предател, "агентура" на ненавиждания Иво Прокопиев. Няма как тази емоция да не я проектира рано или късно и върху своя подопечен - президента Росен Плевнелиев.
Вярно е, че като компенсация привлече медийните олигарси Ирена Кръстева, Делян Пеевски и Тодор Батков, че пред особата му по-ниски от тревата са известни политолози и журналисти. Вярно е още, че като никой друг умее да търгува с влияние, да купува партии като РЗС, да ерозира парламентарни групи като тази на "Атака" или на Синята коалиция. Той обаче е наясно, че тук става дума за пазарни отношения, за "покупко-продажба", че

медийният му диктат е кула от пясък

че обкръжението му мигом ще се разпилее, звъннат ли от Вашингтон или Брюксел. И затова става все по-несигурен и все по-готов да се разправя с мними и истински неприятели.
Последният скандал с депутата от ГЕРБ Димитър Аврамов от Монтана свидетелства не само за корупция, а и за опасно напрежение в областните организации на ГЕРБ. В бизнес кръгове на Монтана се говори например, че Димитър Аврамов е наказан не толкова поради нарушаване на законите, а понеже навлязъл в бизнес територия на Искра Фидосова. Предупредили го, но младият мъж високомерно отхвърлил съвета. И ето, Димитър Аврамов "изгоря" - изхвръкна от парламента, запряха го в ареста.
Бойко Борисов може и да е необразован, но несъмнено се отличава с природна интелигентност. Той много добре разбира, че подобни епизоди и наказателни акции не вещаят нищо хубаво, че по този начин организмът на партията му отслабва, че случайно формираните сдружения бързо се размиват (както се случи с неговата бивша партия НДСВ). А може би го тревожи по-голямата благосклонност, която през последните месеци Западът и САЩ демонстрират към президента Плевнелиев, отколкото към премиера Борисов.
И отново: Единна ли е сплотената в юмрук партия ГЕРБ?