15 Ноември 2024петък04:01 ч.

Две неща са нужни на науката - заплати и оценяване

Развитието на потенциала трябва да е цел на националната стратегия в тази сфера

/ брой: 60

visibility 1635

Проф. Виден Георгиев,
член на Движение за развитие и защита на науката и висшето образование

Научната общественост посрещна с удовлетворение решението на правителството да оттегли Законопроекта за БАН, въпреки многомесечната съпротива на ведомствения министър. Трябва да приветстваме думите на премиера, че с разум и мир трябва да приемем нов Закон за БАН и Стратегия за развитие на науката със силите на всички парламентарни групи и с максимален консенсус. Такъв деполитизиран подход е правилен. От историята на наукознанието знаем, че опитите за политизиране на науката водят до застой и регресия в нейното развитие. Съмнявам се само, че срокът за изработване и приемане на тези два закона ще се окаже достатъчен, като имам предвид, че те трябва да бъдат обвързани с Национална стратегия за икономическо развитие на страната и обсъдени на широка обществена основа.
Покрай многото въпроси, които трябва да намерят своето място в Стратегията за развитие на науката, искам да подчертая принципното значение на два икономически фактора за това развитие, а именно: 1. Инвестиции в науката и заплащане на научния труд и 2. Качество на произведения научен продукт.
Настъпилата след 1989 г. икономическа криза и оттеглянето на държавата от редица нейни регулиращи функции доведе до рязък спад на инвестициите в науката и висшето образование и до замразяване заплащането на научния труд в условията на една галопираща инфлация. Нещата оттогава досега не са се променили много. Не може да се говори сериозно за развитие на науката, при положение че в държавния бюджет

за нея са отделени само 0,2% от БВП

Понастоящем заплатите на висшите категории учени (професори и доценти) са равни на една средна чиновническа заплата и са по-ниски от тази на един шофьор от обществения транспорт, при цялото ми уважение към неговия труд. Да не говорим, че заплатата на един асистент е 300 лв. и е по-малка от тази на един охранител или пазач.       
Недостатъчните държавни инвестиции в науката и мизерното заплащане на научния труд в т.нар. преходен период към демокрация доведоха до невиждани размери на вътрешна и външна миграция на учени и разпиляване на интелектуалния елит на страната. Държавата се превърна в донор на висококвалифицирани специалисти, които развитите западни страни получиха безплатно от бедна България. За съжаление този процес на изтичане на интелектуална мощ продължава. Той се разпростира и върху представителите на най-способната част от средношколската младеж. Тя поддържа висока степен на успеваемост с цел да продължи учението си в университети на западни страни и не скрива своето желание да се реализира там.
 Както показват наши изследвания, поради изложените по-горе икономически причини у много млади учени интересът към изследователската дейност отстъпи място на масовото съвместителство. В резултат на това намаля притокът на квалифицирани кадри към висшите етажи на научната йерархия в системата на висшите училища (ВУ) и научните организации (НО). Настъпи застаряване на научния потенциал на страната. Някои учени със спекулативна цел обясняваха тези явления с умишлено потискане развитието на младите учени от старите кадри на миналия режим или със завишената бариерна функция на ВАК. Първото обяснение е несериозно, а бариерната функция на ВАК в сравнение с периода преди 1989 г. е спаднала с няколко процента. За развитието на тези рушителни процеси, спъващи развитието на науката и научния потенциал във ВУ и НО, предупредихме преди няколко години в пресата съответните отговорни държавни органи и предложихме мерки, които не бяха чути.
В бъдещата стратегия за развитие на науката трябва да бъде взет предвид този крайно неблагоприятен период от нейното развитие с оглед реализиране на

бърз и ефективен оздравителен процес

Още повече, че той се съпътства от появата на редица "болестни състояния" в науката и висшето образование като: роене на ВУ и филиали, поява на движението на "пътуващите преподаватели", продажба на изпити, фалшификации на дипломи, корупционни сделки и др. Всичко това доведе до задържане на развитието както на науката, така и на висшето образование.
Разглеждайки значението на икономическите параметри за развоя на науката и научния потенциал в бъдещата стратегия за развитие на науката, трябва да подчертаем посочената по-горе роля на заплащане на научния труд и качеството на научната продукция на учените. Тези два фактора са взаимно свързани и трябва да бъдат в динамично равновесие. Ако заплащането на научния труд на учения е ниско, а изискванията към неговия научен капацитет и продукция са високи, ученият напуска системата. Обратно, ако се завиши заплащането на научния труд на учения и се понижи взискателността към научния му капацитет и продукция, рискувате да запълните системата на ВУ и НО с некачествени изследователи. Следователно само

едновременно прогресивно и значително

нарастване на заплащането на научния труд и съответната взискателност към научния капацитет и продукция на учения могат да стимулират неговото израстване и кариера. Тази философия трябва да залегне в бъдещата стратегия за развитие на науката като основополагаща. Тя единствено гарантира правилния подход за бързо излизане от неблагоприятните последици в науката, настъпили след 1989 г. Освен това нейното приложение в научната дейност ще повиши конкурентоспособността на научната ни продукция до нивото на световните постижения.
Практическото приложение на изложената по-горе концепция предполага едновременно с повишените изисквания към качеството на научната продукция незабавно и несимволично повишаване заплащането на научния труд на учените. За тази цел е необходимо да се приведат щатните съотношения на заплатите им с други държавни длъжности по модели, приети в развитите страни от ЕС. Заедно с това в Стратегията за развитие на науката да се утвърждава и развива материалното стимулиране на учените по пътя на съвместни научни програми с учени от страните от ЕС, изследвания по линията на усвояване на структурни фондове на ЕС, на международни фондации, на бизнес поръчки за разработване на научноприложни задачи, проекти и др. В нея трябва да залегне принципът на диференцирано заплащане на труда на учените при разработка на колективни научни трудове. То трябва да се основава на реално извършената работа и принос на всеки участник в нея, независимо от неговото научно звание и длъжност.       
 В стратегията за развитие на науката трябва да се предвиди незабавно дофинансиране на съкращаваните досега инвестиции за инфраструктури, апаратура, съоръжения и консумативи, необходими за една успешна научна дейност. Бюджетните средства, предвидени за наука, поетапно в близките 3 години трябва да се утроят, достигайки едно средно европейско равнище.
Що се отнася до реализацията на втория фактор на концепцията, визиращ изисквания към качествата на произведената научна продукция, то атестационната институция е тази, която ще ги прецени при атестиране на учените. Оттук произтича голямото й значение за развитието на научния потенциал. Тъй като качеството на научния продукт е било винаги водещ показател в развитието на науката, разбираемо е защо, заложени в един закон за научните степени и звания (ЗНСЗ), високите критерии за оценка на учените са важна негова характеристика. Разбира се, за да бъде успешен регламентираният от него атестационен орган, последният трябва да е

деполитизиран, за да е независим и обективен

Такъв модел, свързан с отделянето му от изпълнителната власт, за пръв път предложихме на МОМН още през 1999 г. Съвременният ЗНСЗ трябва да отчита настъпилите промени в науката и висшето образование, да е съобразен с нашия положителен опит и традиции в научното атестиране. Освен това законът трябва да е в синхрон с тенденциите в развитието на научния потенциал на страните от ЕС и критериите на световната наука. Изисквания, на които влезлият в сила Закон за развитие на академичния състав и автоматично последвалият го закон за неговото изменение и допълнение не отговарят. По този повод напълно подкрепяме декларацията на БАН, СУБ, ДРЗВНО, ФУНИС и ФНТС от декември 2010 г. пред президента за налагане на вето върху втория закон. Това не бе направено от него, въпреки съмненията му, че законът няма да сработи. Според президента трябва време, за да се оцени действието му. Времето ще дойде, но кой ще плати щетите, които законът ще нанесе върху развитието на научния потенциал? Колкото до бъдещата стратегия за развитие на науката, тя трябваше да предшества Закона за развитие на академичния състав, а не да се съобразява с него.

 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ