Добре дошли в Лас Вегас!
Властта няма воля да направи от Студентския град академичен кампус
/ брой: 61
Когато човек влиза в София по Цариградско шосе, отляво направо му боде очите огромен билборд: "PLAZZA. Dance Center-Sofia". И отдолу с огромни букви: Студентски град. И правилно, защото това всъщност е емблемата и символът на "кампуса на знанието" в столицата на европейска България. Повече известен като "Лас Вегас".
Разбити общежития, където компаньонките са повече от живеещите; редом жилищни блокове и веещи се пранета; стотици ресторанти, барове, дискотеки, казина, заложни къщи. Нощем - полуголи момичета; пияни баровци с ланци; футболисти, ритащи бутилки; залитащи от евтино шмъркане младежи, надошли от цяла България; дивашки крясъци, надреваващи се с нетърпими децибели от всякакви "данс стейджис". За тази
мешавица от веселба и порок
България и нейните политици се сещат, когато я пред дискотека "Амнезия", я сред побоища в някоя "студентска стая" убият момче, тръгнало да става лекар или икономист. Младежите спретват традиционно протестно шествие с изписани на ръка лозунги "Студенският град - за студентите", политиците свикват спешен диспут, а майки и баби се вайкат, че "оле-ле, детето пак отиде с приятели в онази клоака". После всичко утихва. До следващото убийство.
Зимният дворец
Така бе и преди дни, когато момче бе наръгано и почина в пиянска свада в едно от общежитията. Просветният министър Сергей Игнатов по пладне привика ректорите и поиска търговското дружество към МОМН "Студентски столове и общежития" да вземе сградите от вузовете и да ги управлява. Ректорите били се съгласили. Като че има някакво значение под чия шапка младите българи, нарочени за бъдеща интелигенция, ще се напиват и ще се избиват.
Когато през 2009 г. убиха студента Стоян Балтов,
парламентът създаде временна комисия
да набележи действия за изясняване на собствеността и имотите в Студентския град. На 26 май 2009 г. НС с решение предложи (не задължи!) просветното и регионалното министерство да си извадят актове за собственост на имотите, реституирани неправилно, и за всички имоти, взети от общината в нарушение на целостта на Студентския град. Депутатите предложиха двете министерства да предявят искове за нищожност на всички сделки, с които в нарушение на закона имоти са апортирани в общински фирми и са препродадени на трети лица, а областният управител да си върне неправомерно иззети държавни имоти, както и да издаде актове за държавна собственост на терените с общежития и с бази за вузовете. А реституирани имоти, необходими за публични нужди, да бъдат отчуждени, се казваше в същото решение. НС предложи да се направи нов
закон за ползване на земите в студентските градчета
в страната. И най-важното: наложи мораториум върху строителството в Студентския град. До решаване на проблемите. Мораториумът действа и днес, обжалван активно от собствениците на земи в кампуса. По останалите точки от решението на НС не е известно дали нещо е предприето. Закон за ползването на студентските градчета, разбира се, не е правен. Защото в България общественият интерес е нещо мъгляво, докато частният е ясен, агресивен и ненакърним.
Студентският град в София е сред
най-занемарените и болни проблеми
и на града, и на висшето образование. Както във всички цивилизовани държави, и той е построен (в мрачните социалистически времена) като университетско градче с общежития, библиотеки, студентски столове, студентска поликлиника, спортни съоръжения, паркове - с всичко необходимо за младите българи, които искат да учат и да се развиват. След последните инциденти прочетох някъде абсурдното съждение, че настаняването на толкова много младежи на едно място било соц.
Градинката пред блока е заета
грандоманщина и нямало как да не доведе до пиянство и проституция. Очевидно някои хора нямат никаква представа ни от времената до 1990 г., ни от практиката на нормалните държави. Не е нужно да се разказва какво представляват студентските кампуси в абсолютно всички цивилизовани държави - може да се видят най-подробно в интернет. А у нас на фона на пълна ненормалност на държавата всеки проблем лесно потъва в тонове нелепи писания. Свобода на словото.
А цялата работа е пределно ясна. След 1990 г., и особено след умопомрачителните ни закони за реституцията, Студентският град последва съдбата на всички жилищни комплекси в столицата. Знае се кой болен мозък, опакован в синьо, предложи и кой прие насред свръх урбанизираните територии т.нар. реститути
да се сдобиват с т.нар. земеделска земя
- на всяко незастроено парче между блокове, върху градинки и детски площадки. Понеже нищо земеделско в тези земи естествено няма, те тутакси се препродават на строителни предприемачи и с щедрите ПУПове (подробни устройствени планове) на общината безпрепятствено и бързо сменят предназначението си и се превръщат в нови жилищни блокове и всякакви строителни изгъзици, които нямат нищо общо с обществения интерес. Това се случи и със Студентския град. А наличието на повече "потребители" накара стотици собственици на увеселителни заведения да налетят като мухи на мед върху терените там. Отдаването за закупуване или под наем на площи за заведения в Студентския град отдавна е притча во язицех, най-ярка илюстрация за корупцията и беззаконието в България. С участието на държавата и на политици от най-различни цветове.
През 1996 г. по време на краткото и единствено досега самостоятелно управление на БСП просветният министър акад. Илчо Димитров предложи проектозакон
за специален държавен статут
на Студентския град, който да спре неговото унищожаване. По онова време все още бе възможно да се спрат лапането на "земеделска земя" в кампуса и строителството, нямащо никакво отношение към висшето образование; да се обособи градчето като територия за студенти и да се забранят в него увеселителни заведения и хазарт. Тогава Илчо Димитров бе иронизиран като соцтрегер, сетне БСП сдаде властта и всичко бе забравено. Впрочем какво поискаха протестиращите студенти след убийството на Стоян Балтов през 2009 г.? Ами същото - "Студентският град да е място за обучение и отдих на студентите; спешно да се направи закон за студентските градчета; територията и базите на държавните вузове да са публична държавна собственост без възможност за реституция, приватизация и концесия; да се подобрят инфраструктурата и сигурността в градчето и да се ограничи транспортният трафик в него". Трябваше да минат 13 години, за да узреят младите за това, което предлагаше Илчо Димитров. Властта обаче до ден днешен за нищо не е узряла, до момента никой не си е мръднал пръста. Впрочем левите общински съветници многократно са поставяли въпроса за безобразията в Студентския град. Нищо - идиотията си продължава. Единствено прокълнатата Тройна коалиция даде 50 млн. лв. за ремонти и облагородяване на общежитията. И това беше.
Това, което предлага сега Сергей Игнатов, е
връщане към дори незабравеното старо
Очевидно хич не се и помни какви далавери и какви сделки царяха в "Студентски столове и общежития" в последните години на 90-те, когато това търговско дружество стопанисваше 50-те жилищни обекти за студентите. Това накара ректорите през 2009 г. да поискат сами да управляват своите общежития. Дадоха им ги. И те пуснаха под наем 235 свои обекта, включително за барове и хазарт. Преди две години ректорите поискаха комуналното снабдяване и охраната на общежитията да бъдат общи, та да са по-евтини. Сега пък били съгласни да се освободят изобщо от общежитията! След още две години може пак да си ги поискат. И така - до края на света.
Властта твърди, че не е реално да се върнат нещата назад. Дали? Ако има държавна воля, никак не е невъзможно да се промени статутът на тези около 300 ха, в които сега страдат и студентите, страдат и хората, които живеят в новите блокове. И едните, и другите ще имат полза, ако градчето бъде прочистено от стотиците заведения, ако се забрани ново строителство, което няма общо с академизма. Поне да се изпълни решението на НС от 2009 г. -
да се установят беззаконията
при реституирането на "земеделски земи", както и да се отчуждят тези реституирани терени, които са необходими за публични нужди. Защото има реституции дори в дворовете на университетските бази. Ала публичният интерес днес е напълно изоставен, за разлика от частния... Реститутите се жалват в съда, че не им дават да строят. Техните интереси са обратни на тези на студентите. В съда внесоха иск и от сдружението "Граждани за зелена София" - но с противоположни мотиви: че зелените площи в кампуса ще бъдат застроени.
Според главния архитект на София Петър Диков единственото, което можело да се направи, е да се обособят няколко малки кампуси около общежитията и те да бъдат оградени. А на останалите терени не можело да се спре реституцията, хората трябвало да си реализират собствеността. Сиреч да препродадат земите и да продължи безогледното строителство, благословено от общината. Иначе той знаел за поне 300 тъмни сделки със земи в кампуса (е, и?). А пък самите студенти не искали да се ограничат заведенията! Така е, но това поставя една друга тема - с каква цел постъпват младежите ни в нашите вузове? За гуляй или за наука? И с каква цел държавата ни ги приема там? Очевидно, цел тя няма. Защото в онези страни, които имат цел, същите наши студенти стават примерни обитатели на академичните градчета с целия им строг пропускателен и научен режим.
Из форумите в интернет
"Вече четвърта година живея в тази "помийна яма" и желая да се изнеса оттам колкото се може по-скоро. Ходил съм 1-2 пъти на дискотека само за да разбера, че никога повече няма да ида. Прочутата "манджа стрийт" също е много тачена от повечето студенти (да се чуди човек в кочини ли обичат да се хранят). Библиотеки няма. На кого му трябват, ако сме отишли да си правим кефа там?! Един голям процент от студентите... стават студенти, само за да се възползват от студентските привилегии и след това бутат, колкото да се задържат на ниво, за да се правят "гипс" всяка вечер. Мислят ден за ден и стъпка по стъпка се опитват да запазят стабилно ниво на деградация...
А нещата са в ръцете на държавата, а не на студентите, защото огромен брой студенти са като ученици - незнаещи къде се намират деца с проблеми с егото, свободията да пият и е*** на воля. Да грабим с пълни шепи, а ученето, когато дойде. E, някой трябва да ги превъзпита, защото самостоятелно няма да стане."