Държавата да отпусне примката

ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ е на 38 г., от Троян. Завършил е средно специално образование - строителен техникум, в Брацигово. Управлява малка семейна фирма за производство на керамични съдове и сувенири "Емона Керамикс" ООД. Участник е в изложението на български производители "Златен лъв". Продукцията му се търси и продава в цялата страна. Добре позната е на почитателите на религиозния туризъм - един от магазините му е близо до Троянския манастир, където туристи си купуват колоритно изрисуваните глинени съдове за боб. Семеен, с едно дете.

"Консултантите по европрограмите се активизираха, след като убиха малкия и среден бизнес"

- Разкажи ни за твоята мисия да бъдеш творец, как започна всичко?
- Започнах през 1998 г. Беше случайно. И през ум не ми е минавало, че ще се занимавам с такова нещо. Мислех, че човек трябва да учи и да има някакъв уникален талант. Наистина трябва да имаш талант, но основното е труд, упоритост и желание. Учил съм се в крачка от стари майстори. Започнах още като ученик - през ваканциите помагах на съсед, който се занимаваше с керамика. След казармата той ме покани при него. Тогава нямаше много възможности за препитание. Хареса ме, че работя усърдно, и ми предложи да ме обучи. Минал съм през всички етапи - от меленето на глина до извайването на изделието. Научи ме и как да оцветявам готовите съдове. Стъпка по стъпка неусетно научих всичко, което може един майстор. 
- Как реши да започнеш свой бизнес?
- Вече 7 години съм самостоятелен, като идеята беше да работя за себе си и да се развивам. За тези години съм утвърдил фирмата като знак за качество на традиционни керамични изделия. А решението беше лесно - казах си: защо пък този да може, а аз да не мога? И когато почувствах, че мога да правя всичко и без чужда помощ, реших сам да издържам семейството си. Вече имам наети 9 души работници - основно млади, креативни хора, съпругата ми също помага. Първите години се занимавах по 12 часа само с глината, сега се занимавам основно с пласиране на стоката.
- Как се справяте в условията на криза и кои бяха най-тежките ви години?
- То няма леки, само тежки са. Много е трудно, животът ми е безспирна работа - 7 дни в седмицата, по 14-15 часа от сутрин до вечер. Ние винаги сме в криза, не сме излизали от нея. Но да се надяваме, че колкото и некадърни хора да ни управляват, има много кадърни хора отдолу, които се справят по един или друг начин и икономиката ще върви, макар че е силно да се каже, че има икономика. Реално работещите и можещите се развиваме и вървим напред - въпреки държавата, не с нейна помощ.
- С какви проблеми се сблъсквате?
- Проблемите са много. Държавата по никакъв начин не подкрепя малкия и среден бизнес и аз по-скоро я приемам като някакъв рекетьор. Каквото и да правиш, навсякъде такси, глоби, проверки с повод и без повод. Вместо да твориш, защото имаш енергия и желание за работа, се бориш с всякакви спънки от страна на държавата.
- Доколко развитието на занаятчийството у нас е зависимо от европейските програми за финансиране, разчитате ли на тях?
- Възможност за финансиране има, но няма информираност. И пак възможността е избирателна. Хората не са запознати - тези програми досега като че ли се пазеха в тайна, като че ли са за определени кръгове, не за обикновения занаятчия. Наскоро имах среща с консултантска фирма, нали влизаме в новия програмен период за еврофондовете и проверявам възможностите, но чак сега има някаква активност от тяхна страна. Предните 3-4 години нямаше никаква информираност, активизираха се сега, след като убиха малкия и среден бизнес. А ако обикновен производител се подпомогне, той ще създава работни места. Да дадеш работа на 2-3 семейства не е малко. Аз лично съм ползвал европейска програма от бюрото по труда, но и за там пак някой трябва да те насочи, да ти подскаже, че има такива възможности. С такава програма наех още трима човека и те останаха при мен и след като тя свърши, вече втора година. Тези програми са добра възможност за човек, който прави всичко сам от нулата, но сериозен недостатък остава не само липсата на информация, но и трудният достъп до тях. Има хиляди условия, на които е трудно да отговориш.
- Какво трябва да направи държавата, за да помогне?
- Да отпусне примката. Държавата се активизира, когато трябва да смуче от нас, а когато трябва да ни помогне, я няма. Не може така да стимулираш някаква икономика - трябва да създадеш условия да се развива тази икономика, не да се свива и да се крие. Така реално се стимулира сивият сектор. За да обучиш някого, трябва да вложиш много средства и време, които не винаги може да си позволиш, и тук трябва да се намеси държавата. Нали искат младите хора да се развиват? Децата вместо да се шляят по пътища и чалга клубове, може да бъдат ангажирани - да се провеждат курсове, да има часове по творчество, да развиват някакви умения. 
- Имате ли браншово сдружение за подкрепа и с какво ви помага?
- Единственото сдружение е Занаятчийската камара, но тя в момента няма никаква "власт". Това е организация, в която членуването е пожелателно - ако искаш, участваш, ако не искаш, не участваш - няма привилегии и ползи, ако си член. Тя и да иска да защитава интересите ни, вече не може. Преди няколко години й отнеха всякакви права, а защо - нямам идея. Реално се борим сами. Всеки от нас е самостоятелна единица, а искат от нея сто неща. Представете си обикновен човек, който работи вкъщи, прави уникални неща, създава, а държавата започва да го натиска с непосилни данъци, такси, глоби, касов апарат - така все повече го кара да се крие и да работи тайно. 
- Купуват ли българите битова керамика, търсят ли се продуктите ви?
- Българинът е най-добрият клиент. Като остане доволен, се връща и те препоръчва и на други. Нашата продукция се купува и интерес към нея има винаги. Във всеки дом има поне по един керамичен съд - имаме традиции и те са живи и в съвременния свят на богато и разнообразно предлагане. Друго е да си свариш боба в глинено изрисувано гърне - и е по-красиво да се поднесе на трапезата, и по-вкусно става.
- Как намирате пазари?
- С изложения като "Златен лъв". Всяка седмица съм някъде из страната, по изложения. Ние, малките производители, съществуваме основно благодарение на такива изложения. Така създавам контакти, мога да рекламирам стоката и успявам да създам достатъчно работа. Непрестанно някъде търча, защото аз трябва да отида при клиента - той иначе няма да разбере за мен. Обикновено ходя с грънчарско колело и при него сядат хора от 3 до... 93 години. Имам и много грамоти от изложения за атрактивно представяне.
- Има ли възможност и интерес за износ на ваша продукция? 
- Има. Идват клиенти от Гърция и Турция, но мислят, че като сме бедни, могат на безценица да изкупуват труда ни - мачкат ни с неприемливи условия и ниски цени, отхвърлям ги. Справям се достатъчно добре и без тях. Отворен съм към износ, но искам да работя с коректни хора. 
- Имате ли конкуренция?
- Има. И е хубаво да има, това те стимулира да ставаш все по-добър, да се доказваш, да създаваш нови неща. В този смисъл конкуренцията е много хубаво нещо, предизвикателство, но в България от години се опитват да наложат само монополи, а това вече е нелоялна конкуренция.
- Какво планираш в бъдеще или поне през следващата година?
- Имам големи планове. Щом в тази криза от 2009 г. досега оцелявам и се справям, ще мога и занапред, макар да е имало моменти, когато съм мислел да се откажа - защо да полагам такива усилия и да давам на толкова хора хляб, като и сам пак ще се справям? Но ми се работи, имам желание да се развивам, имам виждане.
Имаше момент, когато условията тук бяха толкова тежки, че държавата ми взимаше повече, отколкото изкарвах, и не можех да изхранвам семейството си. Тогава спрях временно и заминах да работя в чужбина като строител. Там събота и неделя почивах и ходех да играя мач в парка, и на кино ходех, тук нямам това. И въпреки че имах по-малко работа и изкарвах пари, не ми донесе удовлетворение, предпочетох да се върна и да се боря тук, свидна ми е България. 
- С какво най-много се гордееш?
- С това, че започнах с две голи ръце. Нищо не носи такова удовлетворение като това, да си постигаш нещата сам. И да знаеш, че много хора разчитат на теб и ти вярват. Не че съм постигнал кой знае какво, но мога да разчитам на себе си, давам хляб на 9 души и продавам стоката си в цялата страна. Хората ме уважават и търсят продуктите ми - за мен е достатъчно.
- Какво ще посъветваш младите, които сега се захващат с този занаят? 
- Нужно е огромно упорство и жертви, но те са оправдани. Да си занаятчия означава да си свободен човек - имаш свобода на действие, и ако имаш енергия и творческо вдъхновение, може да станеш в 2 ч. през нощта и да работиш до 5 ч. сутринта. Такъв човек не може да бъде вкаран във фабрика, за да работи от 8 до 17 ч., той работи непрестанно.