15 Ноември 2024петък01:42 ч.

Разследване

Да продам ли танк или да си купя

Разпиляването на военноисторически ценности - кражби и... нещо по-лошо

/ брой: 144

автор:Васил Попов

visibility 7370

Посещението на един музей не е просто запознаване с нещо от някаква история. Посещението на един музей е духовен акт. Човек се пренася през времена и епохи, през територии и граници, през култури. Обикновено след като определено време, няколко часа макар, човек вдъхне от тази атмосфера, му се иска да се върне пак, да продължи контакта си с времена, епохи, личности, събития. С подобни чувства и настроения са и хилядите посетители на българския Национален военноисторически музей - София. Там ни облъхва легендарната бойна слава на българските воини през всички епохи, там ни обзема гордост за това, че сме българи.
От доста време обаче сме обезпокоени от множество сигнали за безобразия и кражби в НВИМ. И понеже ДУМА винаги е била и е радетел за опазване на културно-историческите ценности, в това число и на военноисторическото наследство, се наложи да направим това разследване, след като и в общественото пространство многократно се появява подобна загриженост. ДУМА беше инициатор и разви кампанията за спасяване на ценните от военноисторическа гледна точка танкове и друга техника от отбранителната линия "Крали Марко". Ние не можем да останем безучастни за всички сигнали, които получаваме. И ето днес предоставяме на нашите читатели част от констатациите на нашето дирене, като предварително правим уговорката, че е по-лесно да установим безобразията, но много по-трудно е да уличим виновниците, след като много от фактите са грижливо потулвани през годините. Освен това не е наша работа да обвиняваме, но можем да сезираме съответните институции.

Оказва се, че през последните 18 години има безпрецедентно съсипване и разпиляване на безценни експонати от колекцията на НВИМ. Благодарение на безхаберието на част от ръководството на музея, отговарящо за експозицията, в скрап са превърнати:
- Артилерийски влекач "Павезе", от който в света има съхранени всичко на всичко 3 (три) броя - включително този, чиито останки се намират в предния двор на НВИМ.
- Камион "Опел Блиц", уникален с това, че е единственият запазен от произведените във фабриката в Ботевград.
- 7 бр. крепостни оръдия от различни марки и модификации - в световен мащаб са съхранени не повече от 10 бр.
- Немски полуверижен артилерийски влекач от Втората световна война - общо съхранени 19 бр.
- Артилерийски влекач "Урсус" - до наши дни са оцелели 3 бр.

Списъкът е много, много дълъг.
За тези екземпляри все още има някаква минимална надежда за спасение, но това не е така за откраднатите безценни 53 експоната. Сред тях са:
- Тракийски меч - този меч години наред беше символ на музея. Докато се водеше в описите му, мечът бе наричан "безценен" от ръководството. След изчезването му същите хора казаха, че не бил нищо особено и нямало смисъл да се вдига шумотевица около него.
- Два часовника на княз Батенберг.
- Два пистолета на генерал Владимир Стойчев.
- Три маршалски звезди.

И така нататък...
Сред колекционерите НВИМ е известен както с кражбите, така и с това, че срещу скромно заплащане може да се замени стар, ръждясал и в окаяно състояние екземпляр от оръжие, медал, униформа или знаме за същия, но в перфектно състояние.
Парадоксално е, че при декларирания от ръководството хроничен недостиг на средства музеят редовно извършва, меко казано, странни покупки. Едни от най-фрапиращите са:
- Две офицерски рапири по 6200 лв. всяка, а цената на рапири от този тип варира между 800 и 1000 лв. на свободния пазар.
- Закупуване на безумно висока цена на колекция от значки с... колоездачи. Очевидно с много висока "ценност" за военната ни история.
- Заплащане на 50 000 лева на външна фирма (близка до ръководството на музея) за подредба на витрини. Отношенията на НВИМ с тази фирма са предмет на няколко ревизионни акта, които недвусмислено доказват, че музеят е системно ощетяван.

Нека продължим с тоталната незаинтересуваност на ръководството на музея към обогатяването, разширяването и съхраняването на външната експозиция. Типичен пример за това е писмо от МО, с което се предлага на НВИМ да заяви необходимото за експозицията му количество танкове Т-62. Не е ясно защо ръководството така и не благоволява да отговори. В резултат на това предвидените за колекцията танкове са продадени или нарязани. Ще попитате защо е важно такъв танк да се намира в колекцията на НВИМ. Защото в системата на Варшавския договор България е единствената страна освен СССР, в която Т-62 е бил на въоръжение. Това очевидно са досадни подробности за ръководството на музея. Твърде дълъг е списъкът с пропуснати възможности и погубени ценни експонати.
През декември 2007 г. гръмна скандалът с откраднатия от южната ни граница танк тип "Майбах" (всъщност самоходно оръдие). Скандалът обаче има своя предистория. Още от 2003 г. група ентусиасти наивници изпращат писма до НВИМ за спасяването на тези особено редки образци техника, вкопани по южната ни граница. Ръководството на НВИМ не удостоява с отговор нито едно от тях. Единственият човек, който се заинтересува и се съгласява да разговаря по темата, е зам.-директорът на НВИМ Благой Миленов. Благодарни за това, че някой все пак им е обърнал внимание, ентусиастите се заемат да помагат на музея с каквото могат. Със собствени сили и средства са възстановени няколко оръдия, сред които куполно оръдие "Фарпанцер" (късен вариант) на фирмата "Круп-Грюзон" отпреди Първата световна война. От този тип оръдие в света са съхранени 5 екземпляра. От ентусиасти е възстановен и камион ЗИС-5. В Музея на авиацията в Крумово (по документи филиал на НВИМ) са реставрирани повече от 10 самолета, отново със средства и сили на доброволци. Всичко това се случва, въпреки липсата на заинтересуваност у ръководството на музея.
Може би тук е мястото да напомним на нашите читатели, че още при първата скандална кражба на исторически ценни танкове от отбранителната линия "Крали Марко" ДУМА предизвика обществена съпротива срещу разпиляването на културни ценности. Читателят си спомня, че тогава ние предложихме запазени и реставрирани немски танкове да бъдат продавани в чужбина на музеи и богати колекционери или заменяни за липсващи у нас други образци военна техника като например самолет "Месершмит-109", с който ние сме воювали, но няма нито един запазен екземплюр във военния ни музей.
Когато започва медийната сага с извадените от южната ни граница бронирани машини, ентусиастите първи се притичат на помощ. Оказва се, че по българо-турската граница има запазени повече единици немска бронетехника от Втората световна война, отколкото сумарно в целия свят. Със заповед на министъра на отбраната е назначена комисия, която да оцени всеки един от извадените танкове и щурмови оръдия. Двама от ентусиастите, по настояване на Благой Миленов, са поканени като външни консултанти.
По това време в НВИМ няма нито един специалист по бронетехника в резултат от кадровата политика. Изхвърлени са всички бивши офицери. На тяхно място са назначени незаинтересувани и незапознати с предмета на дейност на НВИМ служители.
От самото начало на "танковата сага", в която ДУМА има изключително активната и позитивна позиция, и министърът на отбраната, и обществото, и медиите са уверявани от ръководството на НВИМ, че от извадените от позициите машини не е останало нищо ценно, защото са разрушени от крадците на скрап и не представляват никаква стойност. Комисията от своя страна описва реалното и явно неудобно за някой състояние и ценност на "находката":
- Безценен екземпляр "Ловец на танкове", използван от Вермахта в заключителния етап на войната. В света това е шестият известен запазен.
- Купол от танк Т-34/76 - оценките са, че в света все още съществуват около 10 броя.
- Две куполни оръдия "Фарпанцер" (ранен вариант) - единствени по рода си.
- Различни модификации на танк Pz. Kpfw. IV (познат като "Панцер 4" или "Майбах"), от които са запазени само единични бройки.

Отговорните за военното имущество фактори в МО смятат тези образци техника за ненужни и бързат да ги квалифицират като... скрап. Колко ли още безценни екземпляри въоръжение и техника са минали през ръцете на търговците на вторични суровини поради некомпетентност от страна на НВИМ?
Комисията излезе със становище да бъдат предоставени на музея 17 от общо 83 броя техника. И тук започва натискът от страна на МО (в лицето на Калин Томов и Орлин Иванов) над председателя на комисията Благой Миленов. По неизвестни причини той е подложен на заплахи за уволнение, заплахи, "че ще му се случи случка", ако продължава да отстоява становището за количеството техника, която трябва да се предаде на НВИМ (17 броя) и т.н. Светкавично решението свежда "годните за музея" екземпляри до 7, но един от членовете на комисията осведомява медиите за случващото се и бройката бързо се връща на 17. Някой каза ли нещо за принципност? Не се чу.
Излиза заповед всички 17 машини да бъдат транспортирани за сметка на музея до София в най-кратки срокове. Шефката на музея Соня Пенкова обявява, че ще намери необходимите за транспортиране и окомплектоване на ценните паметници 150 000 лв. Скоро след това позицията й се променя - музеят нямал пари за глупости, а министерството не отпускало средства. Използвайки лични познанства и контакти, Миленов успява да създаде организация за транспортиране на машините до София. Резултатът не закъснява - няколко дни по-късно бива отстранен от длъжност.

Документи

Част от описаните и други злоупотреби са отразени в:
- Докладна записка на главния инспектор на МО до министър Веселин Близнаков с номер ЕФ-580/20.02.2006 г.
- Констативен протокол за извършена ревизия за периода 24-25.10.2006 г.
- Протокол за охранително обследване от 11.11.2005 г.
- Протокол от ревизия с рег. номер в МО 21-15-10/21.02.2006 г.
- Протокол с вх. номер в МО Ф-891/07.04.2006 г.
Съществуват още редица документи, доказващи злоупотреби на обща стойност над 125 000 лв. Всички тези документи са предадени на Военна прокуратура. По неизвестни причини ВП стопира всички по-нататъшни действия.



Въпроси

Кой е по-ценен за музея? Един излязъл от строя офицер или един работник без каквато и да било квалификация, полезна за НВИМ?
Защо всеки един от двата "Фарпанцер"-а е оценен след консултации с експерти от водещи аукционни къщи на 300 000 лв.?  Дали някой не си прави тънката сметка да купи като скрап безценни екземпляри и да ги продаде после на реална цена?
Всичко ли е наред с охраната?



Справка ДУМА

През пролетта на 1993 г. изчезват два сребърни часовника, принадлежали на първия български княз Александър Батенберг. Те са били изложени в малката изложбена зала на музея (около 40 кв. м), намиращ се по това време на бул. "Скобелев" 23, наред с много други музейни експонати. Недоумение будят редица факти около тази кражба, а именно: залата се обслужва от две служителки, на които не е потърсена нито материална, нито административна отговорност; не е уведомена военна полиция и не е проведено административно разследване.
През есента на 1997 г. от сбирка "Оръжие" изчезват два изключително ценни пистолета "Браунинг" и "Хайнел", принадлежали на ген. Владимир Стойчев. При констатиране на кражбата своевременно е подаден сигнал до Военна полиция. За съжаление разследването не дава резултат. Наказани няма. Служители от музея подозират някого, но какво от това.
Комплексна ревизия през 2006-2007 г. констатира огромни липси в сбирка "Оръжие" - около 60 (шестдесе) бр. хладно и огнестрелно оръжие. Сред тях най-ценни са 10 пистолета "Люгер". Върху музейната експертно-оценителна комисия се оказва силен натиск и в крайна сметка стойността на липсите е сведена до 4000 (четири) хиляди лв., неплатени и до днес. За неосведомените ще добавим, че цената само на един пистолет "Люгер" започва от 1000 лв. нагоре. Наказани няма.
В края на 2007 г. от постоянната експозиция на музея изчезват две маршалски звезди и два възпоминателни медала от сватбата на цар Фердинант. Звездите са изключително ценни. Произведени са само 5 оригинални. Предвидено е да се връчват на армейските генерали. Изработват се от злато и скъпоценни камъни. Направените разследвания от ВП и ВКР не дават резултат. Виновни и наказани няма. След няколко месеца медалите са подхвърлени, но звездите не.
С преместването на музея в новия район на ул. "Черковна" в южната част на двора са събрани 30-ина експоната, съхранявани до този момент в различни поделения. Това е предимно техника, използвана от българската армия в периода 1938-1956 г. Сред експонатите от това време има уникални машини като влекач "Фаун", влекач "Павез", влекач "Спа Фиат", влекач "Бреда Милано", влекач "Круп Майбах" и др. За тях не се прави нищо. Ограбени и изпочупени, тези безценни експонати са паметник на престъпното безхаберие. Оправданието е, че няма средства.

Блиц

Соня Пенкова: Музеят расте въпреки всичко

- Госпожо зам.-директор, в годините на труден преход и кризи успява ли музеят да обогатява своите колекции?
- Да говорим за всичките 20 години - това е доста дълъг период. Мога да кажа, че средно годишно постъпват около 5000 предмети, снимки, документи. От началото на тази година сме приели 980 неща само от дарения. Някои дори вече са експонирани. Например сабя, снимки, писма, други вещи и документи на полк. Златю Тепсиев, предоставени от негови наследници. Особено ценни са снимки от Първата световна война, защото са на конкретни полкове.
- Армейската реформа сне от въоръжение много оръжия, транспортни средства, друга техника. Придобихте ли нещо от тях?
- Тези дни внасяме в МО докладна с искане за над хиляда образци оръжия и тежка техника.
- Как гледате на лансираната от ДУМА идея да се влезе във връзка с колекционери и музеи в чужбина с цел размяна на ценни оръдия "Фарпанцер" или танкове "Майбах" от линията "Крали Марко" срещу самолет "Месершмит - 109", какъвто сме имали на въоръжение, а нямаме в авиомузея в Крумово?
- Всичко, което е в музея, е исторически паметник и по закон не може да се продава и разменя. Такива са и международните конвенции. Юридически това може да извършва МО.
- Как се поддържат тежките експонати на открито?
- Наскоро вие писахте, че много от тях са разбити и ограбени и сте напълно прав. Причината е в липсата на средства за реставрация, ремонт и поддръжка. Успяваме единствено да намерим оттук оттам пари за боя, да поостържем ръждата и да замажем.
- И нямате звено или не можете да наемете майстор, механик, специалист реставратор или поне железар?
- Нямаме средства. За ремонт на мемориала-костница в Орландовци по изчисления са нужни милион и кусур, но ни бе одобрен проект едва за 200 000 лв. Поне сменихме плочите на покрива да не тече върху костите на героите. Защо не предприемем съвместна инициатива да поканим строителни фирми да ни помогнат с безвъзмезден труд?
- Както е казал поетът, "богатий с парите, бедний с трудът". Защо не? Може и да се явят патриоти. ДУМА винаги е насреща. Благодаря.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ