Четвърта "Opera Open" във ветрилото на Античния театър

С всяка изминала година Държавната опера в Пловдив разтваря все повече ветрилото на своя летен фестивал на Античния театър и в четвъртото издание на "Opera Open" (10 юни-29 юли) са записани вече 11 заглавия, от които 4 опери, две от тях премиерни, 2 балета - класически и съвременен, 3 концерта с виртуозни инструменталисти, мюзикъл и оперета. В сезона на Опера на открито, когато представления се играят  "В парка" (София, Варна, Бургас, Плевен), в антични съоръжения и на фона на старини (Пловдив, Стара Загора, Велико Търново), в Белоградчик "Опера на върховете" на фона на крепостта, пловдивският фестивал е една най-устойчива с многолетното си развитие формула. Някога от средата на 60-те в продължение на 10 години Майските културни тържества на Бунарджика/Хълма на освободителите, известни и като "Вердиеви оперни вечери", през Верди фестивал от 1987-а на Античния театър, сега "Opera Open" още по-сигурно и интригуващо се отправя в бъдещето. Така или иначе, полувековна оперна традиция по хълмовете на Пловдив. И отново, и отново във ветрилото на Античния театрон, с все по-отвореното ветрило на творчески търсения, провокации и предложения към различен тип и възраст публика.
Началото на "Opera Open 2017" беше с мултимедийния концерт-спектакъл "Орфей и Паганини" по идея на виртуозния цигулар Марио Хосен. Тракиецът Орфей чрез музиката за него и припознаваният като новия Паганини музикант преплетоха съдби и майсторство в едно уникално надсвирване за радост на публиката. Между участниците бяха Мишел Деньов (кристален орган), квартет от Арена ди Верона, мецосопранът Никол Брандолино (Италия), солистките на операта под тепетата Вера Гиргинова и Светлана Иванова,  балет, хор и оркестър на Пловдивската опера с диригент флейтистът Жан Ферандис, диригент на хора - Драгомир Йосифов, концертмайстор - Мичо Димитров, хореография Боряна Сечанова.
Чудесен избор от Марио Хосен на творби, вдъхновени от легендата за Орфей - орфическа мистериална музика от Георги Арнаудов, откъси от операта на Монтеверди "Орфей", от "Орфей и Евридика" на Глук, "Орфей в ада" от Офенбах, редуващи се с представителни за натюрела на основните изпълнители произведения на Ерик Сати и авторска музика за композитора Мишел Деньов, Бах и творби на Николо Паганини - за "съвременния Паганини" Марио Хосен, както и откъси от "Хофманови разкази" от Офенбах.
Повече от 2000 зрители се пренесоха в митичния тракийски свят. За първи път фасадата на Античния театър "оживя" с уникален 3D мапинг, (мултимедия Полина Герасимова), който пресъздаде древните легенди за Орфей и по този начин доизплете една недостигаща връзка между отделните музикални и танцови дивертименти. Фрагментираността беше очевидна, липсваше по-близката обвързаност между танца, вокалните и инструментални изпълнения. Толкова интересна идея с чудесен избор и изпълнение на Марио Хосен, с впечатляваща визуалност и един от друг по-добри певци и инструменталисти заслужава по-добър синтез между отделните компоненти в реализацията.
Няколко фестивални премиери и първата бе бляскавата "Травиата" от Верди. Незабравима вечер - една от редките, споделяни и сподиряни с дъжд и вятър. Случвало се е в първите издания на "Сцена на кръстопът" пак в античния театрон големият Стефан Данаилов да се опитва със силата на волята да командва природните стихии, но не винаги успяваше. На 17 юни т.г. беше едно представление като на инат, въпреки волята на времето. А в режисьорските си бележки доц. Нина Найденова извежда смирението като решителна промяна в човешкия живот. Редица интересни решения.  Потвърждава се мнението, че тя е една от най-добрите български оперни режисьори. Великолепна сценография и костюми на Николина Костова-Богданова. Диригентът Иван Ангелов, свързан трайно с историята на Пловдивската опера, дори и на 75 години пъргав и неустоим, продължава да бъде големият музикант и маестро, а Станислава Момекова - това храбро момиче и прекрасна певица, заслужава най-малкото медал за изпълнение на ролята на Виолета Валери при трудни условия. Пеейки, тя поправяше нежно щетите, нанесени от вятъра, в градинската сцена. Добри впечатления оставя и тенорът Иван Момиров (Алфред), баритонът Марчин Брониковски (Жорж Жермон) е чест за всяка сцена. Храбростта тази вечер бе отличителен  белег за всички - и за оркестъра, хора и балета на Държавна опера Пловдив. Няма как да не се отрази върху някои качества извънредната обстановка, тя подгони и част от зрителите, но като цяло публиката в античния амфитеатър и изпълнителите на оркестрата бяха синхронизирали трептенията си напълно.
За концерта под мотото "Великите клавирни концерти" (21 юни) на пианистката Пламена Мангова и пловдивските симфоници, дирижирани от  Станислав Ушев, може да се каже, че когато има съчетание на програма (сюита "Пер Гинт" 1&2 и Григ концерт за пиано и оркестър, както и популярните "Рапсодия в синьо" и "Един американец в Париж" от Гершуин), изпълнител, и оркестър, чудото се случва.
Грабва решението със съвременни средства на  "Ромео и Жулиета" по музиката на Прокофиев. Спомням си преди година известно разочарование от хореографската версия на "Кармина Бурана". Пловдивчани имат нагласата към по-ефектни, по-богати на внушения, по-грабващи сетивата решения при творбата на Карл Орф, за пръв път поставена у нас именно на Античния театър през 1988 г. Но този спектакъл на Боряна Сечанова и "Арабеск" е друг. Публиката оцени по достойнство скромността и аскетизма му - сценографски (четири колони, които местени незримо, разширяват пространството, променят го) и костюмно. Танцът е главно действащо лице в представлението. Двамата млади изпълнители Виктория Петрова и Филип Миланов са перфектни. Имаше въздушни прехвърляния и поддръжки при това в изключителна динамика, имаше много нежност, лиризъм, неуловимост. Имаше Летеж.
И за да се почувства амплитудата във фестивалния афиш и направи сравнението следващата  премиера бе "Дон Кихот" от Минкус, съвместната продукция на Пловдивската опера и Македонската опера и балет. Хореографията на Виктор Яременко от Украйна е в класическата традиция. Ще се запомнят танцуващите ръце на диригентката Бисера Чадловска, специализирала и у нас, в Българската държавна консерватория. Партиите на Китри и на Базил бяха изпълнени отлично от нашата примабалерина Веса Тонова, включена в последните дни заради заболяване на солистката, и от грузинеца Васил Чичиашвили, част от трупата. Македонските солисти от втория план подкрепиха добрите ни впечатления за трупата.
Мюзикълът "Чикаго" на Музикалния театър - тричасов спектакъл на режисьора Бойко Илиев с добър каст, бе едно от най-посетените представления. Откритие за мнозина е пеещият актьор Атанас Сребрев в ролята на адвоката Били Флин - точен, овладян, добре пласиращ се в наситената с танци и музика среда, но и гласовитата и талантлива Людмила Козарева (Велма Кели), пластичната и музикална Рейчъл Роу (Рокси Харт), както и изпълнители в по-малките задачи, покриват обема на Античния театър с лекота и в стилистиката на жанра. Хор и балет на Музикалния театър, оркестър на Държавната опера в Пловдив под диригентството на познатия Игор Богданов.
Най-натоварена с големи очаквания от ценителите бe фестивалната премиера на 15 юли "Силата на съдбата" от Джузепе Верди, постановка на Стефано Пода (режисьор, художник на декори, костюми, осветление, както и хореограф) и фондация "Театро Реджо ди Парма" - Верди фестивал. За меломаните  на европейската и световна оперна сцена Стефано Пода е голям артист и истинско вдъхновение бе за колегията, че той работи месец в Пловдив. Неговата програма е разписана по дни. Неговите спектакли се открояват с концепциите си, със силните си изобразителни решения, с тежнение и вкус към символите, към визуалната метафора. В Пловдив той постави вариант на прочутия си спектакъл от Театро Реджо ди Парма. Завладяващ с търсенето на сценичен еквивалент едва ли не на всеки такт и нота от музиката на Верди. С подлудяващо бавно-бавно движение по време на увертюрата се насища античната сцена със сенки и образи. Тежки костюми - дрехи като скулптури, като инсталация, прибрани коси и избелени лица. Движещи се декори, прекрояващи пространството, необичайни мизансцени с акцент върху статуарността на различни групи и актьорско поведение, в които позицията на тялото и жестът също играят. Интересна хореография - хореография дори на жеста,  мистично осветление и впечатляващи процесии с магическо въздействие. Всичко това е в ритмически синхрон и създава усещането за цялостност, за мащаб, за нещо библейско и съдбовно. Според Стефано Пода  Античният театър е именно мястото, където може да се въплъти трагизмът на тази неповторима творба, трагизъм, разбиран в античния смисъл. Цялото движещо се и пеещо множество е в пълно подчинение на волята на големия творец. И все пак актьорското постижение в спектакъла, оценено специално от публиката, беше на сопраното Таня Иванова в ролята на Леонора, безпощадно изпълняваща режисьорските решения дори в утежнена от времето сценична среда. Аплодисменти и за Ивайло Михайлов (Алваро), гостуващите Венцеслав Анастасов (Дон Карлос) и Виолета Радомирска (Прециозила), както и за Евгений Арабаджиев, Михаил Пулиев, Николай Биков, Марк Фаулър, Владимир Ников, Ива Ананиева, Живко Пейчев, хор, балет и оркестър на Пловдивската опера под диригентството на Диан Чобанов. Голямо преживяване, достойно за разбирането на Стефано Пода за операта като църква, като храм. Наистина копродукцията е най-ефективният днес подход за създаване на големи оперни спектакли.
С интерес бе очакван концертът на Камерата Страдивариус оркестър (Холандия) с ръководител Разван Стойка, в който на 12 безценни музикални инструменти от италианските майстори Страдивариус, Гуарнери, Вентапане и Сториони бяха изпълнени произведения от Бах, Паганини, Пиацола, Бизе. Солистки са четири сопрана на Пловдивската опера - Вера Гиргинова, Евгения Ралчева, Мариана Панова, Станислава Момекова, а диригент в "Звукът на Страдивариус" - Диан Чобанов.  Във "Viva  l'operetta" за гост солисти са поканени Бетина Швайгер и Микаел Хавличек от Фолксопер Виена и Карой Пелер и Силви Сенди от Оперетния театър в Будапеща. Участват и пловдивски солисти, хор и оркестър с диригент Константин Добройков. В програмата са предвидени арии, дуети и сцени от произведения на Жак Офенбах, Йохан Щраус-син, Имре Калман, Франц Лехар. В тежката артилерия на четвъртата "Opera Open" са записани още "Турандот" с корейското сопрано Лила Лий и с тенора Камен Чанев, и на финала "Аида" със специалното участие на солистката на Виенската опера Надя Кръстева (Амнерис) и на тенора Камен Чанев (Радамес) - и двете са постановки на режисьорката Нина Найденова.


Таня Иванова (Леонора) в "Силата на съдбата" от Верди, реж. Стефано Пода


Сцена от "Силата на съдбата"


"Орфей и Паганини" - в средата проф. Марио Хосен


Веса Тонова и Васил Чичиашвили в "Дон Кихот", спектакъл на Македонската опера и балет


Виктория Петрова и Филип Миланов в "Ромео и Жулиета", хореография Боряна Сечанова


Станислава Момекова (Виолета Валери) в "Травиата", реж. Нина Найденова


Сцена от "Травиата"

Снимки архив на Пловдивската опера