15 Ноември 2024петък21:05 ч.

Бюджетни дефицити тресат унгарския кабинет

Брюксел се закани да накаже Будапеща

/ брой: 54

автор:Радко Ханджиев

visibility 1546

Наскоро Европейската комисия заплаши да спре половин милиард евро от кохезионните фондове за Унгария, ако правителството не постави финансите си под контрол и не сведе бюджетния си дефицит до към 3 процента. Това е първи подобен случай в историята не само на Унгария, но и на Европейския съюз. Такава санкция досега не е била налагана на нито една страна членка.
Кабинетът в Будапеща твърди, че се съобразява с изискванията на Брюксел и прави точно това. Комисията обаче е доста скептична и смята, че правителството на Виктор Орбан маневрира и не успява да гарантира дългосрочна устойчивост на бюджета.
Правителството наистина е в трудна ситуация. Съзнава риска от споразумение с Международния валутен фонд. Но от друга страна трябва да осигури  необходимото финансиране, за да избегне възможен банкрут. Според Орбан отнемането на пари от Унгария е крайно несправедливо и коварно, като се има предвид, че има страни в значително по-тежко състояние. Нещо повече, Орбан силно подозира, че санкциите са част от сценарий, целящ да накаже правителството на ФИДЕС.
Кратък преглед на унгарския бюджетен дефицит веднага би установил, че след смяната на системата през 1989 г. Унгария наследи огромен държавен дълг. Правителството на социалиста Дюла Хорн (1994-1998) бе първото, което предприе масирани стъпки за намаляване на дефицита и дълга. Икономиката дръпна нагоре. Но рестрикциите, свързани с озаптяването на дълга, бяха вече генерирали обществено недоволство и социал-либералната коалиция загуби изборите.
Кабинетът на Орбан (1998-2002) продължи ортодоксалната бюджетна политика, задържайки дефицита под контрол. Но през последната година на своя мандат, в навечерието на парламентарните избори, харченето изведнъж скочи.
Изборите през 2002 г. бяха спечелени от социал-либералната коалиция. Новото правителство на Петер Медьеши започна да реализира предизборните си обещания за повишаване на доходите и увеличаване на разходите в социалната сфера. В същото време трябваше да отблъсква обвиненията на ФИДЕС, че е спечелило изборите чрез измама. Както и да консолидира собствените си редици поради нарастващото разномислие в коалицията. Според наблюдателите това е постигнато с нови огромни разходи.
През октомври 2004 г. Ференц Дюрчани наследи Медьеши на премиерския пост. Бюджетът за 2005 г. беше приет и министър-председателят реши да не предприема мерки за икономии. Но вече беше закъснял. Брюксел започна процедура срещу Унгария поради прекомерния й дефицит. Намеренията на Дюрчани за корекции в бюджета за 2006 г. не бяха реализирани. Тъкмо обратното, реализирани бяха нови харчове, най-вече преди парламентарните избори. Истината за дефицита гръмна след скандалната реч в Ешьод, когато премиерът призна, че е необходима радикална промяна.
Усилията през следващите две години за ограничаване на дефицита се оказаха непродуктивни. С развихрянето на международната финансова криза през 2008 г. уязвимостта на Унгария значително нарасна. Новият министър-председател Гордон Байнай радикално намали разходите, за да предотврати неизбежен банкрут.
Когато през 2010 г. Орбан отново дойде на власт, бюджетът беше в много по-добра форма, отколкото през 2006 г., но все още се нуждаеше от по-нататъшна консолидация. Според ФИДЕС обаче наследството съвсем не е толкова розово. Говорителите на правителството обвиняват Байнай, че оставил след себе си бъркотия и укрил "скелети в килера". Планираният от Байнай бюджет за 2010 г. беше коригиран от ФИДЕС на 3,9%, макар Министерството на националната икономика първоначално да се целеше в магическите 3 процента. Кабинетът обаче не успя да убеди Брюксел, че предприема нужните стъпки според изискванията от Маастрихт.
Твърдението на ФИДЕС, че унгарският дефицит бил един от най-ниските в ЕС, предизвиква известна ирония. Недостатъчно убедителни са и обясненията за "политическа вендета" на европейската левица, която се опитвала да осуети успешния политически и икономически курс на Унгария.
Според Европейската комисия проблемите с дефицита не трябва да се свързват с другите въпроси и санкцията за спиране на парите не служи съответно за натиск върху кабинета на Орбан. Това не означава, разбира се, че Комисията обръща гръб на останалите проблеми в политиката на унгарското правителство, а само, че тези проблеми не се разглеждат в рамките на прекомерния дефицит. В случая с Унгария съществуването на прекомерен дефицит датира от 2004 г. и далеч предхожда същия проблем в другите страни от ЕС, изправени пред подобна санкция.
Европейската комисия не е доволна най-вече от обясненията на кабинета, че тенденцията се подобрявала. Въпреки предупрежденията, през 2011 г. правителството на Орбан консолидира бюджета до голяма степен със средства от еднократни или неустойчиви приходи: национализира частните пенсионни фондове, застрахователните и банковите кризисни фондове на големите компании. В същото време се запази най-сериозният проблем за бюджета - плоският данък. В дългосрочен план не се наблюдава тенденция за фискално подобряване. Според Комисията предприетите стъпки срещу Унгария са справедливи, защото страната от дълго време е в наказателното поле, а правителството на Орбан разполага с още около три години.
Доколкото началото на прекомерния дефицит датира от 2004 г., спирането на кохезионните фондове е провал за целия унгарски политически елит, сочат наблюдателите. Но, подчертават, тази стъпка все още не е наказание, а само последно предупреждение. За да се гарантира 3% дефицит и Унгария да не загуби средства от фондовете, са необходими устойчиви политики, строги мерки за икономии, спиране, дори отмяна на плоския данък. Строгите мерки (austerity measures) са и предпоставка за заем от МВФ, без който страната не ще може да издържи през следващите три години. И премиерът с голямо неудовлетворение се принуди да признае, че сделка с МВФ е крайно необходима.
Строгите мерки обаче неминуемо ще се отразят още повече на и без това влошения жизнен стандарт на милионите унгарци. А това вероятно ще добави нова доза евроскептицизъм, което на свой ред може да произведе нови проблеми за членството на Унгария в Европейския съюз.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ