15 Ноември 2024петък14:52 ч.

БЕЗПРАВИЕТО НА ЧОВЕКА: ХАЛИФАТЪТ

Злоупотребата с религия от ислямистите става световен проблем. Следва ли създаването на Международен наказателен съд за престъпленията на халифатистите?

/ брой: 1

автор:Мирослав Попов

visibility 2950

През последните седмици периметърът на терористичните действия на привържениците на т.нар. "Ислямска държава" (ИД, доскоро ИДИЛ), се разпростря от град Грозний в Чечня до Сидни в Австралия. Мисля, че това е маркиране на интереси и перспективи за една глобална, символна ислямистка експанзия.

От "арабска пролет" към халифата?
 
"Арабската пролет" не донесе нещо особено положително на народите от Близкия изток. "Пролетта" отмина и през последвалите политически сезони в Арабския свят останаха десетки милиони разочаровани и излъгани жители. Днес въпросът е кога ще очакваме "следващия гняв". Той няма да е срещу "векуващите президенти". В редица арабски държави е отчетлив процесът на активизация на радикалните ислямистки среди и групировки. Миналото лято те намериха ново поле за изява - вътре в сърцето на ислямския свят.
Обявяването на т.нар. "халифат", наименуването му "Ислямска държава" (ИД)  в началото на миналия юни е едно от ключовите и перспективни политически събития на отминалата 2014 г. ИД е едновременно и територия на екстремистко насилие над живеещите там хора, които не изповядват крайния ислямизъм, и някакъв негов плацдарм за по-нататъшна глобална ислямистка радикализация.
"Ал Кайда" означава "Базата". Сега старата "база" е изместена от ИД - днешната нова база за някаква "втора" (или по-скоро "поредна") глобална ислямистка експанзия. Географски ИД се разполага на територия, сравнима с тази на България, и властва приблизително над същия брой население. Това ли е "световната заплаха?" Дали не се преиграва? По-сложно е.
Появата на ИД бе "изненада". Нейните военни успехи срещу правителствените войски на демократизиран Ирак - още повече. Преди това Западът бе "изненадан" от появата и възхода на "Ал Кайда", от движението "Талибан". Сега от "Ислямска държава". Въпросът, мисля, е в неразбирането какво всъщност се случва в света на исляма. С какво един ислямски радикал успява да възпламени днешните неудовлетворени и гневни мюсюлмани? В какво грешат "вечно изненаданите" анализатори? Този род "глобални" (евроатлантически) изненади, поне що се отнася до ислямските въпроси, вече звучат банално. Мисля, че целта днес на ислямските радикали не е толкова да се взривяват самолети и небостъргачи. Войната няколко десетилетия се води за спечелването на умовете и сърцата на мюсюлманите. Тази война международната общност не печели.
Ислямистите заявяват, че "Ислямът е решението!" Новата вдъхновяваща утопия, която се предлага на разочарованите народи, е да се установи ислямистки (= праведен) режим. Ислямският радикализъм натрапва една религиозна ретроутопия - днес, през ХХІ век, да се пресъздаде една религиозно-политическа институция от преди хиляда и четиристотин години - халифатът, такъв, какъвто е съществувал по времето но Пророка Мохамед и първите четирима праведни халифи, които са избирани от най-достойните. Идеята за халифата съдържа в себе си разбирането, че днес не управляват "най-достойните". Халифатът е съзвучен с надеждите на хората от Арабския свят за мечтаната  радикална промяна. Само че промяната се търси с поглед, обърнат назад. Халифатът е връщане към предцивилизационни времена. В представите на много мюсюлмани "халифатът" е легитимна държава, която някак изглежда приемник на институционалната власт на Пророка.  ИД е държава, която няма граждани, няма и народ, но си има халиф и армия. Впрочем с халифа не е съвсем сигурно. Преди два месеца се чу, че  халифът Ал Багдади е пострадал при въздушен удар.  
Халифатът има претенции за държавност. Той се ситуира в райони, в които предните години се очерта "дефицит на държавност". Други радикални ислямисти си поставят за цел първо да свалят съответния светски режим и чак след това да преизградят държавата на ислямистка основа. Халифатистите действат по-директно. Халифатът се привижда като изход, като алтернатива на очевидния социален регрес на арабския свят.

От определена коранична гледна точка установяването на халифат може да се разглежда като висше задължение на всички мюсюлмани. Само че ИД демонстрира не толкова праведност, колкото шокираща криминализация. Да припомним някои от подвизите на халифатистите: публични - индивидуални и масови екзекуции на пленници; отвличане на хора с цел получаване на откуп; впрочем откуп бе поискан и за трупа на екзекутиран шест месеца по-рано журналист. Вербуване на наемници за извършване на религиозно маскиран бандитизъм. Повсеместно религиозно (етно-конфесионално) прочистване - няколкостотин хиляди християни бяха принудени да избягат от домовете си. Откровена сегрегация спрямо заварените на завладяната територия християни и друговерци. Разпънати на кръст пленени християнски свещеници. Сунитската ИД убива всички, които изповядват различен от нейния ислям, дори и нерадикализирани сунити. Във Фалуджа,наскоро бяха екзекутирани 150 жени, защото отказали сексуално общуване с юнаците - халифатисти. ИД въведе т.нар. "брачен джихад" - "омъжване" на мюсюлмански момичета за бойци на групировката - за една нощ. На сутринта следва законен развод. Следобед може да има следващ брак. Изобщо праведност - няма разврат, няма изневери. Това не е "търговията с бяла плът", не е сексуална експлоатация. Всичко е съобразено с "религиозните правила"... Неотклоним призив към жените за доброволна кастрация - по силата а една дивашка традиция, за да се гарантира вярност в брака. Появиха се съобщения, че ИДИЛ продава органи не само от убити, но и от пленени противници. Тези сто - сто и петдесет хиляди квадратни километра станаха зона, в която "правата на човека" са отменени.
Един бъдещ международен наказателен съд за престъпленията, извършени от ислямските радикали в Сирия и в Ирак, би бил напълно обоснован.  

Реакцията на България

България е сред първите европейски държави, които според огласените планове на ИД подлежат на "халифатизиране". Публикувана бе и съответната карта. Поначало подобни закани и планове трябва да се посрещат хладнокръвно. Целта на терористите е да сплашат. Е, България не се плаши. Но съществува рискът отделни български граждани да изпаднат под влияние на радикални ислямистки  групировки. Тази опасност е реална и това се знае доста преди онзиденшния случай в Йемен, който тепърва ще проучваме. България естествено няма да стане "халифат", но много други поразии могат да се случат.
Някои експерти с претенции предупреждават да не се радваме толкова на пораженията на "Ислямска държава" от последните месеци. Подчертават, че това не е наша война, че ние също имаме мюсюлмани. Мисля доста по-иначе. Проява на отговорно отношение към българските мюсюлмани и към техните религиозни водачи и политически представители е да се ограничат максимално възможностите за пропагандиране и утвърждаване на  радикални, терористично-главорезни идеи, маскирани като ислям. Кандидат-пропагандисти както се видя, не липсват. Да симпатизира някой български гражданин на ИД е не само престъпно, но и тъпо.
Днес войната се води на територията на Сирия и Ирак - две независими държави, които страдат от халифатистите, и приоритетният международно-правен въпрос е кога и как ще се възстанови държавният суверенитет на Сирия и Ирак върху техните територии, завзети от ИД. Обединеното човечество трябва да поиска от правителствата на Сирия и Ирак да решат проблема, избуял на тяхна територия.
Проблемът с радикалния ислям назрява от десетилетия. Част от световното решение е радикално отрицание на радикалния ислям.

Давам си сметка, че дори сега "Ислямска държава" военно да бъде разгромена, с това проблемът няма да се реши. Най-вероятно просто ще навлезем в нов период на очакване и разгръщане на следващата, възможно още по-екстремистка ислямистка формация. Лукавата небрежност към случващото се в "света на исляма" може да струва много скъпо на обикновените европейци и американци. 
Какво следва да се свърши в България, за да не сме изненадани? Би могло да се направи преглед на дейността на държавните институции през последните петнадесетина години и да се оцени доколко са били обосновани нашите национални преценки за радикалния ислямизъм. Давам си сметка, че това не можеше да се случи преди време. От особено значение са факти, като:
- Днес в Сирия и в Ирак се разгърна истинска война, в която участват религиозни радикали, които преследват цели в пълно противоречие с принципите на международното право.
- България не оцени в дълбочина промяната в нагласите на радикалните  ислямистки кръгове след 11 септември 2001 г.
- Страната остана при "своето", само по себе си морално и правилно политическо разбиране, че у нас няма база за остри религиозни конфликти; то и сега е така, но съществуват мощни външни фактори, при могъщата и добре фокусирана медийна активност на радикалите е логично да се очаква да бъдат "инфектирани" някои граждани - представители на  българските мюсюлмански общности, но не само, с религиозен екстремизъм.
- Българското общество се ориентира в тези проблеми изключително по време и около конфликтни ситуации - примерно при първото дело срещу Ахмед Муса Ахмед през 2004 година, около  ареста, процеса и оправдаването на бившия зам. главен мюфтия Али Хайредин и неговите сподвижници през 2007 г., при т.нар. процес срещу 13-те имами от 2011-2013 г., и т.н. При повечето от тези случаи в медийните интерпретации надделяваха неюридически мотиви и съображения; сега е нужно българската общественост да си изгради правно съобразна преценка за случващото се в Сирия и Ирак, но и с мисъл за ефектите върху България.
- Днес, на седмата година от избухването на световната финансова и икономическа  криза, е ясно, че рискът отделни млади хора, произхождащи от мюсюлмански среди,  да се увлекат по радикални идеи, е достатъчно значим и сериозен; това се наблюдава в Западна Европа, откъдето няколко хиляди млади хора вече заминаха за Ирак и Сирия, за да се бият на страната на джихадистите, отнася се до редица африкански държави и има основания да допуснем то да се случи и с някой наш младеж. Превантивните мерки тук са задължителни. Възможно е утре да стане дума и за трафик на хора, с цел използването им в терористична дейност.


Обществеността ни отдели огромно внимание на проблема "купуване на гласове" за изборите, но сякаш подценяваме "купуването не подрастващи радикални ислямисти". Ясно е, че за мнозина мюсюлмани този термин е спорен, но всички разбират за какво става дума - това са хора, които приемат, че земните закони нямат значение, а божествените постулати тълкуват неправилно. 
Имаме някои проблеми с нормативната база. Преди всичко в Наказателния кодекс трябва да се предвиди, че български гражданин, който се постави на разположение на чуждестранна терористична организация, следва да носи за това наказателна отговорност - тук и по нашето право.
Нужни са серия от законови изменения. Основният текст в случая е чл. 164 от НК: "Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд". Текстът сега акцентира върху "проповядването" на омраза. Но омразата, включително и "верската", може и да се "практикува". Освен "проповядване", има и "непосредствени действия", породени от религиозна омраза, при които верският мотив трябва да се схваща като утежняващ вината. Ако един сунит убие един християнин или шиит заради вярата му, всички останали християни или шиити са също заплашени - убийството е мотивирано от нетърпимост към цялата религиозна общност. Нужен е нов текст, с който да се инкриминира пропагандиране на война на религиозна основа. Примерно: "Български гражданин, който се поставя на разположение на чужда въоръжена сила, която цели да извършва етническо или религиозно прочистване..."

Насилствените действия, които са мотивирани от религиозни (екстремистки) мотиви, може би следва се обособят в самостоятелен състав. В Наказателния кодекс може да се оформи и специален текст, инкриминиращ злоупотребата с религия. Днешното българско общество има занижена чувствителност към проблематиката "пропаганда на война". Призивите за джихад, с които се идентифицира ИД, не са призиви за т.нар. "голям джихад" - т.е. за надмогване на себе си. Но за т.нар. "малък джихад" - война "с меч" срещу "неверниците" (друговерците, "гяурите") и отстъпниците, на българска територия трябва да бъдат инкриминирани. Те също са призиви да се воюва. Засега се прибягва до деянието "проповядване на "антидемократична идеология".
В политиката за недопускане на религиозна радикализация наказателното право не е и не може да бъде водещ инструмент. Много други неща следва да се вършат, а институциите не се "преработват". Особено важно е Народното събрание в открито заседание да обсъди всички рискове, които съдържа в себе си изграждането на терористична квазидържава на територията на Сирия и Ирак.
Ако България, както и няколко други балкански държави, не се подготвят и противопоставят на новите вълни на религиозен фанатизъм и екстремизъм, регионът като цяло е заплашен.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ