Бездуховността убива

Нашият многострадален, измъчен и търпелив народ днес копнее за родолюбци, последователи на будителите от епохата на Възраждането. Народът и милото ни отечество имат нужда от будители, борещи с разум и съвест злото, което задушава доброто.
Обществото ни е болно, защото всеки ден е заливано от простащина, злоба, завист, клевети, доноси, компромати, лъжи, интриги, обиди. Тези рушители на нравствеността проникват на всички нива, подхранвайки развитието на дребни, тясно скроени душици, които жадуват за спокойна службица. Тези болести, пренесени от запад ведно с демокрацията, се вклиниха в обществения организъм като тумори, чиито метастази пият от душата ни ката ден. Агресията, престъпността, безработицата и неграмотността доубиват човешкото в нас.
В началото на т.нар. демократични промени световно изследване постави нашия народ на второ място в света по коефициент на интелект след евреите. Две десетилетия по-късно неграмотните у нас са стотици хиляди, а от качественото образование и гарантирано здравеопазване има бледи остатъци. Днес по тези хуманни показатели, показателни за духовните ценности, за просперитета и развитието, България е

на опашката в Европейския съюз

Защо нашия народ бе сполетян от такава незавидна съдба? Като че ли Великите сили имат интерес от това, защото един изстрадал, изплашен, неграмотен или полуграмотен народ лесно се манипулира и управлява. А и капитализмът изчерпва своите възможности, защото ножицата между бедни и богати предизвиква нови търсения. Европа прави завой наляво, търсят се нови форми на икономическо, социално и духовно развитие на човечеството.
Кой е източникът, проводникът на опасните обществени зарази? Освен системата, макар и не пряко, това са Великите сили, които не са в състояние да овладеят собствените си проблеми, в резултат на което налагат своята воля на новите демокрации. Тук е мястото на истинските държавници, на медиите, на църквата - да застанат като страж пред обществото.
Политици, вместо да дават личен пример, се превърнаха в нарицание за липса на морал и етика. Медии, вместо да бъдат коректив, се комерсиализираха. Небивалият размах, с който се говори и пише в името на парите, убива и ни ликвидира като народ. От телевизионния екран ни заливат безидейни филми, изпъстрени с убийства, неморални сцени и показна корупция. Младото поколение жадно поглъща и превръща показаното в пример за подражание. Ето къде е една от причините за агресията сред децата, за убийствата сред малолетни. Жаждата за пари и бързо забогатяване е другата причина за разпространението на опасните обществени явления.
Гладът, нищетата, липсата на средства за храна и сметки тласкат хората към кражби и

престъпления в името на оцеляването

Изграденото в годините на социализма бе ликвидирано и тотално отречено. Основните икономически отрасли са в окаяно състояние, кретат на ръба на фалита на оцелелите фирми. С години се водят безполезни, никому ненужни разговори върху едни и същи проблеми, вместо да се строи и произвежда. Докъде ли ще ни доведе пладнешкото ограбване на родни ресурси от чужди фирми? Образованието и здравеопазването са в колапс.
Оправданието за всички неудачи днес с кризата не звучи убедително. Забравяме за недобре обмислените реформи, които така и не спряха във времето. За жалост част от радетелите за истинска промяна бяха ликвидирани, смачкани, избутани и на тяхно място по стълбата се закатериха кариеристи, алчни за власт и пари, посредствени люде, тясно скроени и корумпирани хора, нагаждачи, надарени и изкусни интриганти, двуличници. Тези стремящи се към власт бездуховни същества имаха нужда от свои клакьори, които да ги ласкаят и подкрепят при нужда. Сдобиха се с тях. С което знаещите и можещите бяха смачкани в ъгъла.
В основата на неспособността ни да се отърсим, да преборим бедите, е собствената ни бездуховност. Днес повече от всякога сме в условие на безизходица, защото се страхуваме и треперим за работата си и за живота си. Страхът и липсата на вяра тласкат бездуховните, по-неустойчивите и слабите към неморалност. Борбата срещу престъпността и корупцията е неефективна и предизвиква нова порция отчаяние. Управляващи си прехвърлят топката за вината и отговорността, а това превръща хората в заложници на опасна политическа игра. Като краен резултат обществената машина излиза от ритъм, буксува и има опасност да прегрее.
Има малки страни в света, които по много показатели в исторически план и природни дадености си приличат с нашата. Такава е Финландия. От изостанала държава за кратко време тя се утвърди като една от най-проспериращите, залагайки на духовността, образованието, социалната политика и сигурността. Финландският икономически бум през 70-те и 80-те години и особено през средата на 90-те години на ХХ век бе оценен от специалистите като уникално икономическо чудо, феномен. Защо не се поучим от този опит? Можем ли? Имаме ли смелост и решителност?
 В българското общество има стабилни здрави клетки - честни, трудолюбиви,

знаещи и можещи родолюбиви българи

милеещи за род и отечество, носители на добродетели, инициативни хора с чуство за отговорност. Те понякога водят отчаяна борба срещу злото и често стават жертви. Тези хора, своеобразни съвременни будители, носители и проповедници на доброто, толерантността и човещината, са призвани не само да се борят, но и да показват на останалите верния път. Осъзнава се нуждата от качествено образование, култура, възпитание, солидарност. Мутрите, крадците, убийците, изнасилвачите, измамниците и други носители на злото започват да отстъпват главните роли в съвременната култура. Имитаторите им на политическата сцена губят обществено доверие, падат в калта и остават без шанс за реабилитация.
От телевизионния екран, от страниците на вестниците започват да се подават добри думи и положителни герои. Честни трудови хора, актьори, писатели, художници, военни, полицаи, лекари, учители, журналисти изместват лека-полека пошлите образи. Ще е необходимо още време, за да се превърнат в пример на младото поколение, чийто мечти в последните години бяха унищожени от негативизма, злобата и пошлостта.
Както казва мъдрецът, истината често боледува, но никога не умира. Рано или късно Нейно Величество Истината изгрява на сцената. За да стане това час по-скоро, обществото ни има неотложна нужда от знаещи и можещи хора, съвременни честни и скромни будители, които да се борят за истината, да проповядват добродетелите, морала и етиката. А там, където е необходимо, да се преборят с проявите на злото с помощта на правилата и закона.
Щом диагнозата на болния обществен организъм е установена, лечението ще бъде бързо и ефикасно. Там, където се налага туморното образувание да бъде изрязано до здраво, е наложително

държавата да впрегне цялата си мощ

за да предотврати появата на метастази на други места по друго време.
Българският народ е търпелив и жилав. Отстоял е на всички бури и на духовния мрак по време на робство. Преодолял е вековния застой в материалното и духовното си развитие. И е победил, оставяйки след себе си само история. Нито Византийската, нито Османската империя съществуват на днешната световна карта. Малка България обаче я има. Тя ще бъде и ще пребъде.
Образованието, културата, духовността, моралът, етиката, лоялността, толерантността, справедливостта, взаимопомощта, солидарността и сигурността са спасителните ни пояси. Те са гарантите за бъдещето на България.