Без право на живот

Цветан  МИНКОВ

Истината, като относителна категория, е пълна за средата и времето само за тези, които са я възприели. Обективно погледнато - това е компромисно споразумение от субективни интереси в името на обща цел.

За работодателите тя е една

за работещите и служащите - друга. Във времето личността променя отношението си към ценностите, следователно и истината се нуждае от "актуализация".
Държавата, като законен защитник на своите граждани, е длъжна да отстоява три основни права на всеки човек: правото на живот, на свобода на духа и на социална справедливост. За разкриване, дефиниране и защита на тези общи интереси е необходимо не само професионализъм, но и политическата воля на управляващите.
Основното право на пенсионера е

правото на достоен живот

осигурен и в нетрудовия период на житейския му път. Постигането на тази цел изисква създаване и отстояване на предпоставки за:
1. Пенсии, покриващи жизнените потребности;
2. Здравни грижи, в съответствие със стареенето;
3. Място и условия за социални контакти във възрастова среда;
4. Условия за активен културен отдих, участие в художествена самодейност, спорт и туризъм;
5. Уважение между поколенията, с почитане на професионалната компетентност и мъдростта на възрастта.
Сложността на проблемите изисква комплексен подход за решения - както за пенсионерите с трудов стаж, така също и за тези от нетрудова дейност.
На първо място следва да се приложи програмно целевият подход, представяне на  "дървото" на целите, подцелите и задачите за постигане на осъзнатата цел. С прилагане на системно-структурния подход следва да изясним всички функции (дейности), ресурсно обвързани, покриващи дървото на целите.
Представянето на организационната структура на управление с описване на изискванията към субекта на управление, но най-вече на забраните към неговите действия е гаранция за постигане на целите. За устойчивото развитие на системата е задължително прилагането на

информационния (кибернетичния) подход

за осигуряване на обратната и на рационалната връзка между субекта и обекта на управление. В световната практика пенсионната система се изгражда въз основа на два  принципа на захранване:
а) социален - от общите държавни фондове, прилагайки възпитателни данъчни норми, диференцирано към производител и търговец чрез данък печалба. В случая системата обслужва всички пенсионери
б) солидарен - при който по време на трудовия стаж процентно от възнагражденията, работещ и работодател отделят във фонд "Пенсии" достатъчно за покриване жизнените потребности на пенсионерите с трудов стаж. Пенсиите за тези от нетрудова дейност, както и всички ангажименти на държавата към пенсионерите, се осигуряват от фонд "Социално подпомагане" и общите данъци.
Още първите години от създаването на "Пенсионното осигуряване"

в България е възприет социалният принцип

- като форма на отложено плащане, процентно върху възнаграждението на работещия за ползване след пенсиониране. Изпълнявайки изискванията на законодателя за вноски върху цялата заплата, при разходопокривен принцип за жизнените потребности на пенсионерите и при равен икономически еквивалентен принос се полага и равна пенсия. Фонд "Пенсионно осигуряване", като най-стабилен, се е ползвал за строителство на социални обекти, че дори е предоставян и безлихвен заем на държавата. През 1956 г. социалните обекти преминават към синдикатите, а средствата за пенсионно осигуряване - на Централно държавно управление. Нашите родители нямаха проблеми за достоен живот като пенсионери, даже помагаха на деца и внуци.
Пенсионната реформа през 1999 г. решава

отделянето на пенсионните вноски от бюджета

на републиката чрез изграждане на самостоятелна система, която да посрещне очакваното двойно увеличаване на пенсионери спрямо работещите през 2050 г. Логичните предвиждания са в резултат на постиженията в здравеопазването, предпоставка за продължаване на живота и в развитието на техническите средства, предоставящи възможност за освобождаване на човека от физически и рутинни умствени операции в трудовите процеси. Пенсионната реформа се представя чрез приет Кодекс за социално осигуряване (КСО), който от 2000 г. поставя началото на отделяне на фонд "Пенсии" и обслужване на пенсионерите чрез Националения осигурителен институт (НОИ).
Пренасяйки "модернизирана архитектура на пенсионното осигуряване" със залагане на разходопокривен (I) стълб, задължителен капитало-покривен за родените след 1959 г. (II) стълб, доброволен капитало-покривен (III) стълб и точков принцип (чл.104) за определяне правото на пенсиониране, както и справедливост спрямо работещите без фиксирано работно време (чл.69), още в проекта са допуснати отклонения от общопознатата практика в Европа:
- Вместо размерът на пенсиите да зависи от целия осигурителен стаж, се вземат само три "изгодни" последователни години от 15 назад;
- Тежестта на трудовия стаж е занижена на 1%, вместо приетите в Европа от 1,2% до 2%  (от 1 април 2009 г. е вече 1,1%);
- В КСО пенсионерът не е осигурено лице (чл.4 и чл.11, ал.2 - при смърт не се включва);
При прилагане на кодекса са правени

груби нарушения

- Пенсиониралите се до 2000 г., поради неприлагане на чл.70, ал.2, са дискриминирани;
- В нарушение на чл.9, чл.68 и чл.104, с подзаконов акт на МС, действителният трудов стаж при определяне на пенсията е заменен с превърнат, т.е. някои, преди да се родят, вече имат десетки "пенсионно осигурявани" години;
- Приема се праг на осигурителната "тежест", а не вноски върху цялото възнаграждение;
- Приема се фалшив "таван" върху личните вноски за пенсия, а не допустимият за разходи по обслужване на пенсията, определян спрямо средната заплата за целия трудов стаж;
- Години наред задълженията на държавата към пенсионери от нетрудова дейност, старост и др., се изплащат от фонд "Пенсии" за стаж и възраст;
 - Осъвременяването (чл.100) реално се приложи един-единствен път - през 2008 г. (всички  пенсии  се преизчислиха  със СОД - 398,17 лв), през 2009 г. се заменя с "индексиране, без 10 пункта", а 2010 г. - "без да се прилага";
- Решението вноските за държавния служител да се предоставят директно от работодателя, т.е. от републиканския бюджет, не се изпълнява, а се твърди, че "държавата дава на фонд "Пенсии" за стаж и възраст"?!
Допустимо е при промяна на обществена формация хаосът в управлението на обществените интереси да е неизбежен спътник. В този "преход"

потърпевши са беззащитните пенсионери, рекордьори в Европа

с най-ниски пенсии, но в очакване след всяка изборна кампания за добронамерена политическа воля и вяра за по-добър утрешен ден...
За новата пенсионна реформа -  Консултативният съвет към министъра на труда и социалната политика, с анонимен състав от специалисти, разработи проект и в 17 кръгли маси потърси общественото мнение. За съжаление актуалните и неотложни проблеми не са намерили място в него, но пък приложение  номер 3 недвусмислено представя узаконеното разбалансиране на приетия КСО и ежегодното актуализирано източване на над 13 милиарда лева от фонд "Пенсии" за стаж и възраст - "в полза на прохождащия бизнес". За неузаконените почти още толкова средства, за недействителни (превърнати)години и за невнасяните от работодателя държава, не става и дума! Навярно освен "главната цел -средства" и оправдания за нарушенията при прилагането на КСО, предпоставките за достоен живот за пенсионера ще очакват решение в

проект "ускорената смъртност"

- защото всяка година смъртността "изостава": през 2006 г. - 118 333; през 2007 г. - 118 303; през 2008 г. - 112 661; през 2009 г. - 104 653. Но - "средната пенсия нараства"!...
Разбира се, към 31 декември 2009 г. от 2 063 457 оживели, заедно с ежедневно постъпилите нови пенсионери с по-високи пенсии, "само" 1 109 922 са с пенсия до 200 лева, при праг на бедност 211 лева.
Т.е. - без "външна помощ" нямаме право на живот...
 
УВАЖАЕМИ ПЕНСИОНЕРИ,

НАЛОЖИТЕЛНО Е ВСЕКИ ОТ НАС ДА ЗНАЕ ПРАВАТА СИ И ЗАЕДНО ДА ГИ ОТСТОЯВАМЕ ДОКРАЙ, ДОРИ И ЗАД ГРАНИЦА!

* Авторът е председател на Съюза на пенсионерите`2004