Берберско синьо в края на пустинята

"Търсете изкуството и абстрактното в природата, като мечтаете сред нейното присъствие..."
                                                                                                              Пол Гоген

Когато бях малка, ми казваха, че съчетанието на синьо и зелено, е абсурд. Властваше класическата представа, че тези цветове не си пасват като комбинация било то за дрехи, било за интериор. Науката за колорита твърдеше, че те не могат да се ползват без някакъв друг цвят помежду им. Не е задължително, но нарушат ли се понякога правилата, се получават интересни неща.
Ако разлистите цветовата палитра на синьото, окото ви може да попадне на един прекрасен цвят с име Мажорел. (За себе си вече знам как да търся онова магично синьо, което само в августовска вечер пълни небето над светлия хоризонт; властва едва половин час след залеза, за да кара душата да копнее по юг, примесен с дъхав бриз, преди да се прелее в плюшен тъмносин разкош.) Името му звучи опияняващо, а любопитството само това и чака.
Мажорел е и името на една артистична ботаническа градина в Маракеш, събрала екзотични растения от петте континента. Изобилната зеленина е декорирана с екстериорни елементи, боядисани в онзи магичен син цвят. Цвят на наелектризиран копнеж и горещи скрити страсти, загърнати под булото на застинало спокойствие. Дизайнер на прочутите маракешки градини е френският художник Жак Мажорел, създал градината си през 1924 г. в колониално Мароко, докато страната била френски протекторат.
Жак Мажорел (1886-1962) бил син на известен дизайнер на мебели от френския град Нанси. Така влязъл в затворените артистични кръгове, а приятели го поощрили да запише Художествената академия в Нанси през 1901 г., след това и академията Жулиен в Париж. Обучавал се в модерното тогава течение "със статив сред природата", основното му вдъхновение била Британия. Заболял от туберкулоза и заминал да се възстановява в Испания. Истинската си страст обаче открил още по на юг. Пътуванията му формирали негова особена визия, израснала в самото сърце на Средиземноморието. Жак се отърсва бързо от класическото присъствие и внася в творбите си забързаните, наситени и интензивни тонове на фовизма (сещате се за Анри Матис), опростените изчистени форми. От 1910 г. Мажорел открива Египет и Нил. Поглежда на "ориента" с ново око, освободено от властващите ориенталистки фантазии. Страдал от сърдечен порок и пристигнал да се лекува в Маракеш през 1917 г. Моментално се влюбил в града и "художническия" потенциал на Северна Африка. Установил се в медината на Маракеш след две години, където се движел сред висшите слоеве на френската средна класа. Художникът пътешественик бил привлечен от земите на берберите, впечатлен от геометричната изразителност на глинените казби, а югът на Мароко присъства в голяма част от неговото съществуване, което иначе било съсредоточено около обществото на маршал Лийотьой.
През 1924 г. станал собственик на земя, провъзгласил се веднага за "дизайнер на градини" и започнал проекта, върху който работил през целия си живот - създаването на уникално ботаническо пространство около студиото си.

"Ршеби край Тазулт и долината Сектана", Жак Мажорел, 1927 г.
Освен продажба на платната си, Мажорел успял да получи и поръчки за няколко постера, използвани за рекламата на туризма на Мароко. Участвал и в декорацията на знаменития хотел "Мамуния" в Маракеш, където и до днес могат да се видят творбите му. (На малцина е известно, че в "Мамуния" обичал да отсяда и Уинстън Чърчил и да се отдава на художническа страст след дълго съзерцание на пейзажа с пура в уста). Между 1945 г. и 1952 г. Мажорел се впуснал в лов на дива красота, а търсенията му го отвели в т.нар. черна Африка - пътувал из Судан, Гвинея, Бряг на слоновата кост, Нигер и Сенегал. Създал серия пейзажи, наситени с отривисти контрасти, които сами по себе си са израз на изобретателност в интересна техника.
Мароко е впечатляващ парад на всякакви смесици: тълпи, контрасти, цветове, енергии, светлини. Много художници биха избрали импресионизма. Не и Жак Мажорел. Той опростява рисунъка и линиите, често стига до схематизиране на дизайна, работите му някак клонят към абстракцията, но все пак остават под контрола на обективното. Заключва в картините си тъмни, светли тонове и местни цветове помежду им и някак успява да създаде илюзията, че върху платното има далеч повече, отколкото всъщност има.
 Но не акварелите донесли на определения за ориенталист слава сред широката публика. Освен всичко Мажорел бил един от най-значителните колекционери на растителни видове за времето си. В неговата градина присъстват растения от петте континента. Мажорел оставя името си именно с тази забележителност на Маракеш. Градината, която създал около студиото си, се оказала шедьовърът на живота му. Характерният оттенък на яркия кобалт, щедро използван навред, също носи неговото име.

Вилата Бу Саф-Саф - резиденцията на Жак Мажорел

Въпреки че пътувал много, Мажорел винаги се връщал в убежището, което построил в съседство с палмовата гора край Маракеш. Неговата резиденция била синтез на визията на дворците на Маракеш: архитектурна изчистеност, игра на водата и изобилие от растителност. През 1931 г. архитектът Пол Синоар възприел и онагледил тук чрез вилата Бу Саф-Саф идеята за властта на синьото в дизайна. Мажорел се посветил на изграждане на ботаническата градина, която засадил с растения от цял свят. Тук се срещат кактуси редом с юка, водни лилии и жасмин, южноамериканска бугенвилея... Този малък рай, място за вдъхновение и отмора, отворил врати за посещения през 1947 г. През 1962 г. Мажорел претърпял катастрофа и се завърнал във Франция, където починал от усложненията. Градината останала отворена, но започнала да запада, поглъщана от хаоса на бързо растящите видове.

Музейна сбирка на Ив Сен Лоран във вилата Бу Саф-Саф

Била преоткрита от иконичния моделиер Ив Сен Лоран и неговия партньор - индустриалецът Пиер Берже. "Когато пристигнахме в Маракеш, спомня си Берже - Ив и аз бяхме напълно пленени от красотата и магията. Това, което ни най-малко не очаквахме, беше, че се влюбихме в една малка тайнствена градина, боядисана в цветовете на Анри Матис, заобиколена от бамбукова горичка, цялата потънала в тишина, напълно защитена от шум и вятър. Това бе градината на Мажорел. Години по-късно, почти по силата на случайността, станахме собственици на този бисер и се посветихме на това да го опазим." От 1980-а градината е притежание на Ив Сен Лоран и съдружника му. Сен Лоран трябва да я е обожавал, защото по негово желание, след смъртта му през 2008 г., прахът му бива разпръснат над зелено-синия й разкош.
В синьото ар деко студио на Мажорел, построено от Синоар, днес се помещава Музеят на ислямското изкуство на Маракеш. В неговата колекция влиза и личната сбирка от платове и десени от Северна Африка на Ив Сен Лоран, керамика, бижута, както и картини на Жак Мажорел. Посетителите могат да се скитат из прохладата на градината, влязла в разрез със старото правило. Разнообразието на естествени зелени нюанси сякаш наелектризират интензивното синьо, за което се твърди, че е разновидност на кобалта, цветът, който Мажорел "откраднал" от мароканските мозайки и прозорците на казбите. Оригиналността на мястото се крие в комбинацията от луксозна растителност и архитектурни елементи, от които се излъчва онази типична трезвеност и сдържаност на мароканската архитектурна традиция, подсилена с цвета на берберските бурнуси. А тръгнете ли да пътувате из южните части на Мароко, това синьо отвсякъде ще пръска към вас своята магия.

Цветът "Мажорел" като боя се е продавал с това търговско име най-вече през 30-те и 40-те години на ХХ век. Художници твърдят, че го получават от аквамарин, бяло и червено-розово.