Банките и нещата от живота

Част Трета
"Парите не се правят на силна светлина".
Джордж Бърнар Шоу (1856-1950 г.) - английски писател от ирландски произход, драматик и публицист


В условията на "посткризисен" период състоянието на икономиките на държавите членки на ЕС, остава нестабилно. През второто тримесечие на 2014 г. дори икономиката на локомотива на ЕС - тази на Германия, претърпя силен удар с 0,2 процента спад на брутния вътрешен продукт. Дори там, където е отбелязан минимален икономически растеж, той е в границите на статистическата грешка. Същевременно проблемът със заетостта на работната ръка остава централен. Което от своя страна натоварва допълнително националните бюджети по линия на разширените социални програми. Ето защо усилията са насочени към увеличаване на бюджетните приходи. Едно от основните пера за попълване на фиска е данъкът върху общия доход. Именно затова като цяло в ЕС е засилена тенденцията към осветляване на банковата сфера и така да бъдат каптирани шлюзовете за укриване на данъци. Ето защо Великобритания, Австрия и Германия сключиха споразумения с Швейцария, за да бъдат удържани данъци върху депозитите на техни граждани в швейцарски банки или във филиали на международни финансови институции, разположени на територията на алпийската страна.

Обществените настроения в ЕС

рязко ескалираха срещу съществуващите данъчни убежища. Беше организирана международна онлайн подписка против тях. Базираната в Брюксел група Transparancy Europe, която организира подписката, посочи, че в годините на икономии и увеличение на данъците общественото недоволство, насочено срещу укривателите на данъци и техните съучастници де факто във финансовите институции, силно е нараснало.
Вследствие от общата обстановка дори властите в Люксембург омекнаха по въпроса за тайната на банковите сметки и съобщиха, че най-късно до началото на 2015 г. ще започнат да предоставят информация за авоарите на чужди граждани във финансови институции на територията на Люксембург или в техни филиали в чужбина.
Банковите лобита, разбира се, не предават позициите си за непрозрачност без съпротива. От друга страна, се появиха критики към САЩ и Великобритания, че толерират данъчни убежища под тяхна юрисдикция. Още през 2012 г. тогавашният финансов министър на Австрия Мария Фектер в своите опити да защити банковата тайна коментира, че промяната в законодателството не може да бъде "еднопосочна улица" и обвини властите във Вашингтон и Лондон, че не затварят международните данъчни вратички в щата Делауеър и съответно в Нормандските острови.
Прегрешението на банкови институции в самите САЩ имат богат летопис. Един от тези случаи е "делото на Пиночет". Освен обвиненията в нарушение на правата на човека, извършени по време на неговото управление в Чили, на генерал Аугусто Пиночет било предявено и обвинение в корупция. Службата за вътрешни приходи на Чили подава на 1 октомври 2004 г. иск против Пиночет с обвинение в мошеничество и отклоняване от заплащане на данъци чрез използване на секретни сметки в САЩ, които били открити под измислени имена през периода 1996-2002 г. Идва месец ноември 2005 г.

Пиночет е изправен пред съда

по обвинение в избягване на дължими данъци и е поставен под домашен арест. Предполагало се е, че той е скрил по тайни банкови сметки 27 млн. долара, впоследствие тази сума е била намалена на 13 млн. долара. Пиночет умира през 2006 г., преди да бъде произнесена окончателната присъда по делото.
"Партньор" на Пиночет по повдигнатото обвинение била една вашингтонска банка. Rigys Bank, напълно съзнавайки своята роля в престъпването на закона, участвала в операцията по изпирането на парите, собственост на Аугусто Пиночет. Финансовата институция създала офшорни подставени компании, фиктивно действащи от свое име, и по този начин умело прикривала връзката на Пиночет с банковите сметки, скривала авоарите му от регулиращите органи, приемала милиони долари по депозити без изпълнение на процедурата "познавай своя клиент", тоест без идентификация и проверка на личността на бенефициарния собственик, както и на източника на средства.
През януари 2005 г. Rigys Bank се признала за виновна в непредставяне на отчет за подозрителна дейност на правоохранителните органи и заплатила глоби в размер на 16 млн. долара. Един месец по-късно, за да уредят предявените им от властите на Испания гражданско и криминално обвинение заради неизпълнението на съдебното определение от 1998 г. за замразяване активите на Пиночет, Rigys Bank и нейните собственици Джоузеф и Роберт Олбритон изплатили около 1 млн. долара за погасяване на съдебните разноски и внесли 8 млн. долара във фонда за помощ на жертвите на пиночетовския режим. Краят на историята е, че несъблюдаването на мерките за борба с изпирането на пари довело до продажбата на Rigys Bank.

Процесът на глобализация

изцяло улеснява перачите на пари. Самият термин "пране на пари" (на английски език "money loundering") беше използван за първи път през 80-те години в САЩ за доходите на наркобизнеса и обозначаване на процес за преобразуване на нелегално получени по престъпен начин в легални пари. В международното право разгъната дефиниция на легализирането (прането) на доходи от престъпна дейност и на видовете и прийомите за такова легализиране се съдържа във Виенската конвенция на ООН за борба с незаконния оборот с наркотични средства и психотропни вещества от 19 декември 1988 г., оказала голямо влияние върху развитието на съответното законодателство на западните държави. Виенската конвенция от 1988 г. квалифицира като престъпление прането на пари, получени от незаконния оборот с наркотици. В дефиницията беше отчетена и актуалната действителност - обстоятелството, че развитието на организираната престъпност доведе до ръст на доходите на престъпните организации, получаващи средства и от други престъпни дейности - търговия с роби, проституция, търговия с човешки органи, нелегална търговия с оръжие, изнудване, рекет, разпространяване на радиоактивни и особено опасни вещества. Част от тези доходи, след процеса на изпиране, са инвестирани в легалната икономика.
Конвенцията на Съвета на Европа щ 141 "За прането, разкриването, изземването и конфискуването на доходите от престъпна дейност от 8 ноември 1990 г. призна за престъпни дейностите, свързани с прането на пари, получени не само от наркобизнеса, но също и от други видове престъпления. Статия 6 на конвенцията изрежда нарушенията, явяващи се източник на "изпраните пари". В законодателството на едни държави под определението "мръсни пари" попадат всички доходи, чието получаване е свързано с нарушение на наказателния кодекс, във втори - само на доходи, чиито източници са извършили тежки престъпления, в трети - даже доходите, свързани с нарушение на гражданското и административното право. В редица държави категорията "мръсни пари" включва и парите, получени от корупция.
Точно този канал - "сребърните аргументи", както още древните римляни са наричали подкупите, е

изключително важен за България

поради изобилието на корупционни практики. Първопричина са вече традиционните отрицателни оценки, които страната ни получава на основание на стойностите на индекса й за корупция. Световната практика недвусмислено показва, че голяма част от сенчестата икономика, органично свързана с корупционна сфера на икономиката, като финансови потоци минава през банковата сфера. Е, и било доста демоде кервани от мулета да разнасят съкровища през девет земи в десета!
Ето защо банките у нас е наложително да бъдат под непрекъснат и ефикасен контрол. Като казуса "Корпоративна търговска банка" прави актуален проблема за създаването на публичен орган от представители на гражданското общество, който да наблюдава дейността на самото Управление за банков надзор в Българска народна банка. Което след банковата криза през 1997 г. в условията на ново законодателство в банковата сфера напълно абдикира от своите задължения, каквото е и заключението на националния омбудсман Константин Пенчев. В противен случай развитието на събитията може да ескалира както количествено, така и да се промени качествено. Дефинитивно в отрицателна посока. Понеже вече е напълно очевиден моралният генезис на световната криза, породен от човешкия фактор. Немалко от съавторите на финансовите сътресения са именно в банковата сфера. Задействани от обстоятелството, че на когото много е дадено, на него още повече му се иска.
Ето защо в публичното пространство изобщо не предизвика шок новината, че Институтът за религиозни дейности, по-известен като Банката на Ватикана, отчита за 2013 г. размер на печалбата си, практически паднал до нула, в резултат на закриването на няколко хиляди сметки. Операциите, по които предизвикаха обвинения в пране на пари.

Съмнителната репутация

на Банката на Ватикана е твърде отдавна. През 1982 г. шефът на банката Пол Казимир Марцинкус беше заподозрян в причастност към фалита на Banko Ambrosiano, свързана с италианската мафия Cosa Nostra, в която Институтът за религиозни дела беше най-големият акционер. Същата година избягалият от Италия ръководител на банкрутиралата банка Роберто Калви беше намерен обесен под моста Блекфрайърс в Лондон. През 2009 г. италианските власти започнаха да проверяват транзакциите на Банката на Ватиката във връзка с подозрения за пране на пари. Една година по-късно бяха арестувани нейни активи за 23 млн. щ. долара. А срещу нейния тогавашен президент, Еторе Готи Тедески, беше заведено наказателно дело. През юли 2013 г. полицията арестува банковия служител епископ Нунцио Скарано по подозрение в мошеничество и корупция. Последваха оставките на генералния директор Паоло Чиприани и неговия заместник.
Скандалите отекнаха не само в цялото италианско общество, но и в римо-католическия свят като цяло. Наложи се намесата на самия Свети престол. Папата назначи специална комисия за разследване на дейностите на банката и за изработването на план за по-нататъшни действия. Не беше изключен и вариантът за нейното ликвидиране. През м. април т.г. комисията, съставена от осем кардинали, представи обстоен план за реформиране. Понтификът одобри проекта, предвиждащ решително преструктуриране: закриване на подозрителни сметки, съкращаване на инвестиционна дейност със собствени средства и най-важното - по-прозрачно управление на операциите. Сегашният президент на институцията, немският финансист Ернст фон Фрайберг, назначен на поста през 2013 г., за да проведе реформата, категорично заяви: "От самото си идване на поста винаги съм казвал, че няма да позволя подозрителни операции". Нали желаещи да ползват банковата сфера за незаконни финансови операции никак не липсват. Понеже живеем във време, когато напълно излишните неща са жизненонеобходими, както е казал Оскар Уайлд. А те струват пари, твърде много пари...

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
Следва