Банките и нещата от живота

Част първа

"Няма нищо по-видимо от онова, което е тайна, и нищо по-явно от онова, което е дребно."
Конфуций (551-479 г. пр.н.е.) - древнокитайски просветител и философ

В началото на август т.г. гръцкият вестник "То Вима" съобщи, че властите в южната ни съседка са започнали проверки на всички банкови сметки, по които има наличност над 100 000 евро. Очаква се да бъдат проверени над 1,2 млн. банкови авоари, разкрити преди и по време на кризата от 2010 до 2012 г. По-късно под лупа ще бъдат разгледани и влоговете над 300 000 евро. Още в началото на проверките са установени фрапантни примери на банкови сметки. Властите са попаднали на случай, когато строителен предприемач притежава по банкови депозити 280 млн. евро, а декларираният му доход е 72 000 евро.

Каква е ситуацията в България?

Подобна по замисъл акция у нас изобщо не е провеждана не само в периода от 10 ноември 1989 г. до 24 юли 1998 г., когато е приет първият вариант на Закона за мерките срещу прането на пари, но и през останалите години на т.нар. "преход". Не че идеята не е била тиражирана в предизборни периоди, единствено с цел манипулативно набиране на гласове. После не само не се е достигало до крайната фаза на евентуалната й реализация, но дори изобщо не е започвала процедурата.
Факт е, че макар и твърде рядко, съдът у нас издава разрешение за отваряне на светая светих - банковата тайна. И ако понякога биват запорирани сметки вследствие на инициатива на Комисията за отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност, то тези процедури по принцип биват осъществявани само върху територията на Република България. Не и извън границите на страната ни. Темата за авоарите на българските граждани в чужбина, техния произход, получаваните върху тях лихви, подлежащи на облагане с данък съгласно действащото българско законодателство, е табу в максимално възможна степен. Понеже става въпрос за колосални средства.
По данни на Global Financial Integrity  (GFI), за периода 2003-2013 г. от България са били изнесени нелегално 36,92 млрд. долара, което нарежда страната на 38-о място в световната класация за нелегалните финансови потоци. Авторите на доклада посочват, че основните източници на нелегалния износ на капитал са престъпленията, корупцията и неплащането на данъци.
От Българската народна банка отказват да предоставят публична информация колко български физически и юридически лица са декларирали банкови авоари в чужбина, както и каква е общата сума по тези депозити. "Данните се използват единствено за статистиката на БНБ и не се оповестяват публично. Събираме декларациите, защото законът ни задължава" - поясняват от банковата институция.
Според закона физическите лица не декларират откриването на сметка в чужбина, но са длъжни да се отчитат пред БНБ веднъж годишно (в срок до 31 март на следващата година) за наличието на салда в чуждестранни банки, вземания или кредити от чуждестранни лица, налични към 31 декември на отчетната година. От друга страна, всички сметки на местни юридически лица в чужбина се декларират пред БНБ.
Информацията, която постъпва от чужбина, много рядко става публично достояние. Например само за една година (от 2010 до 2011 г.), депозитите на наши сънародници в швейцарски банки са се увеличи с над 100 млн. евро, ако се съди по постъпилите в републиканския ни бюджет данъци върху лихвите. Но парите постъпват анблок, тоест никой у нас не би могъл да каже на кои български граждани принадлежат тези спестявания в Швейцария. Не се знае дали някой от тях е собственик на 1 млн. евро, на 300 000 евро или на 5000. Нито се знае колко големи са авоарите на български фирми в чужбина. Но по приблизителни изчисления** на основата на глобалната сума от данъка върху лихвите по депозитите в Швейцария, наши банкови експерти оценяват общата сума на банковите авоари на наши сънародници в алпийската държава, на над 500 млн. евро, тоест повече от 1 млрд. лева. Депозити български граждани обаче притежават не единствено в швейцарски банкови институции.

Офшорните зони са примамливо място

за закотвяне на нелегални пари. И понеже глобалната сума, изнесена извън България за всички години на т.нар. преход, е далеко над тези 36,92 млрд. долара, упоменати от Global Financial Integrity за периода 2003-2013 г., то са налице милиарди аргументи в полза на информационното затъмнение. Което гарантира и ефикасна карантина срещу "вредни" скандали, свързани с прикриване на доходи.
Такъв скандал избухна в Гърция с т.нар. списък "Лагард" - на заможните гърци, които укриват финансовото си състояние в сметки в швейцарски банки. Разкритията добиха допълнителен пикантен привкус, след като седмичниците "То Вима" и "Прото Тема", на основание на изявление на Никол Лекас - заместник-директор на финансовата полиция на Гърция, изнесоха информация, че майката на бившия премиер на Гърция Георгиос Папандреу - Маргарет Папандреу, укрива близо 550 млн. евро в сметки в Швейцария. Нейният депозит е бил сред най-големите в списъка "Лагард". Но това е само парче от мозайката.
Според международни анализатори най-малко 140 млрд. евро, спечелени от гръцкия корабен бранш, не са били обложени с данъци от 2002 г. насам - сума, която би могла да редуцира наполовина дълга на силно закъсалата финансово държава. Само в Швейцария се смята, че са изнесени 60 млрд. евро, повечето собственост на корабни компании.
Акцията срещу укриването на недекларирани пред данъчните власти авоари в швейцарски банки беше предприета първоначално от САЩ. Още през 2009 г. започна натискът от страна на официален Вашингтон, като част от комплекса мерки срещу финансирането на тероризма, както и противодействие срещу прането на пари. Естествено благоприятен фактор за бюджета на САЩ биха били и допълнителните постъпления от укрити данъци.
През 2012 г. Главното данъчно управление на САЩ (IRS) изплати на бившия служител на швейцарския банков лидер "Ю Би Ес" Брадли Биркенфелд, който разкри как бившият му работодател е съдействал на хиляди американци да укриват дължими данъци върху обща сума в размер на 20 млрд. долара, колосалната награда от 104 млн. долара, преди облагането й с данъци.
Съвсем очаквано швейцарската преса прие новината за огромната парична премия на "героя" доста критично. "Базлерцайтунг" публикува статия със заглавие

"Богат урожай за крадец"

като имаше предвид, че информаторът е откраднал сведения, които представляват защитена банкова тайна според един швейцарски закон, приет още през далечната 1934 г. Заглавието на френскоезичния "24 Heures" беше "Брадли Биркенфелд удари джакпота в Щатите", а в. "Тагерс-айнцайгер" от Цюрих обобщи: "Съблазнително предложение за банкер"... Мнението на всички швейцарски банкови анализатори беше, че рекордните 104 млн. долара за информатор е нов удар срещу банковата сфера на швейцарската икономика и може да насърчи и други банкови служители да последват примера на Биркенфелд.
И Германия закупи дискове с данни за данъчни измамници и си върна 4 млрд. евро. Макар че в публичното пространство у нас се появи идея България да купи дискове с информация за българи, които са укривали приходи, до реализацията й така и не се стигна.
Преводите на швейцарските банкови институции на данъка върху лихвите по депозити на български граждани в полза на нашия републикански бюджет е не повече от имитация за приключване на проблема. Той остава! Понеже не е налице каквато и да е информация за първоначалния произход на авоарите. А е и съвсем сигурно, че данъци върху тези суми от десетки милиарди долари, изнесени нелегално от България, съвсем не са били плащани. Че нали именно в това е бил смисълът на незаконното им прехвърляне извън страната.

Незаинтересоваността на властите

у нас от имената на конкретните вложители - български граждани, в чуждестранни банкови институции, както и от размера на авоарите им, съдейства за перманентното съществуване на благоприятна среда за законови нарушения с цел финансова облага. Например само за периода от 2007 до 2010 г. недекларираните приходи от имотни сделки в България са близо 675 млн. лв., според данни на дирекция "Управление на риска" в Националната агенция по приходите. НАП е направила анализ на укриването на приходи от агенции и брокери на недвижими имоти, според който неплатените данъци за периода 2007-2010 г. са общо 122 млн. лева, като в това число не влизат местните данъци и такси, понеже те не се събират от НАП. Част от които несъмнено са се упътили в чужбина, заедно с основните суми, върху които е било избягнато заплащането на дължимите данъци.
Според оценката на един от корифеите в швейцарския банков сектор - дългогодишния изпълнителен директор на банка "Ю Би Ес" Серджо Ермоти, в управляваната от него финансова институция има депозити на стойност между 13 и 32 млрд. долара, които не са били обложени с данъци в държавите, откъдето е произходът им. Но както самата "Ю Би Ес", така и която и да е от останалите швейцарски банки не е инициирала проверки на депозити поради неясен произход. Да, и понастоящем е актуална саркастичната шега на Волтер, че ако видите швейцарски банкер да скача през прозореца, може смело да скочите след него - там непременно ще има пари.
Въпреки съпротивата на банковото лоби както в глобален мащаб, така и на национално ниво, срещу отпадането на банковата тайна или понеже за нейното силно ограничаване, от една страна, а, от друга страна, противодействието на самите депозанти, често заемащи значителни властови позиции, по-вероятно е, че

камбаната на промяната скоро ще удари

Много финансови експерти се надяват, че е въпрос само на време да бъдат въведени единни международни стандарти, в резултат на които автоматично ще се предава цялата информация за притежателите на депозити на данъчните власти в съответната държава.
Но дотогава българските власти очевидно ще бездействат, без да проявяват каквато и да е инициатива да получат информация конкретно кои български граждани притежават авоари в чуждестранни - не само в швейцарските банки, какви са размерите им, а после да бъде извършено разследване дали са били платени съответните дължими данъци при сдобиването с финансовите средства от притежателите им. Още повече, че самата действаща в целия Европейски съюз от няколко години директива за спестяванията (ех, де да бяха наистина само спестявания), според която всички страни са длъжни да разменят информация помежду си за лихвите, получени от техни граждани от депозити в други държави членки на общността, не е изчерпателна и съвършена. Тоест не затваря всички вратички за финансови машинации. Понеже тази информация не е персонализирана и например, когато България получи данни, че български граждани са получили Х евро от лихви в държава от ЕС, не се знае кои са тези българи и кой от тях какви средства притежава точно в сметката си.
Както се казва, налице е голям излишък от недостиг на информация. Предвидливо и скрупульозно планиран. Е, както са казвали древните римляни "Qui prodest?", сиреч "Кой има изгода?"

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
**Приет е усреднен процент на лихвите върху депозити, понеже различните банки в Швейцария се различават по изплащания процент

(Следва)