Български светини край Пирот

Далеч не от поклоннически подбуди откъснах листчето с номер на някаква туристическа агенция, предлагаща еднодневна екскурзия до Пирот и до два православни манастира в околностите му. Офертата беше изгодна, а наскоро бях чела писмото на пиротските граждани до княз Дондуков-Корсаков с искане за присъединяване към България, а не към Сърбия, писано на 27 май 1878 г.
Знаех също, че Пирот е разположен в южните поли на Западна Стара планина и недалеч е най-високият връх с Източна Сърбия Миджур - 2169 м, от който при слънчево време се вижда река Дунав. Нишава, Височица и Ерма са големите от общо пет реки, протичащи през Пирот. Има и три езера в околностите. Нишава извира от България и напуска страната ни при 67-я километър. Височица е десен приток на Нишава и извира също у нас, под връх Ком. Ерма пък тръгва от Сърбия, протича в България и пак се връща в родината си, за да стане ляв приток на Нишава, в която се влива край Пирот.

Снимки авторката
В храма на Суковския манастир самоковският зограф Васил Попхристов е изписал името си


Решение за кратка екскурзия и то наблизо - София е само на 88 км от Пирот, ако се вярва на пътните знаци, се взима бързо. В съботен ден, малко след 8,30 на ГКПП "Калотина" за излизане от България чакат десетки ТИР-ове и автобуси с туристи и стотици леки коли. Потокът на влизане е рехав - тук-там ТИР и след час чакане границата пресече завръщащ се наш автобус.
Малко след 10 часа сме в Пирот, споменат в писмени източници още през II в. след Христа. От IX век селището било в състава на българската държава, а единствената забележителност, която посетихме - калето с кулата, е съхранената и до днес крепост "Момчилов град", строена в защита на местното население. Запазеният от XIV век средновековен замък много прилича на крепостта "Баба Вида", а легендата го свързва с българския войвода Момчил юнак, станал по-късно независим български владетел в Беломорието и Родопите.
И като сме тръгнали по манастири, първата ни спирка е в Погановския "Св. Йоан Богослов", построен в 1395 г. Ктитор на манастира бил владетелят на Велбъждкото деспотство Константин Драгаш, което монасите научили от фреските в храма, зографисани сто години след постояването на черквата - през 1499 г. И според историците малко преди смъртта си деспот Константин Драгаш започва строежа на Погановския манастир. След смъртта му в битката при Ровине през 1395 г. строителството на светата обител поела дъщеря му Елена.

Погановският манастир "Св. Йоан Богослов", построен в 1395 г., бил пощаден от турските нашествия, сгушен на левия бряг на река Ерма, току зад живописно ждрело

Константин Драгаш бил женен за дъщерята на българския цар Иван Александър, смята проф. Йордан Иванов. Именно като зет на царя, твърди литературният историк, археолог и фолклорист, Константин бил изобразен в Лондонското евангелие на Иван Александър до Кера Тамара и е посочен като "Константин деспот, зет на великия цар Иван Александър".
Дъщерята на деспот Константин Драгаш пък се омъжила през 1393 г. за византийския император Мануил II Палеолог. Според монасите в Погановската обител уникалната двустранна икона на Св. Богородица Катафиги (убежище) със Св. Йоан Богослов на едната страна и "Чудото в Латомския манастир" на другата, била подарък на манастира от императорското семейство. Днес оригиналът се намира в НАИМ-БАН в София, датиран от втората половина на ХIV век.
Обителта била пощадена от турските нашествия и робството, защото се намирала на левия бряг на река Ерма, току зад живописно ждрело и оставала недостъпна за завоевателите.
Увлекателно обяснява на туристите сцените от фреските в манастирската черква монахът Исидор и непрекъснато пита: "Разумете?" Това са обичайните за всеки православен храм сцени, разказващи за земния живот на Исус Христос, реди инокът, от Рождеството до Възнесението - Кръщение, Преображение, Разпятие, Възкресение. Неизвестните майстори, зографисвали храма в Погановския манастир по каноните на църквата, са от Костурската иконописна школа и техни образци могат да се видят в Гърция, Сърбия, България, Македония, разказва още Исидор.
В манастира се служи непрекъснато, току-що приключи съботната литургия, обясни монахът и ни уверява, че не само туристи, богомолци от цялата Нишка епархия идват за големите християнски празници, а желаещите да се бракосъчетаят или кръстят децата си в манастира са много.
Допреди няколко години обителта била женска, но монахините престарели. Тогава владиката на Нишката епархия потърсил други послушници и Сръбската православна църква изпратила в Поганово монасите от манастир в Косово. Манастирът "Св. Йоан Богослов" е в списъка на световното културно наследство от 1979 г. насам като ценност от особено значение.
На река Ерма е и Суковският манастир "Успение Богородично", който се намира непосредствено до с. Суково, на 18 км източно от Пирот. Разположен е на десния бряг на реката и има храмов празник на 28 август, защото православните в Сърбия са старостилци. Обителта е построена между 1857 и 1859 г. според преданието по много интересен начин. По онова време на мястото, където днес се издига храмът и останалите манастирски сгради, имало пасища и ливади. На един от пастирите Божията майка се явила три пъти насън и го посъветвала да копае на това място, защото там е заровена светиня. Овчарят Вельо намерил икона и кандило. По-късно той се замонашил, а в черквата до днес се пази мумифицираната му глава, поставена в миниатюрен саркофаг. Според вярващите мощите на Вельо имат целебна сила, ако подържите ръка върху стъклената кутия, а после я допрете до болното място.
Според същата легенда ктитор на  храма и обителта е Сали бей от Пирот, който вдигнал новата църква върху основите на стара в знак на благодарност за оздравяването на сина си Емин. Момчето заболяло по твърде мистериозен начин - когато видяло току-що изровените от пастира Вельо светини. Емин отпаднал отведнъж и загубил паметта си, а родителите му, обезумели от мъка, се обърнали към местния свещеник отец Йоан. Духовникът отправил молитва към Богородица и всички светии и на Емин му олекнало, а после оздравял. Сали бей се поклонил на святото място и целунал ръката на Вельо, а отец Йоан получил султански ферман с разрешение за градеж на нова черква върху посоченото от Божията майка място, разказва преданието.
Според монасите различни иконописци от Самоковската школа са зографисвали стените на манастирския храм, но при входа, току над главите на богомолците, е нарисуван кръгъл медальон, на който пише: "Образо, писецъ, Василъ, Попъхристовъ (и Ристо) отъ. Самоковъ 1869 лето".
Две от фреските в черквата са необичайни и не се срещат другаде. Това са Божията майка с криле, нарисувана в средата на южната страна, а другата е на св. Христофор, изобразен с човешко тяло и кучешка глава в една от нишите вдясно.
В 150-годишната си история манастирът е бил и мъжки, и женски, а през 1925 г. в обителта дошли емигранти - монаси от руското светогорско братство. Те дълго обитавали манастира, а като свършела службата, преподавали на децата в училище физика, химия, биология.
Правени са дълбочинни снимки, според които научно е доказано, че под манастирската черква има храм от VI век, твърдят монасите от Суковския манастир.
Остава час време за Цариброд и доволна, групата пое към България. Опашката този път е на сръбска територия, но върви по-бързо. В автобуса цари оживление, някой дояжда част от огромната плескавица, останала му от ресторанта край Погановския манастир. Отнякъде ухае на бюрек с много и истинско сирене...
Идете и вижте, ако не вярвате - така завършват приказките, нали? И ако сравненията, които ще направите, не са в наша полза - замислете се. В кратката обиколка из Западните покрайнини не видях нито педя необработена земеделска и не само земя, а и изоставена постройка. Сигурно затова изобилието на Пиротския пазар пълни с радост окото, а цените навяват носталгия...