Аз съм от щастливците на Земята

Световноизвестният оперен певец Хосе Карерас наскоро вдигна тост за юбилей. Най-младият от звездното трио тенори Павароти-Доминго-Карерас е роден на 5.ХII.1946 г. в столицата на Каталуния Барселона. Интересно е, че също на 5.ХII., но 1962 г., е роден друг всепризнат тенор и диригент, аржентинецът Хосе Кура. Столичните меломани имаха късмета на живо да слушат Карерас през 1980 и 2005 г.
Каталунецът неведнъж е споделял, че пее от ранно детство. Ангелският му глас за първи път се разнася чрез националното радио на Испания, когато е на 8 години. При това пее една от най-красивите и съвсем не леки тенорови партии, на Херцога от операта на Верди "Риголето". След три години излиза на професионална сцена в прочутия барселонски театър "Лисео". Бъдещата звезда тогава е с немутирал глас и затова изпълнява сопранова партия от творба на Мигел де Файя.
Верен на фамилната козметична компания, младият Карерас записва химия. Успоредно с навлизането в химичните процеси продължава и частните уроци по пеене. Наградата за тази упоритост идва скоро и завинаги очертава пътя на белязания с божия дарба младеж. През 1970 г. печели награда от международния конкурс "Джузепе Верди" в Италия. Естествено химията е затворен учебник за сметка на сериозните уроци в Консерваторията на родния му град. Професионалният му дебют е в театър "Лисео" с бисираните изпълнения на главните тенорови партии в "Набуко", "Норма" и "Лукреция Борджия". Успехът е огромен, не само защото на 24-годишния Карерас партнира великото испанско сопрано Монсерат Кабайе в "Лукреция". Името Хосе Карерас става синоним на вокално-артистично съвършенство. Идват и поканите за гастроли в Сан Франциско (1973 г., "Бохеми"), Метрополитен - Ню Йорк (1974 г., "Тоска"). Същата 1974 г. обира овациите с Херцога във Виенската Щатсопера. Фурор са и участията му в Лирико опер - Чикаго, във Верона, Единбург, Мюнхен и други големи театри и фестивали. С партията на Ричард от "Бал с маски" с лекота изкачва и оперния Олимп - Миланската Скала. Навред из Стария и Новия континент триумфира. Винаги е търсещ, стремящ се, устремен към перфекционизма в храма на музиката.

Певицата Милена Йотова с Хосе Карерас

За него и днес, когато вече се е отказал от сценичните изяви, Музиката е с главна буква, Нейно Величество. Четири десетилетия остана на върха, подарявайки на опероманите от цял свят над 60 горди герои от оперната класика и съвременността, влюбени трубадури, сержанти, художници, кралски синове, благородници. Преди време забравената у нас млада певица Милена Йотова, радваща се на отлична кариера из Европа, след няколко съвместни спектакли със знаменития тенор сподели с мен: "Да си на сцената с Хосе Карерас е безкрайно удоволствие, дар на живота, окриление, школа по професионализъм. Ролята ми не бе централна, но не ще забравя с какво внимание световноизвестният певец се отнасяше към мен по време на представления и извън театъра. Дарбата му респектира, но не потиска. Напротив, предизвиква те да даваш най-доброто от себе си".
Затова Хосе е сред любимците на най-известните диригенти, режисьори, певци. Не само професионално, но и лично искрено приятелство го свързваше за 20 сезона с легендарния диригент Херберт фон Караян. Обожаваният от всички тенор партнира с удоволствие и на големите български певци-артисти Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска и други продължители по света на певческата ни слава. Аплодисментите винаги и навсякъде за испанеца са бурни и на сцената, и на концертния подиум. И изведнъж идва кошмарът в живота на Карерас. През 1987 г. припада в Париж, докато репетира ролята на Рудолф от "Бохеми". Като гръм от ясно небе, както се казва, прозвучава диагнозата - левкемия. Безпощаден удар за всеки човек, още по-страшна е злокачествената болест за световноизвестен, любим оперен ас. Песимистичният шанс за бъдеще е 1 към 10.
Лекарите, изрекли присъдата, явно не са слушали, гледали в оперните зали пациента си, не са познавали огромната му вяра в Бога, борбената му испанска кръв, духовната му сила. Възстановяването е бавно и за зла беда последвано от предателското напускане на съпругата му Мерцедес. Когато е оздравял, продължил с певческите си ангажименти, жени се за австрийката Юта Йегер. И прибавя нови и нови роли, награди в огромната си колекция, между които блестят Grand Prix du Dusque на Парижката академия, "Луиджи Илика", "Лорънс Оливие" (заради ролята на Стифелио, представена в Лондонската кралска опера "Ковънт Гардън"), златен медал за изящно изкуство на Н.В. краля на Испания, награда на принца на Астурия, Командор на орден на изкуствата и литературата и кавалер на Големия кръст на Италия, кавалер на Почетния легион на Франция и т.н. Лично от испанската кралица София през 2004 г. прие гражданския орден Златен кръст на социалната солидарност.
Оздравяването му е благодарствен жест да основе на свое име през 1988 г. в Барселона Международна фондация за борба с левкемията. Приема между другото и ролята на посланик на добра воля към ЮНЕСКО, на почетен член на Европейската общност по медицина, Европейската асоциация по хематология. Възродената му певческо-артистична кариера е съпътствана и от избирането му за почетен доктор на европейски университети, академии. През 1992 г. е дори музикален директор на Олимпийските игри в Барселона. Пее вместо починалия наскоро Фреди Меркюри заедно с Монсерат Кабайе хита "Барселона". Щастлив е да посвети на благотворителността много от концертите и рециталите си. И неизкушените от оперното изкуство помнят грандиозния концерт на открито в Рим през 1990 г. на тримата звездни тенори Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас. Жестът на Павароти и Доминго е повече от благороден, защото по този необичаен начин поздравиха приятеля, колегата си с оздравяването му. Последваха още паметни прояви на знаменитото трио, винаги изправящо на крака зрителите по площади и стадиони. Техническото чудо на ХХ век - телевизията, направи съпричастни към популярните съвместни прояви на тенорите повече от 2 милиарда меломани на планетата. Дори футболни запалянковци не пропуснаха концерта на триото при закриване на Световното първенство през лятото на 1994 г. Впрочем Хосе Карерас и днес е темпераментен почитател на футбола. Заедно с приятелите си доказа, че оперното изкуство не е привилегия единствено за избраници.
Не по-малко впечатляваща е дискографията на звездния талант. Включва повече от 150 записа, сред които една трета са на най-популярните опери, значими оратории. Негови златни и платинени дискове са търсени, ценени навред по света. Продължава да възхищава милиони и с филмираните опери като "Турандот", "Кармен", "Андре Шение", "Силата на съдбата", "Дон Карлос", "Федора", "Бохеми", "Реквием" на Верди и др. - все образци на висша класа записи. По-малко известни у нас са двете му великолепни кинороли. В наградената с "Еми" от Американската академия за изкуство и наука лента "A Life Story" Карерас пресъздава личния си и артистичен живот. На международен успех се радва и другият филм за големия екран с участието му - "Romanza Final". Киноразказът е за също известен испански певец - Джулиан Гаяр. Разбира се, в главната роля е Хосе Карерас. Той е и почетен председател на Международния певчески фестивал в Испания на името на Гаяр.
Не е изненада за верните му фенове, обичащите го меломани, за бедните, болните люде, на които безкористно, но от сърце помага, признанието: "Всеки концерт за мен е като полет на душата и сърцето. Чрез музиката давам всичко срещу любовта, която милиони хора изпитват към мен. Аз съм от щастливците на Земята!"