Андрей Кончаловски: Европа стремително се движи към пропаст

Интервю на Наталия БАРИНОВА

• Руският режисьор, сценарист и продуцент АНДРЕЙ КОНЧАЛОВСКИ на 20 август ще отбележи своята 85-годишнина. В навечерието на юбилея той сподели пред ТАСС свои мисли за "културата на отмяната", оцени степента на своята свобода и предрече изчезването на кинотеатрите.

  ---

• - Андрей Сергеевич, Вие сте поставял спектакли в цял свят, в последните години и в Русия, и в Италия. Има ли сега някаква перспектива за сътрудничество или "културната отмяна" ще се развива стремително? Руската култура ще бъде ли реално отменена на Запад?

- Бих казал, че временно, с указ, с решение от горе може да се отмени всичко, каквото поискате. Но това са решения на несамостоятелни политици... И те не могат да имат продължително действие, по силата на това, че човечеството се развива не по някакви решения на някакви правителства, то се развива по собствените си закони.

Що се отнася до Европа, днес трябва да констатираме, че Европа много стремително се движи към пропаст - културна, икономическа, идеологическа, цивилизационна. Доколкото ние сме източна провинция на Европа, се надявам, че нас не ни очаква същото. И не ми се иска, но мисля, че след не много време европейците ще пътуват при нас, за да си спомнят как беше при тях. Затова руската култура ще преживее без Европа. А европейската култура няма да преживее изобщо.

Това се вижда по състоянието на театъра, по състоянието на фестивалите и това, което става на тях, това засилване на политическата коректност, това задължение за фестивалите да има равно количество мъже и жени, които снимат кино. Та това е смешно. Да се подбират най-добрите филми на такъв принцип е някак, не знам... като да се подредят наравно мравки, оси, пчели, стършели и хлебарки. Просто така: "Стройте се, сега ще правим всичко поравно." Така не става, това е просто глупаво.

- За руснаците, за руските режисьори ще бъде ли възможна някаква копродукция? Вие самият ще бъдете ли готов да поставите спектакъл в Италия, или да снимате филм?

- Разбира се, разбира се, напълно е възможно. Но по принцип сега, в този момент, няма закъде да се бърза. Сега трябва това стадо от политкоректни деятели да прегори. За да може на Запад да настъпи отрезвяване, осъзнаване на абсурда, само тогава ще бъдат предприети някакви стъпки. Трябва да се изчака. Изобщо няма закъде да се бърза. Това - от една страна. От друга страна, аз вече нямам особен стремеж.

Много е вероятно кинотеатрите с всички тези пандемии и всякакви ограничения и санкции съвсем да се загубят и културата на запечатаното киноизображение да премине на други носители - екрана на домашния кинотеатър или екрана на смартфона. Във всеки случай масовостта на киносалоните, според мен, бавно повяхва.

- И Вие наистина мислите, че това не е лошо? Има стотици зрелищни филми, които задължително трябва да се гледат на голям екран. Нима може да видиш нюанси на екрана на телефона? Изчезването на кинотеатрите няма ли да е във вреда на киноизкуството?

- Е, по-добре е да се слуша Бетовен в концертната зала, а месата на Бах е по-добре да се слуша в църквата. Но хората седят и ги слушат в слушалките. И ние не можем нищо да им забраним. В този смисъл, цивилизацията ни дава някакви възможности, но и ни лишава от други. Знаете ли, преди триста години хората са разбирали, че на Пасха в Кьолнската катедрала 200 души хор и 100 души оркестър ще изпълнят меса от Бах. Това е било събитие, за което са се готвели няколко месеца по-рано... А сега натискаш копчето - меса от Бах, натискаш друго - втори шедьовър, трети, четвърти. Всичко е достъпно. А колкото е по-достъпно, толкова по-малко е потребно. Това е закон. Изобилието и достъпността лишават човека от потребност, а значи и от желание да я удовлетворява... тук няма какво да се направи. Може просто да се наблюдава.

- В последно време Вие без възторг говорихте за "Оскар"-ите. Нужен ли е въобще сега руски оскаров комитет, който да подбира руските филми за "Оскар"? Има ли по принцип смисъл да се предлагат руски филми за "Оскар" в сегашната ситуация?

- Докато има "Оскар", трябва да има оскаров комитет. И трябва да се правят всички обичайни стъпки: да се издигат наши филми, да се опитваме да ги показаме пред света. Това има смисъл като стимул за младите хора. Но за "Оскар"-ите мога да кажа така: докато все още не всички са разбрали, че танците свършиха. Танците свършиха, но хората още не знаят. Те все още танцуват, но музиката вече не свири. Това е трудно да се осъзнае. Но по това, което се случва в света на киното, вече всичко е ясно. Преди двайсет години аудиторията на "Оскар"-ите беше половината свят. И това имаше комерсиални последствия. А сега всичко това се свива, "Оскар"-ите престават да бъдат интересни. Мисля, че в бъдеще интересът ще продължи да намалява. Мениджърите в световното кино дотолкова са наплашени да бъдат политически коректни, че е много трудно да се говори за велики открития.

- Вие обичате да повтаряте, че свободата не е самоцел, най-важното е от какво сме свободни. Лично Вие от какво сте свободен?

- Това е много присъщо за нас - да абсолютизираме някои понятия. В частност, понятието за свобода. Но извеждането на свободата в абсолют, в най-висше значение, абстрактно, отделено от задълженията, води до загуба на свободата. Тоест, най-свободният човек по правило е дивакът. Ето кучето, то тича, то е свободно. После започват да го дресират, това не прави, онова не прави, не се качвай на масата - и при него се появяват отговорности и някак свободата се ограничава. Затова, ако човек знае своите отговорности, спазвайки рамките им, той може да се смята за свободен.

Преди всичко културата е несвобода. Колкото по-културен е един човек, толкова повече осъзнава своите отговорности. И тогава, вътре в това, той може да бъде свободен, но нищо повече.

- Тоест, Вие не можете да се наречете свободен от нещо? Защото имате отговорности, така ли?

- Разбира се. Но това не означава, че не се наслаждавам на всичко, което ми е дадено вътре в тях. И как иначе? Иначе едва ли е възможно да се живее. Ако няма да приемете живота, а смятате през цялото време да се борите с него, с обстоятелствата, вие никога няма да бъдете свободни.

Вероятно най-трудно за човек е реално да си представи своето място в човешката цивилизация. Човек обикновено има лъжлива представа за себе си. Тя или е по-висока от действителната, или е по-ниска. Но е много голямо щастие, когато ти реално разбереш всичко за себе си, знаеш къде се намираш: в семейството, в страната, в културата, в нацията, на земното кълбо, в космоса.

- Сега мнозина казват, че животът не ни е подготвил за това - ту пандемия, ту... Как се чувствате Вие в новите реалии? 

- Аз винаги съм мислил за причинно-следствените връзки в развитието на страната, в развитието на руската култура. Още започвайки с "Андрей Рубльов", повечето ми филми или сценарии така или иначе са били посветени на различни епохи от историята на моята страна. Постоянно се замислям за това, така че постоянно живея в учебника по история. Винаги. Просто поради това, че причинно-следствените връзки са много сложни, уча и децата си - разбери къде е причината и къде е следствието. Къде е причината за крепостното право и къде са последствията от крепостното право.

Сега ние просто живеем във време, в което се случва тектонично движение в развитието на цивилизацията. От една страна, технологиите действат разрушително върху човешкия мозък, действат разрушително на подкорието с изобилие от ненужна информация. От друга страна, достъпността на информацията убива паметта. Хората все по-малко и по-малко помнят. А колкото по-малко помнят, толкова по-малко знаят. Това се случва най-вече в европейската цивилизация, където паметта става все по-кратка и по-кратка, и по-кратка, а културата на отмяната означава само едно: култура на отмяна на културата, култура на отмяна на отговорностите, превес на правата над отговорностите. И това не се случва в Китай, Индия или Латинска Америка - така наречените ненапреднали, "изостанали" страни. И поради това има тектонично нулиране на цялата цивилизация.

Шпенглер беше прав, ние живеем в края на цивилизацията, която през втората половина на XX век се наричаше "следвоенната американска мечта". Тя потъна, практически въобще изчезна. Живеем във време, когато трябва да се търсят нови ориентири. Епохата на джинсите, рокендрола и рапа се приближава към края си.

- Ще намерим ли нови ориентири?

- Къде ще ходим? Разбира се. Като цяло сарито е по-удобно от джинсите... Често повтарям: ние никога не сме карали към пропастта с Ролс Ройс. Пътувахме към пропастта с товарно камионче. Затова и не стигнахме до пропастта, забавихме се.

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова

Със съкращения