Пегас
Имена
115 години от рождението на Младен Исаев
/ брой: 116
От редактора
Скъпи читателю! В приложението за литература, изкуство и култура ще си спомним за Младен Исаев, от чието рождение се навършват 115 години. Ще представим и новата книга за деца на писателката Бистра Ангелова.
Приятно четене!
СЕТИВА
Искам с прости земни сетива
да улавям в този свят огромен
и шума на младата трева,
и рева на вятър гороломен.
Зад гласа на първия капчук
да съзирам пролетно сияние.
Да долавям всеки стон и звук,
всяка радост, горест и ридание.
Винаги да имам сетива
на душата болката да слушам
и опънат като тетива
да сразявам хладното бездушие.
И да си отида от света
и живял, и дишал на земята
по повелята на съвестта,
на дълга и истината свята.
ОПТИМИСТИЧНО
Живеем в свят тревожен,
в обвеян с бури дом.
Нима си ти възможен,
космически разгром!
Затуй ли сме родени
да паднем без следа
в полетата зелени
под нашата звезда?
Животът е безсмъртен
и вечна - мъдростта.
Напразно тъмен тътен
вещае пустота!
Ще стихнат смерч и мълнии.
И само красота
и радост ще изпълва
след бурите света.
ТВОРЧЕСТВО
Животът ни минава в строго време.
Дочуваме могъщия му глас.
Какво от себе си ще му дадеме?
Пространства ширнали лежат пред нас.
Стоим сега, загледани далече.
Съзвездия изпълват вечерта.
Не е ли този мирен свят обречен
на светла радост и на красота?
И кой би спрял човека да мечтае,
да търси нови истини ума
и щедро да дари с богатства тая
непокорена, българска земя?
Във този бяг на строгото ни време
животът е пред нас необозрим.
Какво от себе си ще му дадеме?
В каква поема ще го сътворим?
ВИСОКИ, СИНИ ПЛАНИНИ
Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна -
това е моята родина!
Обичам те, земя голяма,
тъй както се обича мама,
тук мила ми е всяка птица
и всяка мъничка тревица.
Обичам българските думи,
що слушам по поля и друми,
обичам хубавите песни
и приказките ни чудесни.
Когато гледам планините
и слушам да шумят реките,
в шума на Рила и Пирина
аз чувам моята родина.
ПРЕКЛОНЕНИЕ
Животът е великолепно чудо.
Прекланям се пред светлия му лик.
Аз цвят съм от дървото изумрудно
и капчица от земния топлик.
Опива ме летежа на сокола,
на вятъра и белите води,
на облаците в синя пролет,
сиянието на далечните звезди...
Примамват ме загадки още тъмни,
до днес неразгадани от ума,
в студената космическа бездънност
и в пазвите на топлата земя.
Обзема ме и радост, и тревога
за твоята съдба, мой земен свят.
При всяка буря бих желал да мога
от гибел да те пазя - жив и млад.
Като плода на южните дървета
земята от любов да натежи
и птиците на радостта в небето
единствена свободна да кръжи...
Животът е великолепно чудо.
Прекланям се пред светлия му лик.
И нека грей земята изумрудна,
и нека диша земният топлик!
КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ
Аз не съм опак човек по рождение, а целият ми живот се завъртя някак наопаки...
Родих се в малко селце, а живея в голям град.
От ранно детство за мене беше съкровена мечта да видя близкия околийски градец, а съдбата ме ощастливи да видя три континента от нашата планета.
Някога мечтаех и бях уверен, че ще стана художник, а се захванах с рими и ритми и станах съчинител на стихове.
Като гимназист вярвах, че в бъдеще ще ме осени голяма писателска слава, а останах само един от стотиците пишещи братя.
Някога бях сигурен, че ще напиша романи и повести, драми и трагедии, а останах автор само на лирически миниатюри. Трагедиите останаха само мои лични изживявания, без да получат литературно покритие.
Бях и си оставам кротък и миролюбив човек, а съдбата ме свърза с две народни въстания и една война. Съчинявах химн за мира и възпявах бойните подвизи на нашите войници...
Литературните критици ме водят в графата на революционните пролетарски поети от 30-те години, а сърцето ми все копнее да възпее и планинските потоци, и блясъка на утринната роса, и великолепието на пролетта, пък, ако щете, и... любовта.
Чужда ми е всякаква злина, не нося в пазвата си острите стрели на сатирика. Но понеже в рохкавата почва на нашата градина се развъждат още много червеи, аз, кроткият лирик, прописах епиграми.
Да, наопаки се завъртя целият ми живот. Философът ще каже: диалектика!
Може и така да е.
Някога тези въпроси проф. Иван Шишманов е поставил на Иван Вазов и го е помолил за отговор. Същите въпроси години по-късно литературният критик Иван Сарандев поставя на редица съвременни писатели, сред които и Младен Исаев. Ето и отговорите на поета.
Коя краска предпочитате?
- Краската на ведро пролетно небе.
Коя е любимата ви миризма?
- Обичам миризмата на цъфнала ливада.
Кое цвете според вас е най-красиво?
- Най-красива е розата, която току-що е разцъфнала.
Кое животно ви е най-симпатично?
- Конят.
Коя краска на очи и коси предпочитате?
- Предпочитам "краската" на чисти, непорочни очи, които стоплят сърцето; а коси с цвета на берковски кестени.
Коя според вас е най-ценната добродетел?
- Да можеш да отдадеш всичко свое за благото и щастието на другите.
Кой порок мразите най-много?
- Подлостта.
Кое е вашето любимо занятие?
- След писането на стихове най-много обичам да вървя сред природата и да слушам нейните мелодии.
Кое развлечение ви е най-приятно?
- Да пътешествам по света.
Кой е според вас идеалът на земното щастие?
- Да сътвориш или да извършиш нещо значително за хората, без да очакваш награда за това.
Коя съдба ви се вижда най-вече за оплакване?
- Съдбата на поробения, който няма сили и воля да се бори.
Може ли да попита човек на колко сте години?
- Може, но няма да получи отговор.
Кое кръстно име бихте взели, ако бихте си го избрали сам?
- Същото, което са ми дали моите някогашни добри родители.
Кой е бил най-хубавият момент от живота ви?
- Моментът, когато посрещнах свободата след дългата нощ на фашизма.
Кой е бил най-печалният (най-тежкият)?
- Моментът, когато в съда се сбогувах с Вапцаров и го видях да заминава на разстрел.
Коя е вашата най-голяма надежда?
- Комунистическото бъдеще на човечеството.
Вярвате ли в приятелството?
- Да. Макар че много пъти съм пил горчилката на разочарованието.
Кой е за вас най-приятният момент през деня?
- Моментът, когато изгрява слънцето.
Коя историческа личност ви е най-симпатична?
- Васил Левски.
Коя личност от роман или театър?
- Татяна от "Евгений Онегин".
В коя страна бихте предпочитали да живеете?
- В България.
Кой писател предпочитате?
- Димчо Дебелянов.
Кой живописец?
- Владимир Димитров-Майстора.
Кой композитор?
- Шопен.
Каква девиза бихте си избрали, ако би трябвало да имате такава?
- Да бъда честен при всички обстоятелства.
Кое е според вас шедьовър на природата?
- Човекът.
От кое място сте запазили най-приятен спомен?
- От вековните гори на Ком.
Кое ястие обичате най-много?
- Печено пиле с бяло вино.
Предпочитате ли твърдо или меко легло?
- Меко.
Кой чужд народ ви е симпатичен?
- Руският.
Напишете една от вашите мисли или цитат, смисъла на който одобрявате?
- Човек - това звучи гордо. (Горки)
София, 28.VIII. 1972 г.