Черната дупка на шоковата терапия

В книгата си "Танц с догмата: Великобритания по времето на Тачър" бившият министър Иън Гилмор пише: "Маргарет Тачър искаше с икономическата си политика да промени сърцето и душата на нацията. Тя наистина постигна известна трансформация, но не точно тази, която възнамеряваше. Великобритания не се превърна в предприемаческо общество. Промяната беше в чувствителността. Британците станаха по-груби и по-егоистични. Насърчаваше се нагласа, която би подкопала благополучието дори на далеч по-прогресиращо общество." По-нататък Гилмор изтъква, че британското правителство от 80-те години на миналия век, водено от консерваторите, е отстъпило от следвоенния консенсус, че политиката трябва да бъде ориентирана към благото на народа, загрижена за бедността и намаляване на неравенствата, наследени от капитализма и изострени от него, при това не само във Великобритания, но и извън нея. Политиката на консервативното управление по времето на Тачър беше дерегулацията и оставянето на пазара сам на себе си, с надеждата да се самокоригира и създадените богатства да "слязат надолу" към останалите прослойки на населението. Консерваторите грешаха, както сочат и увеличаването на социалното неравенство, и сривовете на банките - първо в САЩ, по-късно в Европа.
Ако представителите на великолепния хор на

придворните поети на неолиберализма

не са притежавали дарбата на Касандра да предричат бъдещето, което е днешното ни настояще, биха могли да са се запознали както с резултатите от управлението на Тачър, така и със ситуацията в Чили след "шоковата терапия" за въвеждане на радикалното схващане за "свободен пазар" под дулата на автоматите на Пиночетовата хунта от екипа на "Чикагските момчета" - абсолвентите на Милтън Фридмън.
След като през септември 1970 г. Салвадор Алиенде бива избран за президент на Чили, опонентите му планират стратегически действия за смяна на правителството. През септември 1971 г. висшите бизнес мениджъри в Чили свикват извънредна среща в крайбрежния гр. Виня дел Мар. Според Орландо Саенц, президент по това време на Националната асоциация на производителите (щедро финансирана от ЦРУ), на този форум се стига до извода, че "правителството на Алиенде е несъвместимо със свободата в Чили и с частните компании; единственият начин да се предотврати неизбежният край е да бъде извършен преврат". Бизнесмените създават "военна структура": едната й част поддържа връзки с армията, а другата "подготвя алтернативи на правителствените програми, които систематично се предават на командването на въоръжените сили".
За да бъдат разработени тези алтернативни програми, Орландо Саенц привлича неколцина от най-изявените студенти на Милтън Фридман - гуруто на Чикагската школа за пенкилера на икономиката: неограничената дерегулация, повсеместната приватизация и тоталната доминация на пазарите - естественият и най-добър регулатор на икономическите процеси. Екипът бива настанен в нов офис близо до президентския дворец в Сантяго. Групата, водена от чикагския възпитаник Серхио де Кастро, всяка седмица провежда тайни срещи, на които обсъжда детайлни предложения в духа на неолибералните принципи. Според по-късни разследвания на Сената на САЩ "над 75% от финансирането на тази опозиционна изследователска организация идва директно от ЦРУ".
Детайлната икономическа програма - библия от петстотин страници, която по-късно направлява в действията й военната хунта, свалила чрез преврат на 12 септември 1973 г. Салвадор Алиенде, става известна в Чили като "Тухлата". Осем от десетте основни нейни автори са били студенти на Милтън Фридмън в Чикагския университет.
В деня на преврата няколко "Чикагски момчета" висят пред печатницата на десния в. "Ел Меркурио". Когато екват първите изстрели, те са пред машините, за да следят отпечатването на "Тухлата". "Машините работеха без прекъсване", спомня си Артуро Фонтен, един от редакторите на вестника. Успяват в 12 без 1 секунда. И генералите от армията, които на 12 септември 1973 г. поемат задълженията на правителството, разполагат с Плана - както е неговото официално наименование - на бюрата си.

Какво следва?

През първата година и половина от своето управление Пиночет следва в икономическата сфера мотамо предписанията на Чикагската школа: приватизира държавните предприятия (вкл. банки); разрешава най-модерните форми на финансови спекулации; отваря границите за внос на стоки, като елиминира митническите и квотни прегради, които дълго време са защищавали чилийските производители; намалява държавните разходи с 10% във всички сфери, с изключение на военната; премахва и ценовия контрол - крайна мярка за държавата, която от десетилетия регулира без прекъсване цената на много стоки от първа необходимост.
Но действителността разрушава очакванията на чикагските технократи. Въпреки че Пиночет последва съветите им да оттегли държавната намеса във всички области наведнъж, след което от "природните" закони на икономиката се очаква да установят равновесие, а инфлацията да изчезне по магически начин, това не се случва. През 1974 г. инфлацията достига 375% - най-високата стойност в този период в целия свят, два пъти повече от максимума, получен при сваления с преврат президент социалист Салвадор Алиенде. Цените на някои основни стоки - като хляба - скачат до небесата. Понеже страната е наводнена от евтин внос, местните предприятия пропадат, безработицата достига рекордни нива, а гладът се разраства неудържимо. Очертава се пълен провал на първия експеримент на Чикагската школа в реални условия.
Серхио де Кастро и неговите колеги "фридмъновци" се опитват да убедят Пиночет, че проблемът не е в тяхната "Тухла", а в обстоятелството, че не е била приложена достатъчно стриктно и изцяло. Пиночет приема тезата, а Чикагските момчета се развихрят. На помощ се притичва самият автор на шоковата терапия - Милтън Фридмън, който посещава Чили и изнася серия лекции. Диктаторът уволнява своя министър на икономиката веднага след посещението на Фридмън и поставя на негово място Серхио де Кастро, когото по-късно издига до финансов министър. В правителството са вкарани още чикагски възпитаници, като един от тях е назначен за директор на Централната банка. Президентът на Асоциацията на производителите Орландо Саенц, който се противопоставя на масовите уволнения и закриването на фабрики, е заменен от човек, благосклонен към "шоковата терапия".
Освободили се от бремето на недоволните от "шоковата терапия", Пиночет и Серхио де Кастро започват в екстрен порядък демонтаж на социалните придобивки. През 1975 г. те намаляват държавните разходи с 27% наведнъж и продължават да ги свиват, докато през 1980 г. те стигат до половината от размера им при Алиенде. Най-тежко са засегнати здравеопазването и образованието. Дори сп. "Икономист", рупор на поддръжниците на радикалния свободен пазар, нарича това "оргия на самоосакатяването". Приватизирани са близо 500 държавни компании и банки, като много от тях са подарени. Промените са безмилостни към местните компании - между 1973 и 1983 г. в индустрията са закрити 177 000 работни места.
Въпреки фактите, дори сега привържениците на свободния пазар сочат Чили като доказателство, че теорията на Милтън Фридмън е приложена с успех.

Каква е историческата истина?

През 17-те години на управлението си ген. Пиночет на няколко пъти променя принципите на своята политика в икономическата сфера. Що се отнася до периода на стабилен икономически растеж, сочен като неоспоримо доказателство за небивалия успех, той започва едва в средата на 80-те години на миналия век - десетилетие след шоковата терапия и дълго след като Пиночет е принуден да извърши радикална промяна на поетия курс. Това се налага, тъй като независимо от стриктното следване на Чикагската икономическа доктрина, през 1982 г. чилийската икономика претърпява пълен крах - дългът нараства експлозивно, хиперинфлацията е неуправляема, а безработицата стига 30%. Основната причина са действията на т.нар. пирани - финансови къщи, които са изцяло освободени от контрол. Те изкупуват активите на държавата в процеса на приватизация чрез кредити, генерирайки дълг от 14 млрд. щ.д. без лихвите. Положението е катастрофално, а Пиночет е принуден да национализира почти всички "пирани". Чикагските технократи, вкл. Серхио де Кастро, са изритани от правителството.
Спасителният финансов пояс, който издърпва Чили от пълен икономически колапс в началото на 80-те години на миналия век, е фактът, че въпреки натиска от чикагските технократи Пиночет не предприема стъпки за приватизацията на "Коделко" - държавната медодобивна компания, национализирана от Алиенде. Тя реализира 85% от експортните приходи на Чили, което гарантира, че дори в условията на икономически колапс в другите отрасли вследствие на шоковата терапия, държавата все пак разполага с непрекъснат източник на доходи.
Що се отнася до "боливийското чудо" - уж и то появило се вследствие на прилагането на шокови икономически реформи под ръководството на Джефри Сакс, тук е налице ловка мистификация. Фактът, който адептите на Чикагската школа преднамерено премълчават, е ролята на наркопроизводството в Боливия за възстановяването на нейната икономика и овладяване на инфлацията. През 1987 г., само две години след като страната е засмукана в черната дупка на шоковата терапия, нелегалният износ на наркотици носи повече приходи на страната от всички останали легални канали за износ, а приблизително 350 000 души се прехранват от дейности, свързани с наркотици.

*    *    *

В наратива за "радикалния свободен пазар", манипулативно разпространяван на българска територия, липсва научната историческа ретроспекция. Апологетите на "радикалните свободни пазари" изпадат в дуалната ситуация: дали да пишат ясно за неща, които не разбират, или да пишат малко така, малко иначе, а после да ги омотаят за неща, които перфектно разбират.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България