24-каратова демокрация

В политиката нищо не е направено, ако остава нещо, което трябва да бъде направено.
Гай Юлий Цезар (100-44 г. пр. н. е.) - римски държавен деец, пълководец, писател и оратор

Върху календара годината е 1938-а. Има повече от дванадесет месеца до нападението на 1 септември 1939 г. на Третия райх над Полша - началото на Втората световна война. В Германия излиза от печат книгата на Гизелхер Вирзинг "100 фамилии владеят Британската империя". Нейната единствена цел е "разобличаването на английската плутокрация". Несъмнено издаването, както и разпространението й не само в Германия, но и в други европейски държави, където е преведена на съответните езици, включително и в България през 1940 г., е по поръчка на Райхминистерството на информацията и пропагандата на Третия райх, начело на което е д-р Йозеф Гьобелс. Поредното доказателство, че още тогава фюрерът е бил напълно наясно, че една война не се решава единствено върху бойните полета. Откъдето пък следва, че относно т.нар. хибридна война, водена понастоящем срещу Русия, стратезите от Съединените щати дори нямат право да подадат заявка за признаване на авторски права.
Но независимо от идеологическата насоченост срещу плутокрацията във Великобритания, монографията, написана на базата на информация, почерпена от английски автори, е

ценен документален източник


Тъй като още през 30-те години на миналия век английската метрополия по държавното си устройство представлява парламентарна монархия, като монархът има единствено представителни функции, то би било уместно да стартираме един исторически преглед за последвалия период относно развитието на т.нар. представителна демокрация именно от годините, предшестващи непосредствено издаването на документално-критичното четиво "100 фамилии владеят Британската империя".
Както посочва неговият автор Гизелхер Вирзинг, позовавайки се на английския публицист Саймън Хекси: "33 народни представители в Камарата на общините, починали между 1931 и 1933 г., са оставили 7,1 млн. английски лири наследство, така че всеки един от тези народни представители е притежавал средно 218 156 английски лири". Следователно всеки един от тези т.нар. народни представители оставя едно богатство от над 100 000 английски лири, докато в Англия само 0,1% от населението притежава такова по размер богатство. Починалите членове на Камарата на общините от своя страна са една представителна извадка от общия брой народни представители, което категорично доказва плутократичния състав на долната камара на английския парламент.
По-нататък авторът продължава: "Тези числа са напълно типични за положението в Англия, пред което сме изправени. Почти 90% от всички лица в Англия, които имат приходи, печелят годишно по-малко от 250 английски лири... Нека тук се спомене само, че в Итън или Хероу, двете най-видни училища в Англия, родителите трябва да изразходват за възпитанието на едно момче в тези училища най-малко 300 английски лири за една година. От това се вижда, че 90% от английския народ печели с 1/6 по-малко, отколкото струва издръжката на един-единствен Итън-бой. И така, лесно може да се тегли заключението, че народните представители на консервативната правителствена партия по произхода си не представляват вече онези 90% от английския народ, а само едно дребно малцинство, което, като се разгледа по-точно, е съществено по-малко, отколкото останалите 10%."
В книгата "100 фамилии владеят Британската империя" е цитирано едно изследване на тогавашния английски икономист Къмпион: "...още през 1938 г. 5% от английското население притежаваше вече повече от 25 години 80% от частните богатства на английския народ, а една още по-малка част от тези 5%, която обхваща почти само един процент от английското население, разполагаше с повече от 55% от частното английско богатство... 95% от английския народ трябва да се задоволи само с 20% от английските частни богатства".

Каква е ситуацията 75 години по-късно

Според изследване, поръчано от кабинета на германския канцлер Ангела Меркел, както предаде ДПА, най-богатите 10% от германците притежават над 53% от чистото богатство на страната, а на най-бедните 10% се пада едва около 1%.
Отвъд Атлантическия океан, в Съединените щати, между 1993 г. и 2011 г. средните доходи са нараснали със скромните 13,1%. Средните доходи на най-бедните 99% от населението обаче са се повишили само с 5,8%. Тази бездна между икономическите позиции на двете социални групи е мерило за това колко много пари прави най-богатият 1% от американците.
Изчисленията на глобалната организация "Oxfam", изложени в нейния доклад, озаглавен "Да работим за малцината", посветен на неравенството в доходите и неговите ефекти, сочат, че общото състояние на 85-те най-богати хора в света се равнява на това на най-бедните 3,5 млрд. души на планетата. Най-богатият един процент от световното население разполага с нетно състояние от 110 трлн. щатски долара, или 65 пъти повече от по-бедната половина от човечеството.
Всъщност налице са две обстоятелства, които сигнализират за опасностите от съществуването на неравенството: несправедлив процес на разпределение на благата или вреден резултат в социален аспект от съществуването на толкова силно разтворена икономическа ножица в статуса на отделните групи от населението. Но особено тревожно е, а и перспективата е същата, че най-често двете обстоятелства са свързани, а социалните негативи са изключително тревожни. Вредният резултат и несправедливият процес за натрупване на богатство се подхранват взаимно. Колкото по-релефно се легитимира неравенството в едно общество, толкова по-осезателна е мотивацията на богатите да минират плътно подстъпите към територията на Богатистан** (или Richistan, както е възприет да бъде наричан този метафоричен образ в англоезичната литература).
Има защо

населението на Богатистан

по всички възможни начини да възпрепятства увеличаването на своя брой чрез приток на външни пришълци - за да запази облагите единствено за себе си. Например делът на доходите на най-богатия 1% от населението на САЩ се е удвоил от началото на 70-те години на ХХ век и сега се равнява на около 20% от общото богатство на американското население. В Италия 10% от семействата притежават 44,7% от общото богатство. В Швейцария 3% от жителите са собственици на толкова, колкото притежават всички останали 97% от техните съграждани. Всеки десети от всички милиардери в света живее в алпийската държава.
Натрупването на богатство не е процес, който протича единствено в сферата на икономиката. Необходимо е в мнозинството от населението да бъдат утвърдени подходящи поведенчески нагласи, които да улесняват и да благоприятстват натрупването на богатство у малцината облагодетелствани от този процес.
След Втората световна война, като една естествена реакция на лишенията, наложени от военновременните условия, очакванията на хората и програмните цели на политическите партии бяха насочени върху материалното благоденствие и изграждането на по-функционални общности. Но реалността в Западна Европа, Съединените щати и останалия свят на свободното предприемачество и частната инициатива, наричан от марксистите още и "капитализъм", сега, във второто десетилетие на ХХІ век, легитимира едно потискащо отклонение от политиката за повишаване на благоденствието и качеството на живота на хората. В замяна на това беше установен един бизнесмодел, фокусиран единствено върху дивидентите на акционерите, космическите по размери заплати на висши мениджъри и, разбира се, ефективността, за да е възможен непрекъснато възходящият тренд на първите по доходи икономически общности. И обикновено това се получава не единствено чрез увеличаване на нормата на експлоатация на наемната работна ръка, но и за сметка на качеството и останалите интереси на потребителя.
Всъщност след 70-те години на миналия век моделът за

максимизиране на печалбите на бизнеса

започна да се просмуква във всички сфери на социалната действителност. Психологът Оливър Джеймс заключава, че населението в т.нар. развити държави масово страда от affluenza - пристрастеност към изобилието (affluence) и чувства необходимост да притежава все повече и повече. Този факт е неотделим от ролята на рекламната индустрия, чийто единствен мотив е да печели, също какъвто е и мотивът на нейните клиенти - производителите и търговците на стоки и услуги. Тази рекламна индустрия, която нонстоп през цялото денонощие полага усилия потенциалният купувач никога да не е доволен от това, което притежава, и да иска все още, и още... И още!!!
Ето как населението на Богатистан си осигурява участието на истинските създатели на своето свръхбогатство. Като ги обрича да се движат в затворен кръг, от който не могат да избягат, защото имат ипотеки за изплащане, още кредити, стил на живот, който им е внушен, участници са в престижно състезание с околните за стандарта на живот. И единственият начин да успеят е като продадат душите си на бизнесмодела. От който жителите на Richistan получават каймака, а останалите - суроватката.
Уместен е въпросът: Каква съвременност създаде бизнесмоделът? Отговорът е дълбоко травматичен: младост без героизъм, зрелост без мъдрост и живот без величие.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
** От "богат" и "i-stan" - приставка на персийски език, означаваща "страна на".