16 Ноември 2024събота17:36 ч.

Да станеш физик или химик в България?

Качеството зависи от университета, а безработицата и заплащането - от индустрията

/ брой: 282

автор:Велиана Христова

visibility 4805

В цяла Европа, но у нас особено, има проблем с недостига на студенти в природните науки като физика и химия, от които заедно с математиката в голяма степен зависи днешното развитие на технологичните индустрии. В докладите на Европейската комисия и в стратегията Европа 2020 този проблем се отчита като тежък. Но докато в другите държави на общността за преодоляването му се взимат мерки, у нас подготовката на квалифицирани кадри в тези области е оставена на самотек и зависи почти само от това колко млади хора ще изберат такива специалности. А в природните науки, както и в инженерните, се учи трудно и е обяснимо защо огромната маса от абитуриентите се ориентират към висше образование в областта на икономическите, обществените и хуманитарните науки. Освен това големите техникуми, чието завършване навремето носеше несъмнен престиж, у нас вече ги няма или са се свили съществено. Няма ги и големите заводи, които "поглъщаха" голям брой химици, физици, технолози. На практика към науки като физиката и химията днес се насочват най-вече младежите, завършващи математическите и

особено природо-математическите гимназии

В направленията на физическите и химическите науки в българските висши училища в момента се обучават само 2189 души - 1000 във физическите науки и 1189 в химическите, показват данните в неотдавна огласеното издание за 2014 г. на рейтинговата система на висшите училища у нас. Това при общо 237 998 студенти прави едва 0,9 процента. А ЕС си поставя целта поне 10 на сто от студентите да са в тези направления, понеже останалите държави нямат намерение да се озоват в Третия свят като нас.
При представянето на новите рейтинги бе отбелязано, че има твърде големи различия дори между вузовете, които обучават в едно и също направление. Физика и химия у нас се изучават само в държавни университети. Направление физически науки има в Софийския, Пловдивския, Югозападния и Шуменския университет. Най-много - 491, са студентите по физика в Софийския университет, 334 се обучават в Пловдив, 95 в Благоевград и 80 в Шумен. Софийският университет безспорно е лидерът в българското висше образование и е далеч напред пред всички останали вузове по отношение на научните изследвания, видими в чужбина. Затова и неговите студенти физици имат най-високата международна мобилност - 14,26 на сто. В курсове, стажове и обмен в чужбина участват само 3,19 на сто от студентите физици в Пловдивския университет и... нула процента от тези в Благоевград и Шумен. За отбелязване е обаче, че студентите от останалите три града са оценили по-високо материалната база на вузовете си от колегите им в СУ. Което означава само едно - че държавата трябва да си отговори защо е оставила лидера по наука сред вузовете

с най-остарелите лаборатории 

Безспорно е, че висшето образование без връзка с научните изследвания е нещо като недоносено дете. При акредитирането на висшите училища и на професионалните направления в тях на научните изследвания се придава голяма тежест. Затова не е изненада, че Алма матер води сред споменатите 4 университета и в акредитацията на физическото направление с оценка 9,80 от 10 възможни точки. Странно е обаче, че процентът на студентите физици в СУ, участващи в изследователската дейност, е 43,75, докато в ЮЗУ например е 63,66. Също странно е, че втори в акредитацията по физика с оценка 9,30 е Шуменският университет, в който науката не е силната страна и едва 28,57% от студентите му участват в изследвания.
Когато човек си избира специалност, едно от най-важните му съображения е къде ще работи след завършването си. При средна безработица 3,77 на сто сред младите висшисти в последните 5 години, при физиците тя е по-ниска - 2,04. Факт за отбелязване е, че при завършилите физика в ЮЗУ безработицата се е увеличила в последната година и в момента е висока - 6,52%.
И при физиците ясно се откроява големият проблем, който важи за завършилите висшисти изобщо - 56,45 на сто от дипломиралите се физици не работят това, за което са учили. Като специалисти по природни и технически науки започват работа 21,39 на сто, като специалисти по ИКТ - 10,6 на сто, а 11,56% стават... продавачи. Проблемът е най-малък за възпитаниците на СУ - от физиците, получили образование в него, 48,61% работят нещо друго, специалисти по природни науки стават 20,03 на сто, продавачите са 9,60%, безработни остават 1,11%. При изготвянето на рейтингите са анкетирани и работодатели, от които 73,16 на сто отговарят, че ценят високо абсолвентите на физическия факултет на СУ. При Шуменския университет обаче цели 22,22 на сто от завършилите физици успяват да се устроят на работа единствено зад щанда. А от работодателите само 10,15 на сто посочват неговите възпитаници физици като желани.
По отношение на доходите на започналите работа физици също има съществени разлики според висшето училище, в което са учили, а вероятно и според региона, в който живеят. Докато в София завършилите СУ получават 1085,39 лв., тези в Пловдив си докарват 831 лв., в Благоевград - 655,07 лв., а в Шумен - 642,38 лв.

Безработни химици - в Благоевград и в Пловдив

Не е много по-различна картината и при висшистите химици. Направление химически науки има в 6 висши училища - споменатите вече 4 плюс Бургаския университет и ХТМУ. И тук безспорен лидер е Софийският университет. В тази област обаче посочените университети имат спад в броя на пожелалите да изучават специалност химия. Макар че 74,11 на сто от студентите смятат, че са направили правилния избор на професия. При физиците все пак удовлетворените от професията си са повече - 85,53%, като в последната година този показател расте. При завършилите химици безработицата е по-висока от средната за висшистите и е 4,11 на сто.
Участието в международни обмени е най-високо отново в СУ - 16,34%, в Пловдивския университет е 14,37%, в останалите вузове без ХТМУ е  нулево. Всъщност в ЮЗУ студентското участие в изследователската дейност е най-високо - 56,67 на сто. В ХТМУ то е 52,69 на сто и отново изненада - включването на обучаваните в научната дейност, според данните от рейтинга, е най-ниско в СУ, едва 37,84%. Затова пък според работодателите (68,78 на сто) най-ценени са химиците на Софийския университет, докато за випускниците на Шумен дават гласа си едва 5,08% от работодателите, за тези от ЮЗУ - 9,41 на сто.
Безработицата сред завършилите химици е най-висока сред випускниците на ЮЗУ - 9,59%. Сред абсолветните в Пловдив също - 5,45%. За тези от СУ е 1,79%. И в химията се наблюдава познатото явление - завършилите не работят това, за което са учили и за което държавата е давала пари. В Шумен например от випускниците в последните 5 години цели 71,05 на сто са с заели с нещо друго, а 9,2% са станали продавачи, за което не е било нужно да търкат студентските банки 4 години. Такова трудово преориентиране има и в Пловдив (69,77 на сто) и дори при химиците от СУ (60,2 на сто). Доходите след започване на работа също са твърде различни - химиците от СУ си докарват 898,53 лв., тези от ЮЗУ - 759,76 лв., от Бургас - 686,66 лв., от Пловдив - 681,03 лв., от Шумен - 566,59 лв. Тук първенството държи ХТМУ - завършилите го имат осигурителен доход 909,704 лв.

Аномалиите - на всяка крачка

Цялата очертана картина не е никак радостна. Хем студентите по физика и химия са малко, хем над половината от тях след обучението си не работят това, за което са ги обучавали. Според зам.-министър Николай Денков от идната година ще бъдат стимулирани специалностите физика и химия, като по новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" за студентите им ще се дават целеви стипендии - нещо, което страните в Европа отдавна практикуват. Лошото е, че проблемът тръгва от средното училище, където часовете по природни науки бяха намалени и то не насърчава младите да се насочват към трудни специалности. 
Другият болен въпрос - че дори малкото завършили физици и химици не работят според образованието си, е доста по-сложен за решаване. Той изисква много сериозен анализ на индустриалните сектори и открояване на причините за това състояние. Странното е, че според данните от рейтинга 24,16 на сто от работодателите очакват, че нуждата от дипломирани физици ще се засилва, срещу 8,8 на сто, според които тя ще намалява. За химията очакванията са още по-изразителни - 48,17 на сто смятат, че ще има нужда от повече химици, едва 2,78 отговарят обратното. Това никак не се връзва на фона на 4,11% средна безработица при химиците и над 60 на сто избягали от професията дипломирани висшисти. Очевидно е, че експертите трябва да седнат и да анализират сериозно диспропорциите, за да търсят някакво адекватно решение за деструктурираната ни държава.             

 
                 СУ   ПлУ    ЮЗУ   ШУ
Физика
-----------------------------------
Студенти    491    334   95    80

Безработни  1,1    2,65 6,52  3,51
завършили %

Доходи (лв.) 1085   831   655  642

Химия
-----------------------------------
Студенти    306    491   122   73

Безработни
завършили % 1,79  5,45   9,59 3,57

Доходи (лв.) 899    681    760  567   

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ