БСП - лидерска или лидираща?

    Лидерската партия, т.е. вождистката, се гради около личността на ръководителя - и като едноличен начин на вземане на решенията (независимо от евентуалните уверения за обратното), и като персонифицирана активност в обществото. По правило властта в такива партии се упражнява чрез апарата.
    Обратно - партия, която е способна да има водеща роля във формирането на дневния ред и възгледите в обществото, се отличава със силно мотивиращ вътрешнопартиен живот, който генерира настъпателна политика и излъчва екипа от личности, способни да я отстояват и да печелят обществено доверие. Властта в този тип партия не просто по устав, а на практика се упражнява от ръководните й политически органи.
    Красноречива характеристика за качествената разлика между двата типа партии е и отношението на дадено ръководство към периода, предхождащ възкачването на даден лидер. Първият тип партия се дистанцира от миналото и носителите му в една или друга форма (в т.ч. крайната, позната от "практиките" от 30-те години на миналия век), докато партията, годна да води, се отличава със способността

да гради споделени оценки за изминатия път,

като задължителна предпоставка за реално единодействие и убедително представяне пред обществото.
    Публичните изявления на заместника на председателя на БСП Кирил Добрев на 16 декември миналата година са открита обосновка именно на първия тип отношение към миналото - постановката, че разрушителният модел на прехода е бил заложен още с приемането на Конституцията и последвалите закони и решения от тогавашните представители на партията, на което и които днешното поколение ръководители са жертва. Разбиране, което очевидно съвсем не е негово еднолично мнение, имайки предвид постановките за "политическата класа" и нейните деяния.
    Днес БСП се намира в опозиция след парламентарни избори, на които успя да удвои електоралната си подкрепа и парламентарното си представителство - "златно време" не само за остра парламентарна активност, а преди всичко за цялостен преглед на кондицията на партията да стане носител на план за достойно развитие на България, стъпил на трезвата оценка както на постигнатото и на провалите досега, така и на реалните ресурси за проект - отрицание на олигархичния диктат на едноличната власт. Именно тази задача, която времето налага, ни задължава да скъсаме със "замитането" на дискусионните въпроси за това, как собствено функционират партията и нейното ръководство.
    Като първа стъпка на такъв всеобхватен процес следва да си припомним не просто заглавието на Програмата на партията: "БСП за България - свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество", а преди всичко конкретните постановки, залегнали в нея. Сега, в десетата година от приемането й през ноември 2008 година, дава ли тя необходимите на партията и на страната отговори?
    В опита да отговорим на тези въпроси като начало заслужава да припомним

следните постановки от Програмата:

- За прехода и за отговорността на партията - равносметката на прехода е, че резултатът е капитализъм в неговите най-уродливи форми; БСП носи огромна отговорност, че не успя да отстои и да реализира социалния модел на прехода независимо, че два пъти спечели абсолютно парламентарно мнозинство; основна причина за тази пасивност и отсъствие на решителност стана липсата на вътрешно единство в самата партия, фактическият разнобой по възловите въпроси на налагащите се промени;
- За съвременната глобализация - в Комунистическия манифест Маркс и Енгелс разкриха помитащата всякакви прегради мощ на глобализиращата се капиталистическа система; алтернативните решения в съвременните условия трябва да водят към преориентиране на икономиката към приоритетите на човешкото развитие, на демократичното общество, в съответствие с ясно формулирани социални и екологични императиви;
- За социализма - БСП е партия на демократичния социализъм, БСП провежда последователна политика за социална демокрация за развитието на активна социална държава като път към осъществяване на основополагащите ценности на демократичния социализъм; в съвременните български условия ние разглеждаме Конституцията като основата, на която може и следва да изградим своята политика през следващите петнадесет-двадесет години.
Впрочем посоченият в Програмата срок предлага възможност в течение на тази година да осъществим

"средносрочен преглед" на нейната валидност    

чрез ангажирана общопартийна дискусия. Резултат на такава дискусия би могла да бъде програмна декларация, актуализираща или изменяща едни или други програмни постановки, която да бъде приета от Конгреса на партията.
Трябва да започнем от Програмата по три причини. Първата - защото решението, с което бе приета на 47-ми конгрес от ноември 2008 г., за  широко запознаване с нея, остана неизпълнено; вместо това широко разпространение получи една брошура на тогавашния председател на партията Сергей Станишев с разсъждения защо сме социалисти, раздадена на самото заседание на конгреса без каквато и да било предварителна информация и обсъждане. Втората - защото днес мнозина в лявото пространство ни поучават, че всъщност навлизането на съвременния свят в нова епоха прави безнадеждно отживели всички досегашни представи за обществото и протичащите в него процеси. Третата - защото сме изправени пред предизвикателството, вместо да обявяваме края на всичко днес познато и да се обръщаме към всевишния за прошка и разбиране, да изработим и предложим идейно-обоснована политика, с която да печелим ново доверие и подкрепа в обществото тук и сега и да опровергаваме съжденията от рода, че "алтернатива няма".
Наред с програмната дискусия, не по-малко значение има и всекидневната практическа работа и в самата партия, и в обществото. Поне три въпроса заслужават особено внимание на предстоящото първо за годината пленарно заседание на Националния съвет на партията. Първият - предстоящото внасяне на предложението за гласуване на недоверие на правителството - както мотивите за предложението на тема корупцията, така и взаимоотношенията с ДПС, като заявило подкрепа за вота, но с различаващи се обосновки. Както заявих на последното заседание на 49-ия конгрес на 28 октомври м.г., корупцията днес представлява съзнателно управлявана система от забележително добре функциониращи изтънчени мрежи, някои силно структурирани, други доста децентрализирани, но всички посветени на едно - на самообогатяването. Вторият - обсъждането на проекта за Етичен кодекс, който следва да отговаря на едно определящо изискване - да стане реална бариера срещу въздействието на бизнес интереси и паралелни структури по отношение на политическите решения и практическата дейност на партията.     Третият -

липсата не само на политически позиции

но и на последователни практически действия на Националния съвет, на Парламентарната група и на структурите на партията по места по горещите теми на деня - намеренията относно парк Пирин и Банско; приватизацията, концесиите и препродажбите за печеливши банки и стопански обекти, като ОББ, Аерогара София и хотел Рила; действията и бездействията на правозащитните органи по твърденията и докладите за незаконно забогатяване, за мащабна контрабанда на цигари и т.н.
Без да забравяме и т.11 на раздел VІІ от приетите от НС на БСП на 18 ноември м.г. "Мерки и неотложни задачи за подобряване на организационното състояние и разширяване на политическото влияние на БСП", а именно: "ИБ на НС на БСП да внесе на заседание на Националния съвет информация за изпълнение решението на НС на БСП от 20 юни 2013 г. за обстановката в страната и задачите на партията" (относно последиците от катастрофалната номинация на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС) със срок м. януари 2018 г. и вносител Корнелия Нинова.
Като при това се проникнем от съзнанието, че колективното начало остава незаменимо като основа за утвърждаването на БСП като водеща политическа сила в съвременното общество. Основа, без която не можем да разчитаме и на успех в бъдещите избори, към които следва да подходим съвсем не като към "игра" с ред "мачове", на които "бием" или напротив, а като решаващ сблъсък на качествено различни виждания за по-нататъшния път на България в новите времена.