Разговор
БОРЯНА МАНОИЛОВА: Решението да стана актриса взех сама
Запали ме именно това в професията, че можеш да бъдеш всичко, което поискаш, стига да повярваш на сто процента, казва внучката на Чапа
/ брой: 139
22-годишната БОРЯНА МАНОИЛОВА, внучката на скулптора Георги Чапкънов-Чапа, тръгва по пътя на майка си - актрисата Албена Ставрева. Тази година през май се дипломира в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. "В този клас попаднах на невероятен екип от преподаватели и колеги! Докато течеше обучението ми в академията, имах възможността да участвам в няколко филмови продукции - чуждестранни и български, сред които "Гомор", италиански сериал, "Сутиенът", немски пълнометражен филм; "Keeping faith", тв сериал за Би Би Си, разказва пред ДУМА младата актриса. Преди да се отдаде на Седмото изкуство Маноилова завършва 133 СОУ "А. С. Пушкин" с изучаване на руски език. Тя нарича училището "най-прекрасната гимназия", където среща изключителни преподаватели.
- Започвате актьорската си изява успешно в известния италиански сериал "Гомор", смятате ли, че това е предзнаменование, че ще се снимате повече в чуждестранни продукции?
- Да, първата ми роля беше в "Гомор". Не бих казала обаче, че това е предзнаменование. Ще се радвам да работя както в чужбина, така и в България.
- Какви са впечатленията ви от работата и екипа? Намирате ли прилики и разлики с това, което се случва на българската снимачна площадка?
- Впечатленията ми са невероятни! Изключителен професионализъм! Всеки човек, който беше в екипа, вършеше работата си много отговорно. На всички снимачни площадки, на които съм била, нещата са се случвали точно по този начин.
- Какво е отношението на по-възрастните към по-младите актьори?
- По тази тема все още не бих казала, че имам лични наблюдения.
- Сама ли тръгнахте по актьорския път, или някой ви насочи?
- Моята майка е актриса. От малка съм в тези среди. Присъствала съм на много репетиции на различни спектакли, била съм с нея по доста снимачни площадки. Предполагам, че това е оказало влияние, но самата тя никога не ме е насочвала към професията. Решението да тръгна по този път взех сама.
- А пробвали ли сте да рисувате като вашия дядо Георги Чапкънов?
- Мисля, че като него никой не може!
- Обикновено внуците имат силна връзка със своите баба и дядо, които се радват на успехите на децата. Как гледат те на вашите изяви? Какво ви казват? На какво ви учат?
- Аз определено имам силна връзка със семейството си. Разбира се, че те са много щастливи, когато се случи нещо хубаво, което е свързано с моята професия. На много са ме научили и се надявам още дълги години да са здрави и да продължават да ме учат.
- Много от вашите връстници, след като завършат НАТФИЗ, не могат да си намерят работа и се ориентират към чужбина. Какво мислите за възможностите за реализация у нас и зад граница?
- Смятам, че до голяма степен това е въпрос на късмет. И труд, много труд!
- Като каква актриса се виждате - драматична, комедийна...? В театър или в кино?
- Хубавото на актьорската професия е това, че произлиза от реалния живот. В този смисъл не ми се иска да правя разграничения. Това, което ме запали, е именно че можеш да бъдеш всичко, което поискаш, стига да повярваш на сто процента. Бих искала да имам възможността да играя и в театъра, и в киното.
- Лято е. Ще имате ли време за почивка или повече ангажименти ви се очертават?
- Със сигурност ще имам време за почивка. Но мисля, че мен повече ме зарежда работата.
- Извън сцената какво ви занимава? Какво ви вълнува?
- Обичам да прекарвам време с приятелите си. Да слушам хубава музика, да чета поезия и да гледам филми. Дълги години свирих на пиано, но прекъснах, защото си счупих ръката. Сега смятам отново да започна...