Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата
Догодина може най-ниското възнаграждение да е между 680 и 876 лв. вместо 1077
/ брой: 218
КНСБ и КТ "Подкрепа" се обявиха категорично против изготвения от МТСП проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Проектът, който не бе публикуван на сайта на ведомството до вчера на обяд, предвижда и премахване на механизма за определяне на минималната заплата в съотношение 50% от средната за страната заплата. Такава формула е предвидена в европейската Директива за адекватните минимални работни заплати. Припомняме, че до 15 ноември т.г. Директивата трябва да бъде транспонирана в страните членки на ЕС. У нас механизмът бе въведен след многократните настоявания на БСП в края на 2022 г.
Проектът бламира изцяло целите на Директивата и на конвенциите на МОТ, ще пречи на повишаване на обхвата за колективно трудово договаряне (поне 80% от работещите), унищожава тенденцията за доближаване на минималната заплата до издръжката на живота, са част от аргументите на КТ "Подкрепа". В становището на синдиката пише, че "МТСП си е позволило да предложи текст, с който да обрече една четвърт от работещите на мизерия, като предлага нарастването на МРЗ да е обвързано единствено и само с инфлацията!"
Подобен подход за нас е недопустим, категорични са от КНСБ. Според синдиката е налице правна възможност за безпрецедентна отмяна на ПМС 359 от 23 октомври, обнародвано в "Държавен вестник" от 25 октомври, като по този начин се поставя под въпрос обявената за 2025 г. минимална заплата от 1077 лв. От КНСБ подчертават, че вместо формулировката в Директивата се предлага обвързване на минималната заплата с линията на бедност. "КНСБ никога няма да приеме каквато и да е заплата от труд да бъде свързвана с прага на бедност, тъй като заплатата е цената на труда, която ни вади именно от тази бедност", пише в становището на синдиката. В момента минималната заплата покрива една 55% от средствата, необходими на сам живеещ работник, за да покрива своите основни разходи.
Темпът на нарастване на минималната заплата спрямо средствата, нужни на работника, за да покрива своите основни разходи, е изключително бавен.
Неведнъж е подчертавано, че България е страната в ЕС с най-ниска минимална заплата и с най-ниската покупателна стойност на тези пари. Към момента около 490 хил. български работници и служители получават минимална заплата (933 лв. до края на т.г. и евентуално - 1077 лв. от догодина). Но, ако бъде приложено предложението на МТСП, минималната заплата догодина трябва да е между 680 и 876 лв., сочат изчисленията на КНСБ. Тези размери са по-ниски дори от установената МРЗ към 2024 г. От години КНСБ настоява да бъде въведена заплата за издръжка като основен измерител на адекватността на минималната. Подобни механизми са въведени в Румъния, Словения, Северна Македония.
У нас макар минималната заплата да е най-ниската в ЕС, през последните 2 години темпът й на нарастване е значително по-бърз, благодарение на новата формула, която на практика обвързва минималната със средната заплата и ръстът на едната води до ръст на другата.
През октомври служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов заяви, че въпреки спора между синдикати и работодататели минималната заплата догодина все пак ще бъде 1077 лв.