За патици на Нова година

Иван Чолаков

Инж. Иван Чолаков е роден на 2.09.1954 г. в Пазарджик. През 1980 г. завършва специалност "Точна механика и оптика" в Ленинград. От 1980 г. до 1998 г. работи в завод "Оптикоелектрон". Изминал е пътя от технолог до управител. От 1998 г. е изпълнителен директор на "Оптикс" АД. Семеен, с 2 деца. Ловец от 1996 г.


Откакто се помня, баща ми беше ловец. Като деца много често ни взимаше с брат ми на лов, ако успееше да ни събуди. За да не пропускаме излета, връзвахме големия пръст на краката си с конец за вратата - като я отвори сутринта, да се събудим.
По-късно ни купи пушки едноцевки. Беше забранено малки деца да носят оръжие, но между познати хора някак си минаваше. Дори на другите ловци им бяхме забавни.
Най-интересните ми моменти бяха в подготовката за лова. Вечер край печката двамата с брат ми до късно правехме патрони. Може би и затова се успивахме.
Заминах в казармата, след това учих 5 години в Русия и си мислех, че никога няма да стана ловец.
Цял живот се занимавам с производство на оптики. През 1995 г., когато станах управител на "Оптикоелектрон", реших, че трябва да умея да боравя с онова, което правя - за да бъде по-истинско. И така станах ловец. Оптиките, които произвеждаме, са подходящи за ловци. Развиваме цяла гама дневни прицели. Универсални са и могат да се поставят на всички видове оръжие. За съжаление ловът с уредите за нощно виждане е забранен. Най-интересно е по време на изпитанието им, когато видим някое животно. С очилата и биноклите за нощно виждане можеш да наблюдаваш животните на голямо разстояние, стига да има добра видимост. Човек  се вижда и на 1500 метра, а по-едрите животни спокойно се наблюдават на 500 метра. Атрактивно е наблюдението през нощта, защото животните са по-спокойни, можеш да ги разгледаш по-добре. Картината е черно-бяла, но е много ясна и е сравнима с тази през деня. Веднъж не издържах и отстрелях една лисица.
Най-ценното за мен е спортният и хазартният хъс в лова на пъдпъдъци. Динамиката, многото стрелба, дори и пропуските ме вълнуват през цялата седмица. Едрият лов не ми допада. На него чувствам, че времето минава, а нищо съществено не се случва.
Преди десетина години моите деца ми подариха куче за рождения ми ден. Много им бях разказвал за любимото куче на баща ми - Рипи. Така и го нарекоха.
Край Поибрене ми излезе сюрия прасета. Прицелих се, натиснах спусъка... Не последва изстрел. Първото прасе се спря, обърна се, погледна ме и спокойно продължи. Натиснах втория спусък. Отново няма изстрел. Забравил съм да си заредя пушката. После не знаех какво да разказвам на другите ловци. Така лековато проиграх мига, за който те толкова дълго са се готвили...
На един от първите ми излети бяхме с приятели в Павликени. Поставиха ни на хубави пусии. Чух лая на кучетата да се приближава към мен. Мерна ми се животно, което ми заприлича на нещо средно между куче и лисица. Започнах да се двоумя какво е. Прицелих се, много добре ми беше, но в последния момент се отказах да стрелям и то отмина.
След малко моят приятел стреля. Оказа се, че е чакал. Не познавах кучетата на местните ловци. Сутринта бях попитал един от нашите домакини: "Хубави ли са ви кучетата?" "Да ти кажа честно, за нищо не стават, но не дай, Боже, да ударите някое по погрешка, и стават много ценни и скъпи."
Има един случай, който няма да забравя. Бях в шести клас, а брат ми в пети. Навръх Нова година родителите ми се бяха събрали с техни приятели да празнуват. Тихичко, преди полунощ, с брат ми взехме пушките и се понесохме с едно колело по пътя към река Тополница. Там, където тя се влива в Марица, имаше рибарници с гюмета. Започна да вали сняг. Брат ми влезе в едното гюме, аз в съседното. Запалихме печките и започнахме да чакаме патиците.
На разсъмване се завъртяха две зеленоглавки и кацнаха близо до гюмето на брат ми. Чаках да стреля. Тишина. Вдигнаха се и кацнаха близо до моето гюме. Стрелях и едната патица падна. Другата се вдигна и след малко кацна отново. Стрелях и по нея. В тоя момент дойдоха ловци и видях, че между тях е и баща ми. Имахме много хубаво куче. То се хвърли и извади патиците. Отидохме до гюмето на брат ми и видяхме, че е заспал.
А ето какво станало междувременно - родителите ни, като приключили с посрещането на новата година, разбрали, че ни няма. Баща ни видял, че липсват пушките, и се сетил къде може да сме. Обадил се на други ловци и тръгнали да ни търсят. Първо баща ми ме похвали за това, че съм ударил патиците, а след това последваха "препоръките" повече това да не се случва. Другите ловци бяха много доволни от приключението ни. След като извадихме патиците, баща ми реши да продължим лова. Брат ми се амбицира, защото беше пропуснал шанса си.
Тръгнахме по реката. Чухме да крякат патици. Приближихме се тихо и видяхме 4 птици. Брат ми стреля и една остана в реката. Точно в този момент под краката ни се отвори един капак. Излезе ловец и започна здраво да ни ругае. Оказа се, че брат ми му е застрелял мюрето. Землянката му беше много добре прикрита и не се виждаше. Наложи се баща ми да му го плати и да се извини.
Върнахме се към обяд, майка ми въобще не беше лягала. Липсваха мобифони да я предупредим. През тази година повече на излет баща ми не ни взе. Но не съжалявах, защото тогава за първи път изпитах истинското удоволствие от лова.