16 Ноември 2024събота00:19 ч.

Снимки МФФ "Любовта е лудост"

Екран

Всички пътища водят към киното

В конкурсната програма на 29 МФФ "Любовта е лудост" преобладават творби на млади хора, предимно дебютанти, и се откриват нови кинематографии

/ брой: 174

автор:Олга Маркова

visibility 1855

След като приключи ретроградният Меркурий; в началото на нова пандемична вълна; в поредната ожесточена политическа битка за власт, лятната столица на културата Варна отново намери сили да се "усмихне", в унисон с времето и природата. С 29-ото си издание МФФ "Любовта е лудост" доказа за сетен път, че жаждата на хората за непосредствено общуване с художествени образи на големия екран, които да обсъждат и оценяват в компания на професионалисти; силата на любовта им към седмото изкуство са непреодолими, въпреки всичко. Сред седемте ежегодни фестивала тук "Любовта е лудост" заема видно място, както с богатата и разнообразна програма (което звучи някак абсурдно при твърде ограничените възможности за селекция на качествени творби, вследствие на масовото налагане на "онлайн" формите на пазара и фестивалите, на липсата на директен контакт с творците), така и с масовата посещаемост. Става дума за живо присъствие на публика, макар и по неволя с 50% от капацитета на залите. Започнахме вече да се шегуваме с фразата: "Мога ли да седна до вас? Ваксинирана съм"... Пандемията ограничи и възможността за срещи с участници и гости от повече страни. Наложените рестрикции отложиха намеренията на мнозина поканени.

Въпреки това Празникът, утвърждаващ Любовта като универсална духовна ценност и спасение от самотата и отчуждението, се състоя. Във филмите от различните секции на фестивалната програма (над 150 на брой) открихме редица ярки заглавия, с които за първи път се срещат нашите зрители, а някои значими творби бяха показани единствено в рамките на този форум: в това е и неговата уникалност. Много от тях са носители на награди от авторитетни екранни форуми. Така се предоставя възможност на феновете на киното да бъдат в крак със световните търсения, тенденции и открития; да сверяват критерия си.

В главния конкурс, съставен от 12 игрални произведения, се открои българската трагикомедия "Чичо Коледа" на Ивайло Пенчев, която получи наградата на община Варна. След радушния прием от публиката на предишните творби ("Корави старчета", "Летовници" и "Като за последно") сега режисьорът отново ни поднася, като че ли на шега, наистина трудно заснет - за 36 дни, филм, както заради пандемията, така и като функция от капризите на променливото време. Затова пък на екрана оживява една естетична, светла картина на снежна София, каквато помним от детството си. От една страна, тя наистина подхожда на родния ни столичен град. Явно всички го обичаме по свой начин и се стремим да го съхраним от съвременната безстопанственост и брутална агресия на капитала. А от друга, тази среда е изключително важна за изява на героите с техните действия и характери. Създаден по един репортаж на БиТиВи за осиновяване на две българчета от чуждестранно семейство, филмът далеч надскача границите на тази история, за да успее с лавина от комедийни ситуации да постигне човешките мечти за семейство, идентичност, любов, съчувствие, опрощение... А към тях се стреми всеки от нас и намира на екрана отговор на много от въпросите, които го интересуват. Така аудиторията е спечелена както с универсалността на темите, така и с умелата екипна работа с добре познати актьори: Васил Банов, Филип Аврамов, Малин Кръстев, Меглена Караламбова, Аня Пенчева, Стефан Денолюбов и др. Ще припомня, че на миналогодишния фестивал "Любовта е лудост" българското участие в конкурсната програма с "Като за последно" бе запомнено с интересните търсения на Ивайло Пенчев в стилистиката на редкия жанр "иронична комедия". Сега режисьорът не само продължава своя провокиращ експеримент с неочакван подход към смешното, но, верен на реалността, засилва мрачните краски.

Сред състезаващите се в конкурсната програма 11 чуждестранни игрални творби се очертаха две художествени открития. Най-завършеното естетско произведение на този, а и на други фестивали, се оказа "Морален код" на португалския режисьор Марио Барозо, удостоен с Голямата награда "Златната Афродита". Изградена по строен сценарий - дело на Карлош Сабога, тази уникална философска притча за копнежа по човешка близост, за закъснялото, но непреодолимо щастие респектира с майсторска режисура, обхващаща всички кинокомпоненти. Качествената професионална работа на оператора, художника, композитора, монтажиста и гримьора безспорно допринася за постигане на цялостната емоционална атмосфера, в която се изявяват героите. Филмът звучи като своеобразен химн в защита на достойнството и правото на Човека за самоопределяне и то още в далечната 1918 г., когато постъпката на Мария Алиенде, наследница и собственичка на вестник "Диарио де нотисиаш", да се откаже от луксозния си социален, културен и семеен живот и да избяга с 26 години по-млад от нея шофьор, е била считана за лудост. Базирана върху португалската културно-поетична и театрална традиция, драматургията е предоставила възможност да бъде създадена на екрана мащабна, стилна, изящна драма със запомняща се художествена среда в стил "Бел епок" с търпеливо натрупване на характерни вещи и детайли: портрети, огледала, арки, мебели, настолни лампи... Един хладен лукс, зад който се крие двуличие, отчуждение и прелюбодеяние. Паметни са и творческите превъплъщения както на изпълнителката на главната роля Мария де Медейрош, така и на актьора в поддържаща роля Албано Жеронимо.

Второто художествено събитие на фестивала е свързано с откриването както на една непозната в Европа кинематография - сингапурската, така и на творчеството на млади, но вече зрели автори, които владеят езика на седмото изкуство. Имам предвид режисьора-сценарист Антъни Чен, който със своята 103-минутна поетична, полутонова, силно въздействаща драма "Дъждовен сезон" завоюва Специалната награда на журито, както и наградата на гилдия "Критика" към СБФД. Той изследва многопластово спасителните психологически механизми, лекуващи отчаянието и самотата с топлина и любов, отправяйки недвусмислен зов за необходимост от човешко общуване, за взаимност и разбирателство. Със скромна, пестелива, обрана стилистика авторът ни поднася твърде познатата тема за очакваната връзка и приятелство между учителка и ученик в гимназия в Сингапур, когато сезонът на мусоните е в разгара си, чрез нов екранен прочит: с умело наслагване на нажежени емоции, с многопосочни асоциации и сдържана поетика, която използва повтарящи се цветове и форми, подчертаващи дребните сходства между хората, за да разкрие съкровеното по деликатен, ненатрапчив начин. В тази стилистика точно се вписва пестеливото, по азиатски, изпълнение на актьорите Джия Лер Коу, Кристофър Мин-Шун Лий, Ши Бин Ян и Ян Ян Йео.

Радостна изненада още в началото на фестивала и за критиците, и за зрителите се оказа игралният дебют на сценариста Лани-Райн Фелтам и на режисьора Марк Реймънд Уилкинс (автор на редица късометражни филми) в 98-минутната продукция на Швейцария "Светицата на невъзможното". След закриването на МКФ в Солотурн дълго време не сме чували отзиви за кинематографията на тази страна. И ето че тя сама ни подсети за своето съществуване чрез съдбата на едно семейство перуанци: майката Рафаела в автентичното, убедително и завладяващо изпълнение на Магали Солие (награда за най-добра женска роля) с двамата й близнаци (дебютанти на екрана) Пол и Тито - девствени тийнейджъри, които са нелегални имигранти в Ню Йорк, но честно изкарват прехраната си с доставки. Тяхната драматична участ извиква състрадание у зрителя към неволите на Малкия човек, който, далеч от родината си, води непосилна ежедневна битка за оцеляване, но успява да съхрани човешкото и вярата в доброто у себе си. Зад едрите планове на хладния, конгломератен Ню Йорк прозира крахът на така наречената американска мечта. Някак странно е, че наградата за най-добра мъжка роля бе присъдена на едно момче - Томас Джория, пресъздаващ автентично, нюансирано и въздействащо образа на 12-годишния Пол във френско-белгийската продукция "Обожание" на Фабрис дьо Уелз и Роман Протат. 

И тъкмо когато свикнахме да гледаме хубаво кино, както и да пазим закуската си от агресивните чайки... фестивалът "неочаквано" свърши. Както винаги. Но остана надеждата за следващия, който ще бъде юбилеен!

"Чичо Коледа" - реж. Ивайло Пенчев


"Морален код" - реж. Марио Барозо


"Дъждовен сезон" - реж. Антъни Чен



                                                                                     

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ