Челен опит
В Германия ловът е по-организиран, в България - по-емоционален
/ брой: 219
Много ми харесва приятелството между българските ловци. Гостоприемството им към мен като чужденец. От първия момент на запознаването човек може да се чувства като у дома. Отзивчивост и приветливост.
Това, което ме учудва, е слабата организация. В петък вечер в кръчмата се прави разстановка - кой ще е гонач, в кои местности ще се ловува, кои пусии ще се викат, а на другия ден някои въобще и не идват и се започва съвсем друг лов. Понякога нещата излизат от контрол.
Разбира се, ловувал съм и с дружинки, където се подхожда съвсем професионално. Но има и дружинки, където на всичко се гледа през пръсти и човек се разочарова.
Малка компенсация е съвместната трапеза. Това е нещо като фолклор, който разказвам с най-ласкави думи на моите немски колеги - чувството на другарство, когато всички вадят съдържанието от раниците на стари вестници, когато всичко е общо... Предлагат домашната ракия, която може и да не е толкова качествена, но на човек му става приятно.
В Германия не се пие по време на лов. Сандвичи, малко бира. Накрая на лова се прави ловджийски съд. Коментират се успехите и грешките. По-скоро е на шега, но недостатъците задължително се отчитат. Избират се съдии и колкото те са по-талантливи, толкова по-весело става. Пием бира и обсъждаме. Има и сериозни случаи, с които се занимава този съд. На един излет през декември ловец стреля погрешно по сръндак. Помислил, че е женски. Първо трябваше да плати солена глоба, след това обезщетение за убития сръндак, но най-много го заболя, когато му казаха, че догодина няма да го поканят. Той се извини публично и цялата му вечер беше провалена.
(Разказано от Йорг Шенк - немски дипломат, работил и ловувал в България над 10 години)
Йорг Шенк с български трофей