14 Ноември 2024четвъртък17:19 ч.

Учителката от Сопот

Баба Неделя Петкова - живот като прежда за гайтани

/ брой: 298

автор:Богомил Колев

visibility 7454

Неделя Петкова е родена на 13 август 1826 г. в будния Сопот. Расла е в беден дом, в селище, разположено сред красива природа, потънало в "орехови горички, люляци и лози, с големи дворове, с овощни градини и разкошни чемшири и бистри потоци".

Родолюбивият български дух

в този малък подбалкански град, наред със свободолюбието на неговите жители, оказват съществено и благотворно влияние върху Неделя Петкова. Своето образование тя започва в килийното училище на сопотския женски манастир. Съвсем отрано проявила голям интерес към просветното дело, и когато станала на 14-15 г., с голяма любознателност и завидно трудолюбие продължила учението си чрез самообразоване. Силно било нейното желание да се учи в Русия, да получи по-солидно образование и да стане учителка в българско училище. Но мечтата й не се сбъднала, тъй като баща й не могъл да й осигури издръжка.
Н. Петкова се омъжва на 19 години за красивия и снажен Петър Караиванов, внук на прочутия хайдутин Кара Иван, унаследил бунтарския дух и характер на дядо си. Станала майка, тя пак продължавала упорито да се учи. Скоро Неделя е сполетяна от нещастие. В Пирот от холера умира мъжът й. Не след дълго умира и майка й. Тя остава сама с 6 деца, които трябва да издържа. Приготвяла прежда за гайтани, извезвала коприна на платна икони, които продавала. Когато веднъж отишла в Карлово да занесе извезаната от нея икона на Св. Мина, поръчана от тамошния свещеник, Неделя се срещнала с големия просветен български деец Найден Геров - руски консул в Пловдив. Като видял майсторски изработеното ръкоделие и разбрал за тежкото положение, в което е изпаднала, той решил да й помогне. Предложил й учителска работа в някое българско училище. Три месеца по-късно Н. Петкова получила писмо и пари от Н. Геров с молба да тръгне веднага за Пловдив, а оттам за София и да постъпи

на работа като учителка

в българското училище, където главен учител е бележитият български народен просветител и будител Сава Филаретов. 
През 1869 г. Н. Петкова пристига в София и с активното съдействие на С. Филаретов урежда първото начално девическо училище и започва работа като първа учителка. Оттук нататък до края на живота си тя се отдава на високоблагородната учителска дейност да просвещава българските деца и да ги възпитава в дух на любов и преданост към род и отечество. Н. Петкова се включва в борбата на софийските жители, водени от С. Филаретов, срещу гръцкия владика Доротей, върл противник на българското училище и българската просвета. Започнала да получава предложения и поръчки за създаване и уреждане на девически училища в различни градове. Най-напред я поканили в Кюстендил. 
Голяма и много активна народопросветна дейност Н. Петкова развива и в Македония. Учителства в Прилеп, Охрид, Битоля, Велес и Солун и последователно открива български девически училища. Както всички останали родолюбиви български просветители, Н. Петкова срещала голяма съпротива от страна на гърците и тяхната пропаганда. През 1866 г., независимо от големите пречки на гъркоманите, упоритата и всеотдайна на благородното дело, на което се е посветила учителка уредила девическо училище за 180 ученички в Прилеп. Под нейното ръководство през 1867 г. в Прилеп за пръв път е отпразнуван празникът на великите български първоучители и създатели на славянската писменост Кирил и Методий. През 1868 г. Н. Петкова учителства в Охрид. Гръцкият владика Милетий настоявал учителката Неделя да бъде

изгонена от Охрид

а девическото училище - закрито. Н. Петкова не се изплашила и независимо от пречките продължила своята учителска дейност. И в Охрид учебната година завършила тържествено с честване деня на Кирил и Методий. Присъствието на почти всички жители на тържеството силно разгневило гъркоманите. По тяхно настояване тя била извикана от турския управител, който я обвинил, че раздавала на децата руски книги, че получавала заплата от Русия. Смелата учителка отговорила, че книгите не са руски, а български учебници и че заплатата й не е руска, а от българската община. Независимо от това тя била задържана в конака, а квартирата й била претърсена. Освободили я, тъй като не намерили никакви уличаващи я доказателства.
В резултат на непрекъснатите пречки, съпроводени с напрежение и тревоги, Неделя Петкова се разболява. Съобщава се, че заминава в Битоля на лечение, но същевременно и тук създала новобългарско девическо училище за 114 ученички. В това училище оставя дъщеря си Станислава за учителка, а самата тя се връща в Охрид. Българите тук много се зарадвали, когато през 1870 г. излязъл султанския ферман за независима българска църква. Въодушевени, присъстващите започнали да викат: "Да си вървят гръцките владици и попове". Гъркоманите в Охрид наклеветили родолюбивите българи пред турския управител, че са се разбунтували срещу султана. След този случай животът на учителката бил застрашен и тя била принудена да напусне Охрид. Отишла в Битоля и заедно с дъщеря си Станислава решила да замине за Пловдив при другите си деца. Минавайки през Велес, двете били замолени от местното учителско настоятелство да уредят и тук българско девическо училище. В този град те основали женско дружество и развили огромна обществена и просветна дейност сред жените. Към края на ноември 1870 г. във Велес пристигнал пратеник на В. Левски, който се срещнал с нея и й предал писмо от БРЦК. Предпазливо запознала другите учителки с писмото и с поръчката да ушият революционно знаме.
Внезапно в къщата нахлули турски заптии - по подозрение, че се занимават с революционна дейност, турската власт настояла да се затворят всички български училища в града. Всички събрания били забранени. Н. Петкова била изпратена

на съд в Битоля

а оттам - в Солун. Скоро била освободена, тъй като не могли с нищо да докажат нейната революционна дейност. На 12 май 1871 г. тя отворила първото българско девическо училище в Солун. Руският консул в града я извикал през 1872 г. с молба да подбере няколко по-будни и отлични ученички за изпращане в Русия, като тя лично ги придружи дотам. Сбъднала се мечтата й от ранните младежки години да посети Русия.
След Освободителната Руско-турска война Н. Петкова се преселва в Кюстендил, а през 1879 г. се премества в София. В напреднала възраст получила народното признание с прозвището "Баба Неделя". Продължава да обикаля Македония да основава първите женски дружества и да работи за просветата и патриотичното възпитание на българските девойки и жени. При пребиваванията си по различните места по призива на Юрий Венелин тя записала и някои народни песни, обичаи и предания. Баба Неделя не престанала да работи в полза и за напредъка на своя български народ до последния си дъх. Умира в София нa 1 януари 1894 г.
Признателното потомство е наименувало "Баба Неделя" един от площадите на София.
 

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ