Когато децата нямаха смартфони

Два любими романа за деца от обичания от поколения писател Павел Вежинов - "Следите остават" и "Произшествие на тихата улица", оживяват в ново луксозно издание с меки корици на ИК "Сиела", художник е Дамян Дамянов. В едни други, по-различни и почти невъобразими времена децата нямат смартфони, нито следят в захлас новите интернет знаменитости. Те са на улицата, увлечени в своите въображаеми игри - и понякога попадат в съвсем истински приключения. И стават главните герои в тях.

Първото издание на "Следите остават" се появява на пазара през далечната 1954 г. Това се оказа произведението на Павел Вежинов с най-голям тираж - почти 400 000 на български език. Ако се допълнят и тиражите на преводите, а само на руски официалните екземпляри са над 130 000, броят на читателите е неизмерим. Две години след появата му романът оживява и в незабравимата едноименна екранизация на режисьора Петър Б. Василев.

"Произшествие на тихата улица" е другият приключенски роман от талантливия писател, който развълнува сърцата на хиляди деца още с публикуването си. В един юлски ден едно дете изчезва мистериозно, а догадките какво се е случило с него развихрят въображението на неговите приятели. И загадката трябва да се реши както от тях, така и от властите, които не могат да си позволят просто така деца да изчезват от тихата улица.

И дори и всичко да се променя, а поколенията да идват и да си отиват, едно си остава същото - "поривите на младите хора към изява и подвизи". "Следите остават" и "Произшествие на тихата улица" будят именно онова желание за дръзки приключения. А кой знае - може би те дебнат всеки от нас зад ъгъла...

"Следите остават" е една от книгите, които съм писал с най-голяма обич и увлечение. Когато работех над нея, си спомнях за моите детски и юношески години, през които за мене бе истински празник, ако намерех някоя книга със странни и интересни приключения. Но това бяха творби от чужди автори, в тях се описваше чужд за нас живот. А защо в нашата нова литература да няма такива интересни и занимателни книги? Нима те не могат да възпитават младия читател?", пише Павел Вежинов.