Изкуственият интелект завихря вълна от съкращения

Изкуственият интелект превзема света, но май отново ще завари България по бели гащи. Докато повечето страни в ЕС вече са започнали трансформацията на трудовия си пазар, държавата ни тепърва ще учи служителите на основни технологични умения.
От години на дневен ред е тревожният факт, че липсват кадри за различни сектори на икономиката. Данните на НСИ сочат, че 55% от регистрираните безработни в бюрата по труда в България са с ниска квалификация. А работната сила е изправена пред необходимостта да се адаптира много бързо спрямо променящата се среда и новите предизвикателства, най-голямото от които безспорно е изкуственият интелект (ИИ).
Синдикатите пък са изчислили, че над 200 хиляди са недостигащите за различни сектори на икономиката кадри у нас. Проблемът не идва от това, че няма безработни, а от факта, че липсват кадри със съответните умения, и затова несъответствията на пазара на труда и уменията на работната сила стават все по-големи. И ако само преди няколко години под "дигитални умения" родният бизнес разбираше базова компютърна грамотност, то днес ИИ направи обхвата им много по-голям.
Данните от Министерството на труда и социалната политика към началото на 2023 година обаче са притеснителни и показват, че страната ни вече е на опашката. През септември миналата година ресорният зам.-министър Наталия Ефремова представи проучвания, които показват, че едва 30% от трудоспособното население в България притежава основни цифрови умения, а едва 8% от хората са с дигитални умения над средните. В същото време около 25% от малките и средните предприятия са внедрили нови технологии, докато в ЕС този процент надхвърля 55 на сто. Едва 6% от българските предприятия използват големите информационни масиви, 10% - услуги в облак, и 3% са използващите изкуствен интелект.
В България още през 2020 година е приета Концепция за развитието на изкуствения интелект с хоризонт до 2030 година, но за да отговори на предизвикателствата, страната ни трябва да разработи детайлно проучване в сферата на пазара на труда и да оцени кои са най-уязвимите сектори и професии. Ако преди 4 години представата за ИИ до голяма степен е свързана с алгоритмите на големите социални мрежи и трудно тогава можеше да се говори за революция в сектора, то днес технологията вече може да извършва редица дейности, за които само допреди 18 месеца никой не подозираше, че ще бъдат възможни.
В това направление вече има направени стъпки, макар и те да са закъснели. В Националния план за възстановяване и устойчивост е заложено, че общо 500 хил. български граждани ще преминат през обучения за дигитални умения до 2026 година, а още 160 хил. души ще могат да повишат техническите си знания и капацитет чрез Програма "Развитие на човешките ресурси".
Експертите в ИТ индустрията обаче не са оптимисти. Пред "Марица" Стоян Александров, преподавател по дигитални технологии в няколко от най-големите частни школи в страната, обясни, че заложените цели и по двете програми на практика вече са неактуални: "Тук говорим за обучения и квалификации, насочени към усвояване на базови умения, а не за сериозна квалификация, която да даде на българите възможност да бъдат конкурентни".
По думите на експерта, държавата тепърва ще учи служителите на умения, които вече ИИ напълно обезсмисля. За пример той даде една от основните цели по Националния план за възстановяване и устойчивост - работната сила в страната да усвои знания, които да позволят да работи с т. нар. големи информационни масиви. Според Александров вече има над десетки софтуерни разработки, базирани на ИИ, които правят точно това и дори редица родни технологични компании вече ги ползват.
Александров е категоричен, че страната ни трябва да направи свое собствено проучване, що се отнася до заплахите, които ИИ носи за пазара на труда, защото към момента се цитират само глобални доклади: "Сами разбирате, че не е сериозно да правим изводи за България от проучвания, проведени в САЩ или Германия, най-малкото защото картината на пазара на труда там е много по-различна дори що се отнася до ИТ сектора".
Експертът отличи още един нюанс - години наред страната ни беше сред водещите дестинации в Европа, в които големите компании или бизнесите в сферата на аутсорсинга "изнасяха" дейностите по обслужване на клиенти. По данни на браншовите организации близо 90 хил. души са заети в този сектор у нас, като според Александров точно те ще са първата линия, която ще понесе удара от все по-масовото въвеждане на ИИ в работните процеси.
"Вече виждаме все повече бизнеси, които, вместо да поддържат щат от 20 души, които да отговарят на мейли или писмени запитвания и да оказват помощ на потребителите си в реално време, ползват за това така наречените чатботове, които са едно от най-първичните и прости нива на ИИ. Така в най-добрия случай се наемат двама експерти, които да поддържат инфраструктурата и да обслужват софтуерите, а често дори това се прави от външни компании", обяснява специалистът.
"Следващата вълна на масови съкращения в аутсорсинга също чука на вратата ни - вече има редица продукти, които ще направят ненужни и хората, които сега обслужват и решават проблеми на клиентите по телефона. В момента имаме десетки хиляди младежи (масово до 35 години), които са заети точно с подобна дейност у нас и получават възнаграждения над средните за страната. Работодателите им няма да се поколебаят да преструктурират дейността си веднага щом има масово достъпен и надежден ИИ, който да може да обслужва клиентите им по телефона", смята Александров.
В бизнеса изкуствен интелект може да се ползва във всички дейности, които са свързани с обработка на данни, документи, анализи, предвиждания, маркетинг, писане на имейли, подготвяне на оферти и на договори.
Перспективата е, че ИИ е нещо, което всеки трябва да започне да ползва, ако не иска да отпадне от обществото.

Марица

AI демонстрира невероятни способности да лъже човека

Изследователи от Anthropic са открили, че моделите на изкуствен интелект могат да бъдат обучени да заблуждават хората, вместо да им дават правилните отговори на техните въпроси. Освен това, AI демонстрира невероятни способности за лъжа.
Anthropic е стартъп в областта на AI, фокусиран върху отговорната и безопасна употреба. През септември 2023 г. Amazon стана неин частичен собственик, който обеща да инвестира $4 милиарда в компанията. Изследователите от Anthropic, като част от един от проектите, си поставиха задачата да установят дали е възможно AI да се научи да мами потребителите или да извършва такива действия, като например въвеждане на експлойт в първоначално защитен компютърен код. За да направят това, експертите са научили AI както на етично, така и на неетично поведение Ч те са внушили в него склонност към лъжа, вграждайки в обучителния му масив задействащи фрази, които насърчават работата да не върви правилно.
Изследователите не просто са успели да накарат чатбота да се държи лошо - те са открили, че е изключително трудно да се елиминира такова поведение. В един момент те са провели специално обучение и ботът просто е започнал да крие склонността си да мами за периода на обучението и оценката, продължавайки умишлено, когато работи, да дава невярна информация на потребителите.

kaldata.com

Скоро ще може да имитира почерци и подписи

Инструментите с изкуствен интелект вече са способни пресъздават гласа на човек и да имитират изражението на лицето му в съответствие с предполагаемия изговорен текст. Според учените обаче, скоро изкуственият интелект ще може да възпроизвежда правдоподобно и човешкия почерк, като за целта невронните мрежи ще трябва да се запознаят само с няколко абзаца от "изходния материал" – почерка, който трябва да пресъздадат.
Според разработчиците, преди този инструмент да започне да се разпространява е необходимо да се създадат защитни механизми, които да предотвратят етично некоректното му използване. "Това е все едно да създадем антивирусна програма за вирус."
Подобни съображения не пречат на създателите на невронната мрежа да планират комерсиалното й приложение през следващите няколко месеца, като те вече търсят партньори, за да реализират свързания с тази технология потенциал.

kaldata.com