16 Ноември 2024събота15:06 ч.

Румъния - поглед отвътре и отвън

С раздвоени чувства и мисли северните ни съседи посрещат националния си празник

/ брой: 277

автор:Васил Савов

visibility 3498

На 1 декември нашите северни съседи честват Националния си празник. Както винаги, на този ден в столицата и цялата страна се организират народни тържества. В Букурещ и големите градове се уреждат военни паради, спектакли, изложби. Кризата обаче постави своя отпечатък върху тях.
В. "Журналул национал" прикани своите читатели да изразят мнението си с въпроса: "Смятате ли 1 декември да остане Денят на Румъния"? Последваха отзиви от цялата страна. Своето виждане споделят пред вестника ученици от горните класове на едно училище в Букурещ. За Андрея това е "специално събитие, тъй като напомня за тези, които са се стремели и страдали за голямото обединение". За Изабела "Националният ден не означава нищо". За съжаление румънците виждат в този празник само повод да опитат безплатни кебапчета и бира. За много от тях денят е неизвестен. Те го смятат за обикновен. Сигурно ще следят официалния парад вкъщи на канапето с торбичка пуканки. Чувство на гордост, на патриотизъм? Не. "За съжаление - смята Ана-Мария - хората вече нямат вяра, че нещо ще се промени в Румъния, но винаги трябва да бъдем малко оптимисти."

Средновековният център на град Сибиу

Кризата проникна дълбоко в съзнанието и бита на обикновения румънец. Всеки ден той се сблъсква с невероятни предизвикателства и трудности. Организацията "Спасете децата" разпространи програма за превенция срещу смъртността на децата. Оказва се, че от 1000 новородени 10 умират, ненавършили 5 години. Показател, който е два пъти по-голям от другите страни в ЕС. Лекари сочат, че детската смъртност е голяма, тъй като медицинският персонал заминава в чужбина и нараства бедността. В същото време печатът подробно осведомява за броя на притежателите на луксозни коли. Близо 680 000 румънци имат коли от 200 000 евро.
Последиците от дивия и необуздан капитализъм са предмет на анализи от чуждестранни и румънски специалисти. Надеждите за оживление на икономиката са живи, но откъде и как? "Едно от обясненията на факта, че Румъния изостана от цяла Централна и Източна Европа по икономическо възстановяване след дълбоката криза през последните две години, пише изтъкнатият румънски икономист Илие Шербанеску, е в инвестициите от Запада. В процеса на глобализация Централна и Източна Европа (ЦИЕ) бяха "разделени" от западноевропейските глобалисти." От статията се вижда съзнателният подход при капиталовложенията. От първите 25 западноевропейски инвеститори в ЦИЕ 12 са присъствали в Румъния. От тях едва 3 са в реалната икономика, в производството (автоиндустрия, стоманодобив и мобилни телефони). Всички други са в супермаркетите, услугите и търговията. Което показва ясно, че на Румъния е определена ролята на придатък към центъра. Румъния е поставена в пълна зависимост от финансова гледна точка. В общи линии икономическият растеж на страната през последните години обхваща не производството, а превес има вносът. Поставя се въпросът, след като страната не произвежда, а разчита на услугите и търговията, от какво и как ще дойде възстановяването на икономиката? Нима в България не е същото положение?
Румънски коментатори разглеждат по повод на празника актуалните проблеми на вътрешната и външната политика. Борбата между управляващи и опозиция е в основата на вътрешнополитическото положение. Пред опозицията се поставя изискването да изработи и предложи реална алтернатива на сегашното положение. Според в. "Романия либера" дуалистичното ръководство на страната "гребе в плитки води при силно вълнение", което клати лодката.
Анализите неизбежно водят до геополитическите преценки. Тук думата има агенция "Стратфор". "Като нация, пише нейният сътрудник Джордж Фридман, румънците имат скромни надежди и очаквания съобразно своето минало." Има се предвид географското положение на страната, обект на сблъсъка между Великите сили. И днес те я използват за решаване на своите проблеми. Анализаторът изразява съмнение доколко Румъния "реализира изцяло геополитическия вятър". Той смята, че страната е разделена от своята собствена география - от трите части: Трансилвания, Влашко и Молдова. Това положение е принудило Букурещ да търси равновесие между Великите сили още от своето съществуване като нация.
Анализът на международната обстановка от румънски политолози се характеризира с желанието за преодоляване на досегашните основни параметри на външната политика. Стратегическата роля на Европа коренно се променя след разпадането на еднополюсния модел. Пред румънската външна политика стои въпросът за преориентация. "САЩ и доларът губят абсолютното превъзходство, а Китай заема позиция да поеме глобалния контрол", смята "Романия либера". Каква ще бъде ролята на Румъния при новата геополитическа панорама през следващото десетилетие?
Западното направление си остава приоритетно. Но китайски капитали все повече навлизат в румънската икономика. Европейският съюз отдава немалко значение на географското положение на страната и потенциалните й възможности. В това отношение Брюксел не случайно свързва интересите на България и Румъния за интегрирането им в ЕС, не пропускайки тяхната роля на невралгичната граница на общността на Изток. След "самостоятелните колоритни танци" при приобщаването им в ЕС, сега на дневен ред е влизането им в еврозоната. За постигането на тази цел за предпочитане е сътрудничеството, а не съперничеството между двете държави на Балканите. Дали това ще разберат управляващите в тях кръгове?


Корените на празника се крият дълбоко в историческото минало. На 10 май 1886 г. се чества Денят на кралството, когато Карол I идва в Букурещ и застава на престола. На същия ден през 1877 г. след войната срещу Турция заедно с руските войски за Освобождението на България е прокламирана националната независимост.
В края на Първата световна война на 1 декември в гр. Алба Юлия е обявено съединението на Трансилвания с Румъния. Честването на 10 май като национален празник остава до 30 декември 1947 г., когато е детрониран крал Михай I. Национален празник става 23 август 1944 г.
В периода 1944-1990 г. в Алба Юлия се провеждат възпоменателни тържества по случай 1 декември, но националният празник остава 23 август. На 31 юни 1990 г. парламентът обявява 1 декември за национален празник.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ