Романът за миналото като познание за настоящето

Литературоведската съдба на Георги Пенчев е свързана преди всичко с историята и теорията на българския исторически роман. Г. Пенчев е и изявен критик, но чисто критическите му изяви са повече на фона на изследователските му усилия да изучи, опише и анализира особеностите на историческия роман в българската литература от неговото зараждане до наши дни. А това е наистина важна задача и примамлива цел за сериозния учен.
Георги Пенчев ни поднася последния свой труд по темата. Аз бих нарекъл "Българският исторически роман" (издава УИ "Св. Климент Охридски") истинска енциклопедия на имена и произведения от този жанр в българската литература. Тук е проследена цялата история на жанра, анализирани са почти всички исторически романи. Това е огромен и полезен труд, защото събира на едно място цялата информация, всички факти, като ги подрежда и коментира професионално и дори увлекателно. Оттук насетне, стъпвайки върху изследването на Георги Пенчев, могат да се правят нови обобщения, да се гради цялостната типология на романа с историческа тематика и герои, да се проследяват типологичните и тематични предпочитания и промени през различните етапи от обществения и литературния живот у нас. Авторът също прави такива опити, но според мен задачата му е по-скоро да събере и обобщи преди всичко информацията, за да може после (той или някой друг след него) да открои особеностите и закономерностите в съществуването на жанра, в неговите възходи или падения. Затова и е сложил уточняващото подзаглавие "Писатели, произведения, проблеми". Уговорката е важна, за да предпази критическият прочит на изследването от претенции, които то самото не показва.
Георги Пенчев поставя с тази книга, а и с предишните си изследвания, здрави основи за изследователска работа върху историята и типологията на българския исторически роман. Книгата му е важен етап в развитието на литературознанието и лично авторско постижение, което и ние, читателите и критиците, трябва да оценим високо. Само такава оценка ще бъде справедлива за усилията на този рядко изявяващ се днес (за съжаление!) български критик, историк и теоретик на литературата.