Последни напъни
/ брой: 217
Изборната параноя, обзела Бойко Борисов, стигна апогея си. Седмици наред сипеше огън и жупел срещу Радев, Рашков и служебните министри за какво ли не, изкара виновни всички, а себе си - жертва и целия в бяло. В последните дни направи няколко опита да посее съмнения и да осуети вота с "нелегалните" машини, които щели да бъдат използвани. Опровергаха го официално, обясниха му за какво иде реч, от ЦИК даже му гарантираха, че няма как да стане "номера", но това не го спря. Намери нова версия. "Изхвърли" се с провокацията, че у нас са пристигнали 20 хиляди флашки в 28 кашона от Тайван, които били префактурирани и също щели да се използват за фалшификации на изборите.
Нещо повече - от думите му не се разбра има ли ги, няма ли ги в някакъв склад на аерогарата, защото се били "разбързали да ги изнесат обратно, след като казахме". "Може ли ние да си доверим изборите за президент и парламент на една частна компания", запита Борисов, след като отново наблегна, че се готвела "гигантска манипулация".
Как да си обясним цялата истерия на бившите управляващи с тези последни напъни на всяка цена да компрометират вота в неделя? Експерти определят конспиративните теории, които Борисов тиражира, като "класическа контраатака чрез информационна диверсия". В ГЕРБ няма как да не са разтревожени от факта, че благодарение на министър Рашков броени дни преди изборите медиите са залети с информация за схеми в изграждането на АМ "Хемус" и обвинения за далавери по върховете на МРРБ по времето на Борисов за стотици милиони. "Душицата" изглежда си мислеше, че е врътнал перфектна схема за източване на бюджета, пък те взеха, че бързо му я разгадаха. Оттук насетне перспективите пред бившия Първи не изглеждат никак розови. А прокуратурата най-сетне се сети да проверява ония снимки с кюлчетатата в спалнята.
Японска мъдрост гласи: "Няма по-мъчително наказание от очакването на възмездието". Всяко нещо има край. Дали ще го дочакаме наистина?