По-честно е
/ брой: 16
Мая Йовановска
От години страната ни е "водеща" в ЕС по драстични разлики между бедни и богати. КОВИД-кризата и последвалите рекордни стойности на енергоизточниците, които вдигнаха инфлацията до нива, на които не бяхме ставали свидетели от 2008 г., задълбочиха още повече тази социална пропаст. Същевременно, докато едни тотално обедняха, други забогатяха. По данни на БНБ след настъпването на кризата в България има повече от 150 нови милионера.
У нас действа пропорционална данъчна система, плосък данък от 10%. Няма необлагаем минимум, но пък има осигурителен максимум, който към момента е 3000 лева. Какво означава това? Че над тази сума, независимо какво месечно възнаграждение се получава, не се събират данъци. Така данъчно-осигурителните вноски на хората с най-високи доходи с нарастването на дохода намаляват като дял и стават под 10%.
При огласяването на проектобюджета за тази година финансовият министър Асен Василев обяви, че в него се залага от 1 април максималният осигурителен доход да се вдигне на 3400 лева, което означава, че ще се увеличат удръжките на хората с високи заплати. Тази промяна ще засегне около 100 000 човека в България.
Разчетите показват, че при заплата от 4000 лева, след плащането на всички удръжки на работника му остават чисто 3228 лева, с новата по-висока осигуровка работникът ще получава 3178 лева - с 50 лева по-малко. За същия размер на заплата работодателят в момента плаща вноска от малко над 567 лева, а с новия максимален осигурител праг тя става малко над 643 лева. Това предложение съвсем очаквано предизвика спор между синдикати и работодатели. Работодателите се противопоставят на повишаване на вноските. Най-сериозно срещу промяната скачат от ИТ сектора. И се оплакват, че при вдигане на максималния осигурителен праг най-много ще бъдат засегнати висококвалифицираните специалисти.
Още по време на преговорите между ПП, БСП, ИТН и ДБ преди съставянето на правителството тази тема беше обсъждана и предизвика доста дебати. Тогава единствено от ДБ бяха скептични към идеята. Преди ден обаче и председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански от ИТН изказа лично мнение, че прагът не бива да се покачва през 2022 г. Макар едно от предложенията за повишаването на прага при преговорите да дойде именно от неговата партия. Още тогава от БСП предложиха повишаване, а бъдещият финансов министър Асен Василев обяви, че прагът не е вдигат отдавна и трябва да отразява покачването на средната работна заплата.
Напълно разумно би било максималният осигурителен праг да бъде повишен. Така данъчно-осигурителната тежест, която на практика сега е регресивна - т.е. богатите плащат по-малко, а бедните - повече като дял от доходите си, при повишаване на осигурителния праг ще стане по-справедлива. Така ще се постигне и по-голяма независимост и стабилност на пенсионната система. Защото към момента 60 на сто от пенсиите се осигуряват от бюджета.