16 Ноември 2024събота17:09 ч.

На фокус

Парадокси на пазара на труда

Необходим ли е внос на работници от трети страни и какви да са те

/ брой: 234

автор:Аида Паникян

visibility 2302

Аида ПАНИКЯН



Пазарът на труда не е просто пазар - в него участват хора и зад всеки работещ или безработен стои семейство или домакинство. А пандемията, с която масово навлезе работата от разстояние, го промени още повече. Една от загадките на този специфичен пазар продължават да са диаметрално противоположните сигнали от работодателите. Те периодично обявяват, че има недостиг на работна ръка и искат "внос", предимно от трети страни. В същото време съкращават работници.

Гладът за работна ръка

Близо една четвърт от промишлените предприятия през 2021 г. посочват недостига на работна сила като затруднение за осъществяване на дейността им. Средно за деветмесечието на 2022 г. делът им нараства на 29%, сочат данни на НСИ.
Въпреки че в София и големите градове кипи строителство и ремонти. Например главният архитект на София Здравко Здравков преди дни призна в телевизионно интервю, че "за последните 30 години не е обучен нито един павьор!" (Е, няма защо да се чудим на нескопосания "ремонт" на жълтите павета). По думите на арх. Здравков немалко специалисти в строителството са отишли на работа в Германия по време на кризата през 2009 г.  
Не липсват само павьори. Дали някой си спомня, че навремето имаше мозайкаджии и не всеки в строителството можеше да се справи с тази дейност?  
Очевидна е необходимостта и бизнесът да направи известни вложения в

обучение на кадрите

Без да се оправдава, че били възрастни или без необходимата квалификация - все неща, които адекватното обучение компенсира. Безспорно, не са малко компаниите, чиито служители периодично преминават обучение за повишаване на квалификацията. По последни данни на НСИ през 2020 г. от общо 30 161 предприятия 12 404 (41,1%) са осигурили обучение на служителите си, като 11 852 от тях са в частния сектор. От всичките 30 161 най-много обучения е имало във фирмите с 10 до 49 служители.
Държавата в лицето на Агенцията по заетостта чрез бюрата по труда също провежда различни обучения и на работещи, и на безработни. Само през октомври 415 безработни и заети са включени от Агенцията по заетостта в различни обучения, а 529 са завършили започнатото през предходни месеци обучение, като са придобили нова професия или ключова компетентност. Явно всичко това не е достатъчно. Или не е в правилната посока?
"Чрез Агенцията по заетостта през 2009 г. завърших обучение по графичен дизайн, а през 2012 г. - по английски по тогавашните програми за заети "Аз мога" и "Аз мога повече". До ден днешен никой не ме попита каква е реализацията ми на пазара на труда с парите на европейските данъкоплатци, които двете програми похарчиха за мен", разказва работник.   
Защо има такова разминаване - бизнесът търси в бюрата по труда най-много неквалифицирани работници, каквито са по-голямата част от регистрираните безработни, а излиза, че не ги "намира" и иска "внос"?
Числата показват, че през септември общо на борсата са 138 380 души, а свободните места, в това число и за субсидирана заетост, са 14 483, т.е. около 9 пъти по-малко от хората без работа. И работодателите пак не успяват да наемат необходимите им кадри. Дали предлаганите възнаграждения не са прекалено ниски, дори за неквалифициран труд? От една страна, бизнесът обичайно търси най-много работници в преработващата промишленост, а от друга - най-много са съкратените (3560) точно в тази сфера.
И още един факт, който може лесно да се изведе от септемврийския анализ на Агенцията по заетостта. Безработните до 29 години

с висше образование

са 2555 души. Други 5086 висшисти, регистрирани в бюрата по труда, са над 50 г., плюс още 1024 души с увреждания. Така през септември 8665 души с висше образование са без работа. От тях 4764 души поддържат регистрация между 6 и 12 месеца, а 1214 - над 1 година. При толкова висшисти бизнесът не успява да "открие" точните хора, които да заемат свободните места?!
Над 19% от новорегистрираните през септември безработни са с висше образование, сочи анализът на Агенцията по заетостта.

Трайно незаетите

Увеличава се броят на трайно незаетите места (повече от 3 месеца). За септември 2022 г. те са 1247, като от агенцията отчитат ръст от предходния месец, а на годишна база ръстът е 64,7%. Прегледът на данните показва, че най-много са трайно незаетите места в преработващата промишленост (418 места).  
От прегледа на няколко обяви за търсене на работници в преработващата промишленост ДУМА установи, че заплатите варират от 666 до 1450 лв. за почасово или за пълно работно време. Но се твърди, че началното брутно месечно възнаграждение на работници в преработващата промишленост, некласифицирани другаде, е най-много 747 лв. Обикновено от тях се изисква да пренасят стоки, материали, оборудване, да изнасят готовите изделия, да товарят и разтоварват камиони и колички, да освобождават машините при блокиране, да почистват машини, оборудване, инструменти, ръчно да сортират продукти или компоненти. Навярно това обяснява защо работодателите най-много търсят работници за преработващата промишленост.

Активиране на неактивните

Неактивни. В тази група са и пенсионери, и хора, които се грижат за болен член на семейството. В нея са и хората, сред които и млади, които нито учат, нито работят, но и не си търсят работа. Целенасочена работа по включването на хората от последната група в пазара на труда започна през 2008 г. Тогава Агенцията по заетостта започна национална програма "Активиране на неактивните".
И пак през 2008 г. агенцията започна да наема ромски консултанти - трудови медиатори. В годините те свършиха много работа и помогнаха на стотици млади да влязат в пазара на труда, да бъдат обучени за професия. Само за десетте месеца на 2022 г. ромските медиатори са мотивирали и насърчили близо 8900 души да се регистрират в бюрата по труда, да започнат работа или обучение. За сравнение - през цялата 2021 г. трудовите медиатори са привлекли общо 8723 души.
В момента МТСП предлага промени, които да  облекчат административната процедура по регистрация на търсещите работа, намаляване на административната тежест за работодатели при кандидатстване за получаване на средства по насърчителни мерки за заетост и обучение, регламентиране на дейности за насърчаване интеграцията в заетост на икономически неактивните и пр.

Вносът

"В България работещите хора стават все по-възрастни, докато младите, които се очаква да ги заместят, стават все по-малко. За да се реши този проблем, трябва да се улесни достъпът на хора от трети страни до пазара на труда в България", каза през октомври председателят на Българската конфедерация по заетостта Надя Василева.
"Трябва да се оптимизира процесът по внос на хора от трети страни, от които бизнесът се нуждае, и да се въведе дигитална трудова книжка", казва Георги Първанов, експерт по човешки ресурси, член на УС на Българската асоциация за управление на хора и на Българската конфедерация по заетостта. По думите му в българските предприятия работят все повече узбекистанци, непалци, киргизстанци, а в момента не повече от 6000-7000 украинци са намерили трудова реализация в България. В момента се внасят кадри с по-ниска квалификация, казва Първанов и прогнозира, че ще започнат да пристигат и инженерни кадри, както и такива за средни експертни позиции, където също има недостиг.
"Вносът" на работници от трети страни изглежда като най-лесното решение за работодателите. Човек би си помислил, че предпочитат този вариант заради евтината работна ръка. И навярно фирми в сивата икономика плащат по-малко на работници от трети страни. Но законът е категоричен, че българският работодател е длъжен да осигури на работника от чужбина същите условия на труд, заплащане, работно време, почивки и пр., както на законно наетия български работник. И в момента българските закони позволяват законно наемане на работници и служители от чужбина, в това число и от трети страни.
Иначе казано, гражданите на трети държави могат да извършват дейност на територията на България, само ако пребивават на законно основание, което се удостоверява със съответните документи. Възможностите са различни, а процедурата по наемане на чужденец не е лесна и бърза, ако работодателят следва закона.
През пролетта на 2021 г. парламентът прие промени, с които облекчи наемането на работници от трети страни, като отпадна изискването към работодателите задължително да направят проучване на пазара на труда в България. Тогава отпадна пазарният тест, но условието бе общият брой на работниците от трети страни, които имат разрешително за продължително пребиваване и работят за български работодател в предходните 12 месеца, да не е повече от 20% от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение. За малките и средните предприятия този процент е 35.



Безработицата

У нас тя непрекъснато намалява. Поне официално регистрираната. Незначителен ръст има през октомври, след края на летния туристически сезон, и в бюрата по труда вече са 141 987 души, като новите регистрирани през месеца са 25 482.
Важна част от статистиката на Агенцията по заетостта са младите хора. Към 31 октомври в бюрата по труда в страната са регистрирани общо 16 411 души до 29 години, като от тях с висше образование са 2402 души, със средно - 7870, като в това число са и 3815 млади с професионално образование. С основно са 3118, а с начално и по-ниско - 3021.
От всичките регистрирани към края на октомври 16 411 млади без работа най-много са без специалност - 10 005 души. Следват завършилите специалности в сферата на общество, икономика, право (1395 души), техника и технологии (739), с образование в областта на услугите, транспорта, охраната и др. са регистрирани 607 безработни до 29 години. Най-малко са регистрираните млади безработни с образование в областта на здравеопазването (152) и селското стопанство (134).



 
Работодатели търсят двойно по-малко, отколкото съкращават?

През октомври заявените от бизнеса свободни работни места на първичния пазар на труда са 11 521. Това е над два пъти по-малко от съкратените през месеца.
Най-много свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (32,4%). Най-търсените от бизнеса професии през месеца са на машинни оператори на стационарни машини и съоръжения, продавачи, персонал, зает в сферата на персоналните услуги, работници в добивната и преработващата промишленост, в строителството и транспорта. Това показват данните на Агенцията по заетостта. Тук не е включен преглед на обявите в специализираните сайтове за търсене на работници и служители.
През септември са заявени 12 583 работни места на първичния пазар, сочи анализ на агенцията. Професионално-квалификационната структура на заявените места отчита приоритетно търсене на неквалифицирана работна сила чрез бюрата по труда - 64%! Търсените от бизнеса специалисти са само 20% и едва 16% от заявената необходимост е за хора с работнически професии.


Георги Гьоков:  Вносът на работна ръка не трябва да е самоцел

Винаги може да подозираме работодателите, че искането им за внос на работна ръка от трети страни крие намерението им да плащат по-малко, отколкото на български работници. Но истината е, че през последната година действително безработицата е с рекордно ниски нива, колкото и клиширано да звучи. Затова е нормално търсенето на квалифицирана работна ръка. Тези 4,2-4,3% безработни са хора, които или влизат в бюрото по труда, защото са съкратени, получават полагащото им се обезщетение и след това бързо си намират работа, или продължително безработни, които нямат квалификация и необходимите умения, за да бъдат наети.
От друга страна, всеки е наясно, че в България вече тече т.нар. четвърта индустриална революция, което се свежда до дигитализацията. В това отношение страната ни много сериозно закъснява и ако този процес на закъснение продължи, все по-сериозно ще се налага вноса на квалифицирана работна ръка.  
Вносът на работна ръка обаче не трябва да е самоцел - "днес имам остра нужда от работна ръка и ги наемам, но след 6 месеца се променя икономическата ситуация и аз ги уволнявам". Работникът от трета държава, за да дойде, трябва да бъдат изпълнени редица процедури, и един работодател, за да направи такава стъпка, трябва да е направил дългосрочни прогнози. Със законодателни промени през последните години заобикаляме пазарния тест. Неговият смисъл е, че работодателят, преди да наеме работник от трети страни, трябва да обяви работното място за свободно в Агенцията по заетостта, в частни посреднически агенции или в медиите, и ако за определен период не бъде заето от български гражданин, може да наеме чужденец.
Законодателството ни не позволява по-ниско заплащане на работници от чужбина. Сравнително трудно може да бъде вкаран чужденец в сивата икономика. Във всяка страна от ЕС, в това число и в България, условията на труд и заплащането на работници от трети страни (извън ЕС) трябва да е еднакво с това на работниците от съответната европейска държава. Друг е въпросът, че много работодатели се заблуждават, че, внасяйки работници от трети страни, могат да ги принуждават да работят срещу ниско заплащане и да правят дъмпинг на родния пазар на труда.
Когато става въпрос за висококвалифицирани работници и специалисти, ако те липсват у нас, разбира се, че трябва да се дава разрешение за работа на чужденци, но когато става въпрос за нискоквалифицирани работници, законодателството ни не задължава работодателите да повишат квалификацията на наетите или да наемат неквалифицирани работници, но да ги обучат за определен труд.
В България се харчат много пари за квалификация и преквалификация, но ефектът не е удовлетворяващ.
Ненапразно е и сериозното противопоставяне на повишаването на минималната заплата.

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ